Ние не може да продадем нашата история, защото ние ще останем без история - ще обясняваме на децата си защо Самуил е македонски цар, категоричен е членът на платформата Национален кръг "За Македония"
Водещи историци, езиковеди, журналисти, дипломати и общественици се включиха по спора ни със Скопие с учредяване на нова платформа Национален кръг "За Македония". Името на инициативата е по аналогия на Националната кръгла маса за политически консултации, проведена в България от 3 януари до 14 май 1990 и идва в отговор на засиления натиск върху страната ни отвън за падане на българското вето за присъединяване на РСМ в ЕС.
Това е битка за България, а не за Северна Македония, призоваха учредителите от новата платформа. Трябва да отворим очите на заблудените, защото историята не може да има различни собственици, казват те и призоваха за твърдо отстояване на българската Рамкова позиция за членството на Република Северна Македония в ЕС и декларацията, гласувана от 44-ото Народно събрание.
"България вече направи грандиозен компромис към Република Северна Македания - първи я признахме по времето на президента Жельо Желев, сега признаваме македонската нация, както и езика й от 1944 г. на базата на българските диалекти, няма място за повече отстъпление от това, за да не обясняваме на нашите деца утре, защо Самуил е македонски цар и братя Миладинови са писали не български народни песни", заяви в интервю за Dir.bg. проф. Николай Овчаров, който е сред учените в новата платформа Национален кръг "За Македония".
- Може ли да кажем, че историци и езиковеди вадят тежка артилерия по спора ни със Скопие с новата платформа Национален кръг "За Македония"?
- В това обединение няма само историци и езиковеди, има много интелектуалци, журналисти, филолози, дипломати и т. н. Става дума за наистина национален кръг. По отношение дали това е настъпление, по-скоро е отбрана, защото атаката срещу националните стойности в момента е много жестока. Не става дума само за Северна Македония, която донякъде обяснимо защитава своята идентичност, създадена през последните 60-70 години, но и от страна на българи, които без да преувеличавам, наричам колаборационисти, защото всякакъв опит за съглашателство, каквото означава колаборационализъм, със северномакедонските фалшификатори е национално предателство за мен.
- Доколко са големи различията ви със създадения преди дни Клуб за българо-макоденска дружба, в който участват интелектуалци и от двете страни?
- Не може да имаме нищо общо с този клуб, защото много от тези хора са истинските колаборационисти, а някои от тях направо предатели - техните говорителите историци имат откровено антибългарски позиции. И като казвам, че нямаме нищо общо с него, искам да подчертая, че ние искаме да обединим всички българи. В този клуб виждам предимно имена от художествено-творческата интелигенция и допускам, че повечето не са добре запознати с историческите въпроси или, с две думи казано, са заблудени.
Целта на нашия Национален кръг "За Македония", в който са най-добрите наши историци и филолози, е именно да отворим очите на заблудените хора по този въпрос, защото това е битка за България, а не за Северна Македония. Историческите въпроси не са за пренебрегване, теза, която за съжаление даде сегашното коалиционно правителство. Не говоря за всички, защото сред тях има такива, които са на нашите позиции, а за основния глас, който се чу от това правителство, че историята не е толкова важна, че ние трябва да гледаме икономическите показатели. Е, видяхме ги през последните месеци - един самолет, от който е все тая дали ще лети или не, само губим от него. Така че, разясняване на историческите и идеологическите въпроси и на това, защо ние сме на това мнение.
Държа да подчертая, че ние не сме против Северна Македония - тя съществува, тя реално е призната от България. Ние сме против кражбата на българската история. Условната дата е 1944 г. - идването на комунистите на власт във Вардарска Македония и обявяването на първата народна република, както се нарича тогава. Оттогава насетне тя си има своя собствена история, език, който на базата на българския се е превърнал в това, което днес наричат македонски. Трябва да се знае, че в основата е български диалект, защото език се създава с хилядолетия, а не за 20-30 години. Колкото и да се опитват да го променят, той все пак си остава и се вижда от всеки филололог. Що се отнася до историческите събития до 1944 г., те са част от нашата обща история, както е записано в Договора за добросъседство и приятелство. Те казват това е българска история, но това не е така - в нея има и македонци, и тракийци, и добруджанци и т. н. Така че от 1944 г. датира тяхната лелеяна от скопските историчари македонска история.
- Външният натиск от ЕС и САЩ все повече се засилва за падане на българското вето. Миналата година вие предложихте правителството да премине в настъпление и предложихте да тръгнат емисари от български историци и филолози, които с необорими исторически факти и аргументи да разяснят на европейските ни партньори спора ни със Скопие. Какво стана с тази идея?
- Идеята не бе приета и критиката ми за това е не само към сегашното правителство, но и към служебните кабинети, включително и към правителството на ГЕРБ, към което отправих първите молби да направим тази група за реагиране. Това не стана и ние загубихме много време. Сега сме вече в ситуацията, в която върху нас се оказва много сериозен натиск. Но ние трябва да устоим на него. Гърция устоя повече от 30 години на не по-малък натиск. Той течеше на няколко етапа. През 90-те години беше битката за Звездата от Вергина, открита в Северна Гърция, защото Скопие я бе направила национален символ на страната, но бе принудена да намали лъчовете й, за да не се дублира с гръцката. Давам този пример, за да покажа как Гърция устоя всеки сантиметър от своята територия и история, което трябва да направим и ние. Никой не може да ни промени нашето становище.
Сега ние сме направили този компромис, за който толкова много говорят. Ние признаваме Северна Македония и нейната история от 1944 г., дори в някакъв смисъл признаваме и техния език, създаден след тази година. Какво искат повече? Имат си я държавата, имат си своята 80-годишна история.
- Вие казвате, че съзнанието на три поколения в Македония е промито, но как може да се промени това?
- Не може да се промени, може би съм много краен, но тук не става дума за Северна Македония. Нека да правят каквото искат - те са отделен народ, отделна държава, да си трошат главите, както се казва. Ние говорим за историята на България и за страната ни, защото ако ние приемем този т. нар. компромис от ГЕРБ и от нашите колаборационисти, това означава утре да обясняваме на нашите деца, защо Самуил е македонски цар и братя Миладинови са писали не български народни песни, както самите те отбелязват, а македонски. Т.е., когато ние говорим за това нещо, говорим за България.
Ние не може да продадем нашата история, защото ние ще останем без история, историята не може да има различни собственици или както днес твърдят, да се приеме функционално възприемане на историята - например да се приема, че записаното от племенника на Самуил, че са български самодръжци, можело да се тълкува по различни начини т.е. може да е така, но може и да е македонски цар. И както писа един от скопските историчари в докторската си дисертация от 1998 г., че той си бил македонец, но понеже не познавали Македония през това време, нарочно се написал български цар, за да може да се легитимира по този начин пред света. Ето за това става дума.
Нека те се определят каквито си искат - марсианци и прочие, няма да цитирам всички, защото вицовете за тях са много, но тук става дума за нас и трябва да разберем, че тук става дума за България.
Ние просто трябва да отстояваме нашите неща, а РСМ трябва да намери компромисен вариант, а той е ясно и точно посочен и те са го подписали с договора ни от 2017 г. Това е обща история до 1944 г., но те още бягат от този термин. Така че да си изпълняват договора, който сами са подписали.
- По повод спора ни със Скопие се чуха и аналогии за възможен конфликт в бъдеще, подобен на този между руснаците и украинците.
- Малко ми е трудно да си представя как македонска армия нахлува в София, казвам го в кръга на шегата. Но аз познавам душиците на северномакедонците. Аз съм имал десетки археологически експедиции там още по времето на Тодор Живков и знам какво означава отровният македонизъм. Затова казвам, че не съм голям оптимист, че това може да се върне, но сблъсък между нас е възможно да стане и той вече става. Тези дни имаше оплакване от българин, че са го били на границата, че са му взели нещата. Аз самият си спомням, че през 1989-90 г. да се премине Деве баир беше някакъв ад - те ни събличаха голи направо, за да не пренесем някой материал, в който да прочетат каква е истината. Така че са възможни някакви сблъсъци, но те ще бъдат на македонско ниво.
Важното е да се намери компромис, а ние да продължаваме да обясняваме колкото се може повече. Дори и сега, утре да ми кажат тръгни - с проф. Пламен Павлов и проф. Ана Кочева поемаме и обясняваме за какво става дума.
- Спорът за общата ни история и език напоследък се пренесе на друга плоскост. Заговори се падане на българското вето, ако бъдат вписани българите в РСМ в тяхната Конституция.
- Това е замъгляване на общественото съзнание и е "кон за кокошка", както в една хубава народна приказка. Аз не съм сигурен, че признаването под каквато и да е форма на българско малцинство в РСМ е добър ход, защото това означава, че ние им даваме възможности в няколко насоки. Първо да кажем, че там има 3500 българи, а останалите - македонци. Другото нещо, което те вече правят, е претендирането за македонско малцинство в България. Така че аз лично не съм убеден колко е добър този ход и по-скоро смятам, че това е един хитър ход на македонистите, който ни пробутват тук. Ние си имаме договор с РСМ, на който трябва да стъпим. Всъщност, нашата Конституция не позволява малцинства, така че няма за какво да говори за реципрочност.
- В заключение какво да очакваме от новата инициатива "За Македония"?
- Трябва да останем твърди, защото вече направихме един грандиозен компромис от наша страна, когато първи признахме приемането им пред света като държава. Сега ние реално ги признаваме като нация, както и езика им от 1944 г. на базата на българските диалекти. Какво искат повече? Аз не виждам какво повече България може да отстъпва и тук ще цитирам руския призив от 1941 година - "Няма накъде да се отстъпва, зад нас е Москва".
