Да, вероятно такова действие от българска страна би разсърдило определени среди в Брюксел и Вашингтон. Но ето защо са дипломатите, които са получавали и получават заплати от българската държава.
В продължение на 5 години след PR акцията на Борисов, наречена Договор за добросъседство, определени среди в Скопие подлагат държавата ни и българите в Северна Македония на системно унижение.
По този въпрос смятам, че е дошло време да кажем на тези среди – Достатъчно! Вие прекрачихте границата на търпимост и затова преговорите за членството на държавата Ви в ЕС от днес са приключени!
Можем да говорим за тяхното подновяване едва тогава, когато разберете, че България е член на ЕС, а не Северна Македония!
Едновременно с това българските специални служби трябва да изследват ден по ден живота през последните 30 години на всеки един от българска страна, който е оказвал влияние за подготовката на договора за добросъседство, който Борисов подписа. Повече от очеизвадно е, че в заложената в него комисия за изчистване на исторически спорове, има препятствие, което не може да бъде преодоляно. И съм повече от убеден, че то е дело на чужди специални служби. Горчивата истина е, че въпросният Договор за добросъседство е най-големият външнополитически провал на България след 1945г.
Какво би станало ако българската държава предприеме тези действия?
В Северна Македония, ако наистина искат да бъдат членове на ЕС, ще се отнасят с уважение към България и българския народ, а българите в тяхната страна ще бъдат признати като държавнотворен народ.
В България ще се сложи началото на прочистване на властовите и чиновническите среди от агенти на чужди служби.
Българските власти трябва да проумеят, че агенти на чужди служби трябва да се търсят най-малко във военната област.
Чуждите агенти са в енергетиката, академичните среди и най-вече историците, социологията, външната политика и икономическите ведомства.
Като доказателство за това ще приведа един случай, в който участие имам и аз. Съдбата ми предостави възможността да се познавам с един професор археолог, българин по произход, но от друга държава. Той преподаваше и в частен университет в столицата на държавата, в която живее. Предложих му да организираме разкопки в област, която е повече от свързана с българската история, но която днес се намира в чужда държава. Той прие с радост моето предложение. Но един ден ми сподели, че влиятелни историци и археолози от България искат в нашето начинание да се включат и други археолози, историци, музеи и университет. По този повод му предложили да направим среща във Варна и основем комитет. Казах му, че ще си загубим времето, но приех да отида на срещата. Да, на срещата присъстваха „сериозни“ български историци, археолози и общественици.
В крайна сметка срещата произведе само два резултата.
Първият е, че аз осигурих финанси и участие на българи в малката експедиция.
Вторият резултат обаче за мен бе стресиращ. Само половин час след началото на нашата среща, във външно министерство на държавата, от която е моят приятел професор археолог, се получава факс от външно министерство на друга държава, чиято територия през средновековието в продължение на векове е била част българската държава.
Във факса е посочено, че моят приятел професор археолог участва във въпросната среща, посочени са лицата, присъстващи на срещата, и е изразена позиция на недоволство от начинанието.
Защо давам този пример?
Защото той е очевидно доказателство, че някой от присъстващите „сериозни“ български археолози, историци и общественици, явно е или са „стипендиант“ или „стипендианти“ на друга държава.
И нека не забравяме средите на ъндърграунда, които са банка с информация за човешки слабости на политици и всякакъв вид участници във властта.
Естествено е да се постави въпросът - дали носителите на днешната власт имат куража да предприемат подобна стъпка?
Към днешна дата това изглежда невъзможно.
Същевременно власт, която си позволи да клекне пред самозабравили се политици от Северна Македония, ще има съдбата на политическо камикадзе!
Ето защо изходът от този външнополитически тупик може да бъде единствено и само прекратяване на преговорите от българска страна.
Да, вероятно такова действие от българска страна би разсърдило определени среди в Брюксел и Вашингтон.
Но ето защо са дипломатите, които са получавали и получават заплати от българската държава. Това е тяхна работа – да обяснят на своите колеги от Брюксел и Вашингтон, че това е единственият възможен ход за българската държава. И ако наистина всички те искат Северна Македония да бъде един ден член на ЕС просто да разбере, че към днешна дата не е член на ЕС, за разлика от България.
Не на последно място трябва да бъде разгледан и въпросът за българските външни министри и посланици – имат ли зависимости, за кого и как работят.
Да погледнем само тези, които са били наши посланици в Скопие. Те са пет. Външни министри от 1989г до днес са били двадесет и двама. Първите три въпроса, на който те задължително трябва да отговорят задълбочено и аналитично са следните:
-Историята на „Източния въпрос“.
-Историята на „Гръцкия проект“ на Евгений Булгарис.
От всички тези наши 22 външни министри и 5 посланика в Скопие може да се окаже, че на тези два въпроса могат да отговорят най-много двама, а е възможно и нито един.
Е, да, но „Източният въпрос“ е Западната доктрина за териториите на бившата Османска империя, а „Гръцкият проект“ е имперската доктрина на Русия за Балканите.
