Спирането на руския газ е наказателна операция на Москва срещу България. Оказа се, че неутралитетът не пази от провокации. Какво трябва да направи България сега? Какви са опасностите,
алтернативите и на каква цена?
Решението на Москва да спре доставките на руски газ за България поставя на изпитание капацитета на правителството да се справи с още една криза, както и европейското единство. Това решение идва след отказа на правителството да плаща за руското синьо гориво в рубли - условие, поставено от Русия, за да укрепи валутата си, срината от санкциите заради войната в Украйна.
България консумира около 3 милиарда куб. метра годишно, 90% от които са внос от Русия. Решението на “Газпром” идва в края на отоплителния сезон, което е добрата новина, тъй като топлофикациите са най-големите потребители на природен газ - и главно столичната, на която се пада ⅓ от годишната консумация.
Големите въпроси са: колко ще продължи, колко ще струват алтернативните доставки, как ще се отрази на инфлацията и ще повлияе ли на вътрешнополитическата стабилност и на европейското единение за Украйна.
Колко ще продължи, колко ще струва
Никой не се наема да прогнозира колко ще продължи спирането на доставките. Министърът на енергетиката Александър Николов увери, че е осигурен газ за най-малко месец напред. Пред Нова тв енергийният експерт Илиян Василев коментира, че това е "наказателна" акция - заради посещението на премиера Кирил Петков и делегация в Киев, и няма да продължи дълго. Като “наказателна” я определи и друг енергиен специалист Иван Хиновски, според когото цените на алтернативните доставки на втечнен газ (LNG) ще са с 20-30% по-високи от тръбния, а според енергийния министър - с 40%.
Очакванията са България да се снабдява с природен газ от терминала на гръцкия остров Ревитуса. За това съобщи още през април еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон, както и че ЕС задейства план за сигурност на съхранение на доставките на газ и терминалът на Ревитуса се разраства с още едно хранилище за съхранение на втечнен газ. Работи се и по изграждането на терминала за втечнен газ при Александруполис, където България е собственик на 20% от капитала.
Но алтернативните доставки може да поскъпнат и с повече от 30%, тъй като България има възможност да внася количества единствено през Гърция и няма как да е само втечнен газ. Това означава, че ще купува газ на спот цени, които от месеци насам са високи, а за държава, която е малък консуматор, няма шанс да бъдат намалени заради малкия обем на доставките. (По дългосрочния договор на България с “Газпром” 70% от цената е по спот цени, а 30% се определя от петролните деривати - а цената на петрола също е висока.)
Трудна ситуация за индустрията и домакинствата
Според експерти вариантът е да се купуват количества от големи гръцки търговски компании, които имат достъп и до руски, и до втечнен газ, и до синьо гориво от Азербайджан. Ситуацията е стресова за индустрията, която работи на газ - стъкларските заводи, производителите на торове, хлебозаводите, както и общински болници, детски градини и социални домове, включително над 150 хиляди газифицирани домакинства. Засега властта ги успокоява, че всичко е под контрол и няма място за паника, а работодатели коментираха, че първият ефект ще е повишени цени и загуба на конкурентоспособност.
Вариантът с газовата връзка до Гърция, която правителството представя като спасителен пояс, не е убедителен. Въпреки уверенията на управляващите, че строителните работи по интерконектора ще са завършени през юни, няма как да потече газ по него преди края на 2022 г. Анализатори, пожелали анонимност, коментираха, че няма да е готов и през юли, въпреки съобщението, че 91% от строителните работи са завършени. Освен това процедурите по сертифициране отнемат много време, а ICGB - дружеството, изпълнител на връзката, внесе документите за това на 23 февруари 2022 г.
Пред интерконектора, чийто капацитет е 3 милиарда куб. метра, а може да се увеличи и до 5 милиарда, България ще получава азерски газ, който сега идва, но в обем една трета от договореното през връзката “Кулата - Сидирокастро”. Въпреки опитите да договори допълнителни количества азерски газ в преговори, които се водят от два месеца, България не е успяла, научи Дойче Веле.
Защо е важно сега да се осигурят по-големи доставки на газ от нужните за потребление количества? През топлия сезон е времето за нагнетяване на газ в газохранилището в Чирен, което сега е запълнено едва на 18%. Не може да се посрещне отоплителният сезон, ако поне на 70% не е запълнен капацитетът му, коментира за Дойче Веле експертът от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Мартин Владимиров.
Ответен удар срещу оръжието на Кремъл
Въпреки призивите България да наложи ответна санкция и да спре транзита на руски газ през “Турски поток” за Сърбия и Унгария, енергийният министър обяви, че няма да го направи. Чуха се предложения държавата да се обърне към международен арбитраж заради едностранното спиране на доставките, въпреки че България е извършила плащанията във валутата по договор - долари.
Не е известно кой международен съд е упоменат в договора с “Газпром”, тъй като в предишния - когато Русия доставяше газа за България през Украйна, беше предвиден арбитраж в Москва. Предвид начина, по който българските власти преговарят с “Газпром”, може да се допусне хипотезата, че същата клауза може да е запазена и в настоящия, който изтича в края на 2022 г.
Но България може да се обърне към Европейската комисия като арбитър. След разследването срещу “Газпром”, което
водеше в осем европейски държави, в т.ч. и България, за злоупотреба с монополно положение, ЕК изработи специален механизъм за действие и разрешаване на такива спорове.
Опит за дестабилизация на България
Според Мартин Владимиров настоящата „спецоперация“ на “Газпром” има за цел да подкопае европейското единство относно опита за диверсификация на газовите доставки. “Може също така да се интерпретира и като опит на Русия за активиране на своите мрежи за руско влияние в Европа и то в най-уязвимите страни като България, които да създадат вътрешнополитическа криза и да отслабят единната позиция на Европа спрямо Украйна”, заяви пред ДВ Владимиров. Едностранно действие на изнудване е неприемливо, заяви в публично изявление премиерът Кирил Петков. Той заяви, че е получил уверения от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, че “проблемът е общоевропейски и отговорът ще е общоевропейски (потенциални общи покупки на газ, б.а.)”.
Съпредседателят на “Демократична България” Атанас Атанасов определи руските действия като “остър опит за дестабилизация на политическата обстановка в България”. Поредна намеса от страна на Русия с цел падане на правителството, коментира във Facebook енергийният експерт Васко Начев. От спирането на доставките незабавно се възползва бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, който отново надигна глас за предсрочни избори и смяна на правителството на Кирил Петков. Това е същият Борисов, който през март миналата година заяви, че “България е вече 100% енергийно независима, никой не може да ни спира кранчето или да ни извива ръцете”, и при чието управление бяха изхарчени над 3 милиарда за газопровод, който заобикаля Украйна и увеличава руското газово влияние.
Засега България не се поддава на шантажа и няма да плаща газа в рубли. Дали ще даде оръжие на Украйна ще стане ясно следващата седмица. Неутралитетът, оказа се, не пази.
