Вестник „Неологос Атинан”, април 1876 г.: „Днес скришом се насажда омраза към българите. Но ако се върнеха героите от 1821 г., те щяха да признаят, че са се пролели потоци българска кръв в сраженията, ръководени от тях. Колко българи паднаха заедно с бащите ни за нашата свобода!... Тези, които викат днес срещу българите, не ще да са синове на борците от 1821 г.”
Навярно не един и двама ще ми се сопнат за това, че напомням за тези почти забравени, но крайно болезнени теми от българо-гръцките отношения. Най-малкото ще ме попитат защо разравям тези почти угаснали въглени отпреди век и половина. И ще заключат мъдро, че и това трябва да се засипе с пепелта на забравата, че днешните гърци, а и българи, не носят каквато и да е вина за деянията на дедите си. Няма как да е другояче. Но, поне според мен, да се забравят страданията на хилядите жертви и зверствата над македонските българи, каквито, според страховитите признания в едно писмо на гръцки войник, не са вършени от Христа насам, е непростим грях. Който иска да поразлисти Милетич.
И едно от сърце произнесено разкаяние може да свърши работа. Като това малко познато признание за „пролелите се потоци българска кръв” в битката за националното освобождение на Гърция през 1821 г.
В Горно броди, сега Ано Вронду (Άνω Βροντού), непосредствено до почти срутената българска църква „Света Богородица” в махалата „Камара”, се е проснало кокетно футболно игрище. Захлупило е не друго, а някогашното гробище на прославените не само на Балканите, но и по света горноброждани. Над 800 къщи са изгорени, а обитателите им са прокудени по цяла България. Един от тях – Димитър Пасков (1914–1986) открива и дарява на света чудодейното лекарство Нивалин. Да забравим и него?
Да забравим и града на Гоце, опожарения Кукуш, сега Килкис, от който само черквата „Свети Георги” е оцеляла? Че потомците на спасилите се в майка България и до ден днешен не са забравили пътя към нея.
Да забравим, да забравим страданията на предците ни!
Връхна точка на гръцките щения е Парижката мирна конференция след Втората световна война. Тогава, както неведнъж сме писали, са по скромни - искат да овладеят само пловдивското поле и планините по южната ни граница. https://duma.bg/molotov-balgari-badete-spokoyni-vashata-granitsa-shte-ostane-nepokatnata-n133209".
Но съветският министър на външните работи Молотов пресича мераците им: „Българи, бъдете спокойни, вашата граница ще остане непокътната” Да забравим ли и неговото съпричастие към съдбата ни?
Да забравим и стихотворението „Към родината” на „аполитичния” поет Атанас Далчев, чийто род е от Кукуш?! В него е всичко:
Към Родината
Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.
И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.
Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.
Днес ви предлагаме страници от едно позабравено изследване на проф. Надя Данова за гръцките апостоли на мегали идеята и за още доста други неща. Написано с нескрита болезненост, то е достатъчно обективно, за да може всеки да разбере за какво става дума
„Националният въпрос в гръцките политически програми през Х1Х век”, Надя Данова, изд. Наука и изкуство”, 1980 г.
Из глава 1V „Еволюция на основните схващания по националния въпрос през 1863 – 1878 г.”
…Свиканата в края на 1876 г. цариградска конференция стимулира гръцкото правителство да формулира категорично териториалните си претенции. Решението на конференцията да бъдат създадени две български области, включващи Македония и Тракия, се приема като удар срещу гръцките национални интереси. Усилията на гръцкото правителство да получи достъп до конференцията претърпяват неуспех и то се задоволява да изложи писмено молбата си до Великите сили. Неговото желание е предвидените за славянството реформи да бъдат разпространени и над гърците в Османската империя… При тези критични за гръцките териториални претенции обстоятелства гръцкото правителство прави опит да очертае ясно границата на своите аспирации в Македония.
За разграничителна линия между гърци и българи се приема свързващата Неврокоп, Мелник, Струмица, Прилеп, Битоля и Охрид линия. За обосновка на тези териториални претенции се използва аргументация, целеща да обезсили базираната на етнографски проучвания карта на Кипер, която послужва при определянето на границите на българските области от Цариградската конференция. На използвания в науката като критерий български език, послужил на Кипер при определянето на народностния облик на даден район, се противопоставя тезата, че на Балканите критерият език не може да се използва. Въвеждат се термините „славяногласни гърци” и „гърчеещи се”, с които обозначават българите на юг от посочената граница. За основен критерий се приема образованието, културата, съзнанието и признаването на върховенството на Цариградската патриаршия.
Тези различни от традиционните научни принципи при определяне на народностния състав на населението на Македония и Тракия се пропагандират от гръцка страна чрез гръцките дипломатически представители. Отпечатват се на чужди езици книги, които имат за цел да спечелят европейското обществено мнение в полза на гръцките териториални аспирации. Такава е книгата на Б. Дигенис „Няколко статистически данни за Гърция”, настояваща, че на Балканите славяни живеят единствено до Стара планина…
Атинското дружество за разпространение на гръцка просвета организира отпечатването на етнографска карта на Балканите. То снабдява със собствена информация за народностните съотношения на Балканите лондонския издател Едуард Станфорд… Тази карта фактически отговаря на аспирациите на най-крайно настроените гръцки националисти. Според нея българи населяват единствено земите между Стара планина и Дунав, като за гръцки земи са обозначени земите до Стара планина и по черноморското крайбрежие до Кюстенджа. Картата е придружена от обяснителен текст, който пояснява, че населението на черноморските градове, Македония и Тракия има гръцки произход, език, традиции и вяра…
Започва организирана кампания, съгласувана с усилията на гръцките дружества от Турция, като се цели да бъде доказан гръцкия произход на Македония и Тракия. Гръцкото правителство се старае да убеди чрез своите дипломатически представители, европейските държави, че тези земи не трябва да включвани в България. Организира се кампания за съставянето на прошения и събиране на подписи от гърците от Македония и Тракия, които се адресират до Цариградската патриаршия и Берлинския конгрес. Настоява се териториите да не бъдат включвани в свободната българска държава. Гръцкото правителство настоява текстът на тези прошения да бъде редактиран в полза на искането за обединяване на Македония и Тракия с Гърция. Издават се книги, предназначени за европейската общественост, които се стремят да убедят читателя, че Македония и Тракия са населени с гърци.
Във връзка с тази кампания в защита на гръцките национални интереси заслужава да бъде цитиран и един документ, връчен от Дружеството за разпространяване на гръцка просвета на министъра на външните работи Т. Делиянис. В него се формулира дефиницията на понятието грък, която очевидно трябва да бъде лансирана и отстоявана на международните форуми, решаващи съдбата на Балканите. Според дефиницията на дружеството.
„Гърци или гърчеещи се са онези които са 1) чисти и истински гърци; 2) онези населения, които макар и да произхождат от други племена, отъждествиха във всичко съдбата си с елинизма, използват неговия език и своя собствен диалект и по нищо не се различават от гърците; такива са главно елиноалбанците и елиновлахите; 3) онези, които, макар че в семейния си живот говорят някакъв диалект (като например българския) имат за писмен език гръцкия, като именно той е въведен в тяхната църква и училища”.
Основен белег, който обединява всички тях, е предаността им към Цариградската патриаршия.
Полагат се усилия да бъдат убедени западноевропейските държави, че единствено ако бъде създадена голяма гръцка държава, простираща се от Стара планина до Азия, тя ще бъде в състояние да устои на натиска от Север. Гръцките дипломатически представители в европейските столици са инструктирани от министъра на Външните работи Делиянис, че националните претенции на Гърция продължават да се простират над Крит, Епир, Тесалия, Македония и Тракия…
С развоя на събитията на Балканите и особено с избухването на Априлското въстание гръцката общественост все по-категорично формулира своите възгледи и искания.
Още в края на април 1876 г. в гръцкия печат се появяват подробни информации за хода на въстанието. Вестниците „Еон”, „Етнофилакс”, „Палингенесия”, „Неологос Атинан” и пр. поместват материали за исканията на българите и програмата на въстаниците. Вестник „Неологос Атинан” обосновава необходимостта от промяна в отношението на гръцката общественост към българите:
„Днес скришом се насажда омраза към българите. Но ако се върнеха героите от 1821 г., те щяха да признаят, че са се пролели потоци българска кръв в сраженията, ръководени от тях. Колко българи паднаха заедно с бащите ни за нашата свобода!... Тези, които викат днес срещу българите, не ще да са синове на борците от 1821 г.”
Гръцката общественост настоява страната да се включи активно в събитията и подкрепи славянството. Вестник „Стоа” също отразява подробно събитията в България и войната между Сърбия и Турция. Изнасят се сведения за разгрома на българите и активността на емигриралите в Гърция български въстаници…
Еволюцията на гръцкото обществено мнение през тези критични месеци на 1876 г. проличава по речите, произнесени на публични събрания и митинги в Атина. Така например речите, произнесени на площад „Омония” в Атина от Г. Грипарис, илюстрират как идеята за антитурско надигане спечелва атиняните през месеците април – октомври. В средата на април Грипарис настоява, че за Гърция настъпват критични моменти, които тя трябва да използва, за да довърши делото на 1821 г., да получи законното си наследство – земите от Дунав до Мала Азия. Гърците трябва да имат за свой водач-компас „презряната вече Мегали идея”, тъй като така ще бъде възстановена гръцката империя. Последвалите речи добиват духа на призиви към борба: „цялото гръцко племе трябва да грабне меча и да се затече натам, накъдето го призовава родината”…
От края на септември датира и книгата на Ат. Гудас „Миналото, настоящето и бъдещето на Изтока”, в която авторът доразвива идеите си относно решаването на Източния въпрос. Още преди началото на Източната криза Гудас заявава, че Източният въпрос може да бъде решен само чрез усилията на бълканските народи. Той пропагандира идеята за преобразуване „на Изтока чрез Изтока”. Тази идея според Гудас може да се реализира чрез просвещението на балканските народи. Първа стъпка към нейното осъществяване е побратимяването на източните народи:
„Те трябва да преустановят взаимните кавги, вражди и дребни суетни заради религия или догма или народностна принадлежност…, да изчезнат панелинизмът, панславизмът, панрумънизмът и панмохамеданизмът.”
Гудас твърди, че въвеждането на български език в българските църкви и създаването на българска църква по принцип не са неприемливи за гърците, но те крият опасност от разединяването на православието. Той е противник на политиката на агресия срещу Турция и поддържа идеята за мирно, еволюционно проникване на елинизма в империята. В книгата си от 1876 г. Гудас описва турските зверства над българите и пропагандира идеята за заглаждане на конфликтите между балканските народи.
Балканските народи трябва със собствени усилия да постигнат своето възраждане като се придържат към принципа „обичай ближния си, както обичаш самия себе си”. Гудас твърди, че искането на българите за собствена църква, за българско богослужение и училище е дело на външни инициатори, целящи разединението на балканските народи.
Виновник за враждата между българи и гърци е Високата порта… Гудас настоява, че гърци и българи са народи „с общи изминали страдания и се стремят към общи цели” и „следователно никаква опасност не грози елинизма от страна на славянството, нито пък славянството от елинизма, ако всеки един от тях стане единен и свободен. Напротив: и двамата, като влязат в допир като свободни народи близко разположени, ще имат полза голяма, ако си предадат взаимно само добродетели, които всеки един от тях има достатъчно много.”
Авторът настоява за вдигане на схизмата над българите и запазване единството на цариградската патриаршия като необходимо условие за възраждането на Изтока. Крайна цел, към която трябва да се стремят балканските народи във „федеративна държава под председателството на Гърция”. Никой народ няма да потиска останалите или да се стреми да асимилира и поглъща своите съседи. Всеки един от тях има собствен език, история, произход и обичаи. Никоя външна сила няма да се противопостави на такова уреждане на съдбата на Балканите, тъй като то гарантира мира в този район. Балканските народи няма да воюват помежду си, тъй като всеки един от тях ще получи само онова, което му принадлежи. Към гръцките земи Гудас причислява Епир, Тесалия, Македония и Егейските острови.
Проект за решаване на Източния въпрос намираме и в книгата, озаглавена „Източният въпрос и Мегали идея като негово решение”, издадена на френски и гръцки език от атинския издател М. Дефнер. Авторът на книгата счита за гръцки земите на север до Стара планина, а на изток - до линията Палестина – Трапезунд… България отвъд Стара планина се обединява със Сърбия, която остава васал на султана… Българската екзархия се унищожава и диоцезите й на юг от Стара планина се връщат към Цариградската патриаршия…
Разглеждания период обхваща годините на първите стъпки на социалистическата пропаганда в Гърция. Националният проблем е обект на специално внимание за най-ранните носители на социалистическите идеи, за които той е органически свързан с проблема за социални преобразования в страната. Според гръцките социалисти единственото решение на Източния проблем може да бъде създаването на Балканска федерация. Както е известно през 1875 г. в Женева се създава Демократична източна федерация от група студенти – сърби, българи, гърци и черногорци. Прокламациите на федерацията намират отклик в гръцкия печат. Идеята за създаване на федерация… се подема от издавания през 1875 г. в Атина вестник „Аргатис” – „Работник”. „Ергатис” се стреми да докаже, че балканските народи трябва да се сплотят и воюват за решаването на националния проблем:
„Наистина тъжна гледка представлява Изтокът, тъй като балканските народи никога не са действали заедно... Успехът зависи от общото сътрудничество. Това трябва да схванато добре от източните народи. …Гърци, албанци, сърби, румънци, българи, племена гръцки, славянски, латински, татарски, които населявате просторните земи между трите морета – Черно, Средиземно и Адриатическо…, обединете се! Единството прави силата и това е във ваш интерес. Затворете книгата на миналото!”
Източният въпрос е обект на подробен анализ и за в. „Гръцка демокрация” – орган на създаденото в 1877 г. в Патра „Демократично дружество”. Той помества материали, свидетелстващи за влиянието на социалистическите идеи върху неговите издатели, които считат, че решението на Източния проблем е свързано с решаването на социалния проблем на балканските народи: „…Без да заема позиция в полза на Русия или западноевропейските държави, „Гръцка демокрация” разкрива характера на Руско-турската война от коренно нови позиции.
„Царят и неговите хора прокламираха, че искат да освободят единородните роби от турско иго. Но това е лъжа, защото ако обичаха наистина свободата, трябва първо да освободят 40 милиона руси, които те имат като роби в родината си, и чак тогава да се грижат за свободата на другите… Европейските правителства и богатите в Европа разбират тези неща, защото и те употребяват същия език и правят същите неща спрямо своите народи. Но, разбира се, те нямат интерес да кажат каквото и да било…. Нима те ще бъдат убити? Нали ще бъде на гърба на бедните…”
Разкривайки класовата същност на европейската политика и войната, „Гръцка демокрация” прави извода за позициите, които гърците трябва да заемат по националния проблем: „…
Трябва да затворим ушите си за онези думи, които сега използват, за ни измамят. Трябва да запушим ушите си, когато ни говорят за национализъм, жертва, себеотрицания и толкова други лъжи, защото онези, които ни ги казват, не вярват в нищо от това и са измамници… Трябва да разберем, че онези, които ни казват, че ще освободят нашите братя, не искат нищо друго освен да се хранят от труда и потта ни и да ни държат в жалко състояние…”
Поемайки риска да бъде обвинен в национално предателство, авторът на статията заявява:
„Те има какво да ядат, да отгледат и изучат децата си… Какво ги интересува народът и онези, които са в робство? Лихвата си тече… Нека научим впрочем веднъж за винаги, че турците са не само в Епир и Тесалия, но и вътре в нашата собствена къща. И ако имаме разсъдък, оттук именно трябва да започнем Източния въпрос, а не от там, където ни казват те…”
Този пръв брой на вестник „Гръцка демокрация” е конфискуван...
Независимо от общия подем в гръцката икономика след 1875 г. умножаващият се гръцки пролетариат остава в плен на буржоазната идеология.
* Черно на бяло
Христо Георгиев, Поглед.инфо
