Ако субсидираш тока, взимаш пари от тези, които харчат малко ток и ги даваш на тези, които харчат много ток.
Ако субсидираш парното, взимаш от тези, които нямат парно и даваш на тези, които имат най-големи апартаменти с парно (които между другото живеят основно в София – градът с най-високи доходи в страната).
Ако субсидираш бензина и дизела, взимаш от тези, които не карат коли (или карат малко) и даваш на тези, които харчат много за гориво.
Това не е социална политика. Това е антисоциална политика.
Субсидираш най-богатите (най-големите потребители) за сметка на най-бедните. Едно заможно семейство в София с голямо потребление ще получи според новите мерки на правителството няколкостотин лева на месец от държавата. Едно бедно семейство в малък български град в Северозападна България ще получи няколко десетки лева. Защо се прави това?
Готвач-ресторантьор се оплаква в Нова тв, че сметката му за ток в единия обект била 10 хил. лева. Десетки сайтове го разнасят. Правителството какво прави и т. н. Десни искат комунизъм – държавата да доплаща тока на ресторантите. Да хлопват кепенците, като не им е рентабилно. Така е при капитализма – при криза заведения затварят, после се появяват пак. Снимка: от екрана
Намаляването на ДДС и акцизи за стоки, като горива и хляб, няма да доведе до по-ниски цени, а само до сериозни загуби за бюджета. Така стана като намалиха ДДС за ресторантьорите.
Какво тук не е ясно и колко пъти ще настъпваме тази мотика?
Не се субсидират “цени”. Субсидират се хора. И то само бедни хора. Цени се фиксират и субсидират единствено в социалистическа икономика, където всички са горе-долу еднакво бедни.
В България нямаме икономическа криза. Това е просто оправдание да се прахосват милиарди левове публични пари без основание. Има икономически ръст и ниска безработица. Доходите също растат стабилно и постоянно всяка година – вижте статистиката за средната заплата.
Инфлация има, но тя се дължи основно на външни фактори – експанзивната парична политика на големите централни банки и силен ръст на цените на енергоносителите, базовите метали и храните в международен план. “Противодействие” на това с фискална политика в България е невъзможно. Ако искаме да спре покачването на цените, трябва да ограничим държавните разходи и растежа на доходите, а не обратното.
А за най-бедните трябва да се увеличат социалните помощи – директни плащания, енергийни помощи, хранителни ваучери и подобни. В по-бедните райони на страната трябва да се въведат програми за субсидиране на нови работни места в частния сектор – като работодателите се освободят от осигуровки за определен период или държавата поеме няколко работни заплати на за всеки новоназначен служител. Така даваме на гладния въдица, а не риба.
За да се намалят цените на енергията в България трябва да се инвестира ускорено в местно производство на енергия. Това значи спешна отмяна на мораториума за разработване на собствените ни газови находища и субсидии за битови и промишлени инсталации за производство на ток от възобновяеми източници.
И въпреки че тези неща се говорят и пишат от месеци, управляващата коалиция все пак заби нос в прахоляка с безсмислени предложения за „хеликоптерни“ харчове от милиарди левове, които няма да имат ефект за хората най-нуждаещи се от държавна подкрепа.
Само ще издъним бюджета много яко тази и следващата година, и скоро ще трябва да се простим с целта за присъедниняване към еврозоната.
Защо бе хора, ЗАЩО?!
