Милош Милоевич: Когато българите се кръстиха, с кръщението си приеха старосръбската

писменост и език

 

 

Всички говорят и пишат, че пръкването на днешна Македония се случва в края на Втората световна война. Но се забравя понякога, че за Македония има и друго „откритие”- че е била сръбска! То се е зародило в главите на т.н. „сръбски апостоли” на македонизма още от 19 век. За тях дори столицата ни София е била сръбска паланка. Още от времето преди цар Борис 1 всичко българско е сръбско. А както ще прочетете по-долу, те не са никак случайни хора – някои от тях стигат до най-висшите държавни постове на Сърбия.

 

Не е за вярване, но ако сравните „научните” тези на „апостолите” с днешните действия и писания на официални македонски, а и сръбски, политици и „историци”, ще се открият малко разлики. А между тях лежат повече от 150 години. Това се нарича политическа последователност.

 

Някои биха ми опонирали с факта, че бележити сръбски учени и държавници са подпомогнали нашето Възраждане, особено в издирването и публикуването на българския фолклор. Но се забравя също, че това е преди всичко опит да се възпрат гръцките ламтежи за български територии. Защото гръцките „учени” пък създават умопомрачителната теория, че те са населени със „славяногласни гърци”, т.е. говорят български език, но са гърци. По този начин видни сръбски учени, които са служители на сръбската пропаганда, изпълняват задачата, поставена им от правителството - да оборят гърците и да докажат на света, че македонците не са гърци, а българи. А от своя страна пък то ги обявява за „прави сърби”.

 

 

Стефан Веркович (1832–1893), от босненско-хърватски произход, служител на сръбската пропаганда, но повече българин от много българи, създава и отпечатва през 1860 г. книгата си „Народни песни на македонските българи”, с която се нарежда сред най-светлите имена на нашето Възраждане. За заслугите му към България получава доживотна пенсия от Народното ни събрание.

 

И днес България и Сърбия са в двата противостоящи си лагера. Какво ли ни чака, ако се окаже, че тя, за кой ли път, за разлика от нас, се е наредила сред победителите? Отново ли ще се надяваме на челен сблъсък на великосръбския шовинизъм с руските интереси на Балканите?

 

По-долу ви предлагам частици от писанията на сръбските „апостоли”, за да може всеки читател сам да стигне до корените на днешната галиматия.

 

Пък и нашите първи мъже и жени може да се позамислят, преди да скочат с главата надолу в дълбокия македонски вир, в който вода няма.

 

„Трима апостоли на сръбския шовинизъм…”, сборник изследвания и статии, колектив, изд. „Глобус 91”, 1999 г.

 

Илия Гарашанин (1812 – 1874), главнокомандващ сръбската армия, министър на вътрешните и външните работи, министър-председател.

 

 

 

Из „Начертание”, (1844 г.)

 

…Най-напред да означим нашите отношения спрямо България.

 

От всички славянски земи България е най-близо до славната турска столица; по-голямата част от страната е лесно достъпна; тук се намират и най-важните позиции на турците и по-голямата част от тяхната войска. В никоя друга европейска страна турчинът не се чувства толкова сигурен и все още господар; освен това българите нямат почти никакви оръжия и са приучени да се трудят и да слушат. Покорството и трудолюбието са се превърнали в тяхна втора природа. Но тези забележки не бива да ни карат да отричаме качествата на българите, което е още по-лошо, да ги пренебрегваме. За зла чест българите са най-големия славянски народ в Турция; те нямат почти никаква вяра в собствените си сили и само поради външни подбуди (от Русия) се решават на опити за освобождение. Открай време те възприемат Русия като сила, която най-силно желае и може да ги освободи и избави…

 

Ако Сърбия успее да запази своята независимост ще се радва все по-малко и по-малко на руското доверие и ако Русия не успее да промени ситуацията в Сърбия и да унищожи самостоятелната й политика, тя ще се постарае да отстрани всички турски славяни от Сърбия, да ги разедини, да ги противопостави едни на други и да подклажда несъгласията им…

 

Тук обширно се говори за характера на руската и сръбската политика, за това, което може да се направи в България, където най-напред ще се срещнат руското и сръбското влияние.

 

Много сме говорили и доказвали защо сръбската политика не може да се съгласи с руската. В същото време обаче казваме, че Сърбия много по-лесно може да изпълни своите цели, ако е в съгласие с Русия, но само тогава, когато Русия изцяло и точно приеме условията на Сърбия…

 

Ако Русия действа в България още няколко години по начина, по който е действала досега и ако Сърбия остави Русия да действа сама там, без нищо да прави, влиянието толкова ще се засили, че вече няма да има нужда от сръбски опити за влияние в България…

 

Милош Милоевич (1840-1907), книжовник, политически работник и историк.

 

 

 

Из „Одломци историjе срба и српских jгословенскихземальа у турскоj и Аустриjи.” – Београд 1872

 

С. 65

 

Когато българите се кръстиха с кръщението си приеха старосръбската писменост и език и започнаха да се сливат в народността на тези сръбски племена, които покориха аварите и монголофините българи… Какво представляват, кои са, какви са и откъде са дошли българите в тази чисто сръбска земя ние казахме по-горе, а и сега повтаряме, че са монголско или хунско племе, както и аварите, маджарите, турците, печенезите и другите им сродни братя…

 

С. 74

 

…И когато българите са проникнали в сръбска земя, те винаги са катерили покрай Искъра до днешна София, или стария сръбски Средец…

 

С.78

 

…Симеун, който е най-известната и най-светлата личност в българската държава или от християнството сред българо-сръбския народ. Той накара всички българи да приемат с християнството старо-сръбския език, така малкото останали българи е трябвало да се слеят в народността сръбска, а който иска и славянска.

 

С.118

 

…Милутин 1 Урошев, Неманич е 60-тият цар сръбски в тези сръбски земи. Владял е от 1275 до 1320 г., значи всичко 45 години: Той е издигнал в Средец църква, посветена на Премъдростта божия или на гръцки Св. София по подобие на Юстинияновата в Цариград, от която по-късно и тази сръбска паланка се нарича София, в която и днес му лежат мощите.

 

Стоян Новакович (1842–1915), професор в Белградския университет, министър на външните работи, премиер (1895, 1896) и 1909 г. Пише стихове и разкази.

 

 

 

Пояснение на Новакович за потребността от печатане на учебници на македонски език.

 

„В този момент Ви обръщам внимание върху потребността от един специален Македонски Буквар за училищата в Македония, който би трябвало да се подготви специално за разширяването на сръбската писменост и сръбския език в Македония. Само истинските сметки се осъществяват, а в политиката истински са само онези сметки, в които няма ни най-малко илюзия. От тази гледна точка и по въпроса за разпространяването на сръбското влияние в Македония като същинска основа трябва да се вземат следните точки:

 

1„че македонският диалект е различен и от сръбския, и от българския език, но има нещо общо и с единия, и другия”;

2.”че досега българската пропаганда е полагала големи грижи да отбележи и изрази по всички възможни начини разликата между македонския диалект и сръбския език”;

 

3.”че от сръбска страна трябва да се тръгне по същия път, но търпеливо, солидно и систематично с нови оригинални средства, а от друга страна, да се употребява всичко, където може да се направи разлика между сръбския език и македонския диалект, противно на приведените по-горе български стремежи.”

 

В тази насока ми се струва като най-необходимо съставянето на един специален буквар на македонски диалект за Македония. В този буквар би трябвало с македонския да се спои и сръбския буквар, но така, че македонският да представлява две трети, а сръбският една трета при това във втората половина. Букварът би трябвало да се напише със сръбски правопис, с цялото необходимо внимание за истинска и добра транскрипция на македонския диалект.”

 

Ст. Новакович за работата на сръбската пропаганда в борбата срещу Екзархията:

 

„Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е кажи-речи невъзможно да бъде разколебана съвсем, изнасяйки срещу й само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея и по тази причина на сръбската идея от помощ ще й бъде някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма и който би съдържал в себе си елементи, които могат да привлекат към него народа и народните чувства, отцепвайки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма или в определени мъдро поставени граници, отразяване на македонския диалект и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това – с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма”.

 

Дипломатски архив – Дубровник, ПП одель, Х 1 – 251/1888 г.

 

Премиерът и министър на външните работи Сава Груич за предложението на Ст. Новакович да се започнат преговори с гръцкото правителство за подялба на Македония на сфери на интереси и за обща акция против българите:

 

„Още по времето на моя престой в Атина аз няколкократно повдигах въпроса за основите, върху които би трябвало да се утвърди спогодбата за успоредната и хармонизирана работа на сръбската и гръцката пропаганда в Македония. Тези мои опити останаха без резултат поради това, че по това време въпросът не беше съзрял нито в Атина, нито в Белград. Днес вече нещата стоят съвсем различно. Придобитият опит през последните няколко години увериха и сръбските, и гръцките компетентни кръгове, че интересите на нашите два народа могат да се бранят от българската инвазия, която за цели тридесет години е много силен фактор, само чрез съгласие и обща работа.

Дипломатски архив – Дубровник, ПП одель,ФХ. – 257/ПП бр. 94 од 10.11. 1890 г.

 

Новакович на 21 04. 1888 г. в предложение да бъде отпечатан в Цариград „Македонски буквар”:

 

„Такъв буквар ще положи основите на по-съгласуваната сръбска писменост в Македония, ще допринесе там да се повиши интересът към сръбската книга и към сърбите, като хора, които са им по-близки и които са по-изкусни да ги удовлетворят.”

 

Дипломатски архив – Дубровник, ПП одель, Ф 1- 102, од 21.05. 1888 г.Х 1 – 251/1888 г.

 

Тодор Станкович и Деспод Баджович изпращат на 25.04. 1885 г. предложение до министър-председателя Милотин Гарашанин за организиране на работата в Македония и Стара Сърбия:

 

… т.3 Тъй като българизмът в Македония е завладял кажи-речи навсякъде, трябва във всеки град и в по-големите села да имаме по пет-шест лица, които са родом оттам и живеят постоянно там като търговци или занаятчии, и при това са готови да работят за разпространяването на сръбската идея, да подготвят терена за сръбските учители и във всеки момент да помагат на сръбщината: тези лица да се подпомагат материално с по 5 к.австрийски месечно, а някои и повече според потребностите.

 

Дипломатски архив – Дубровник, Политичко одельение, Ф. 1 – 9/1885 г.

 

Програма на дружеството „Сърбо-Македонци”, приета на събрание в началото на август 1886 г. в Белград:

 

„За да се изтласка българското влияние от Македония и да се създаде сръбско и да се запази народността на сърбо-македонския народ, необходимо е в Цариград да се основе дружество на сърбо-македонците. Задачата на това дружество ще бъде:

 

А. ПОЛИТИЧЕСКА ЧАСТ

…На македонския народ да му се вдъхва сръбски дух: да му се доказва, че не са българи, че с българите нямат вече никакви връзки, че българите са неприятели на македонския народ. Да взема предвид своите народностни особености, език и обичаи. Да развива най-енергична пропаганда за изгонването на българските владици и учители от Македония и на техните места да се довеждат владици и учители, родом от Македония и възпитани в сръбски дух…

 

Б. ФИЛОЛОГИЧЕСКА ЧАСТ

1.Да се пише на чисто македонски език, но тъй като македонският език не е книжовно обработен, да се изхвърля всеки български израз, а да се въвежда сръбски. – Да се приеме сръбската азбука като най-удобна за македонския език и при писането да се съблюдава сръбската граматика…

 

* Черно на бяло

 

 

Христо Георгиев, Поглед.инфо