Зеленият преход не се изчерпва само с възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), енергийната ефективност и отказът от изкопаеми горива, а е предизвикателство и за енергийните мрежи, коментираха експертите от Института за енергиен мениджмънт (ЕМI) по време на дискусия. Анализите на института обаче показват, че като цяло инвестициите в развитието на енергийната мрежа се пренебрегва от българските власти. В законодателството липсват новите моменти и не се дискутира все по-активната роля на потребителите.
В Европа нагласите са, че енергийните мрежи трябва да се модернизират с помощта на публични средства - по европейски програми и фондове например. България обаче не включи разпределителната и преносната мрежа в Плана за възстановяване. А именно от нейното качество зависи присъединяването на новите зелени мощности, които са предвидени в плана, управлението им и поддържането на сигурността.
В плановете за развитие на енергийните мрежи в съседните държави от Европейския съюз (ЕС) са включени средства от европейските програми и това не е екзотика, коментира икономистът Калоян Стайков.
В периода 2011-2021 година в България са въведени в експлоатация 211 мегавата вятърни централи и 1166 мегавата - слънчеви панели. По прогнози до 2030 година към мрежата ще бъдат присъединени още 759 мегавата вятърни турбини и 2894 мегавата фотоволтаици. Около 70% от тях ще бъдат в мрежата на ниско и средно напрежение, тоест на електроразпределителните дружества, защото става дума за панели по покривите на жилищни сгради или други инсталации за собствени нужди, коментира още Стайков.
В Плана за възстановяне има проект, свързан с мрежите, но той е за Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и е свързан с мрежата високо напрежение, припомниха експертите.
У нас модернизирането на електропреносните и разпределителните мрежи традиционно се финансира чрез регулираните цени за мрежовите услуги. Но за да бъдат изпълнени изискванията за въглеродна неутралност, ще се наложи и шоково поскъпване на услугата. Другият вариант е да се осигури допълнително грантово финансиране, което да намали ценовия натиск върху потребителите, включително от европейските фондове или от продажбата на квотите за въглеродни емисии (тоест от Фонда "Сигурност за електроенергийната система")
Но вместо да се обърне внимание на това, се ускоряват процедурите за присъединяване на нови мощности, а в някои случаи режимът става просто уведомителен.
Планът за възстановяване на България и повечето оперативни програми вече са договорени, но те могат да бъдат променени, смята Калоян Стайков. Според него Европейската комисия ще бъде склонна да се съгласи на предоговаряне на фона на войната в Украйна или спирането на газовите доставки.
"Ако има диалог, може да се постигне споразумение", каза икономистът.
В страните от ЕС около 1/3 от мрежите на ниско напрежение са на възраст под 20 години, около 35-40% - са на възраст 20-40 години, а останалата част - над 40 години, допълни Жана Георгиева. Тя отбеляза, че по оценки на Eurelectric на европейско ниво са необходими нови инвестции в мрежите от порядъка на 375-425 млрд. евро до 2030 година за енергийните мрежи. Това представлява ръст от 50-70% спрямо годишните инвестиции в сектора през 2019 година.
За сравнение, инвестициите в целия енергиен сектор трябва да се увеличат със 100%, за да се постигне въглеродната неутралност.
В много страни от Европа вече се наблюдава и невъзможност на мрежите да поемат новите зелени мощности. Експертите от EMI дадоха за пример Великобритания, където на инвеститорите във ВЕИ днес се дава възможност за присъединяване към мрежата след няколко години - през 2027-2030 година. Към изчерпване на потенциала за присъединяване на нови мощности вървят още и Гърция, както и Унгария.
Георгиева анонсира, че Европейската комисия (ЕК) ще представи на 18 май планове за ускоряване на зеления преход. Те предвиждат два пъти повече ВЕИ до 2050 година, задължение всички нови сгради да са със соларни панели, както и изграждане на соларни паркове в индустриални зони, особено там, където площите не могат да бъдат ползвани за земеделски нужди.
Деляна Петкова, редактор Виктория Тошкова
