Кой ще храни белия човек?
Това е въпросът.
Русия не е имала намерение да нападне България, нито пък да взриви ядрени централи в Украйна или да хвърлят атомни бомби. „Умните и красивите“ се смяха преди три седмици на пенсионерите, които се биеха за олио, но за нас, и за всички останали бели хора на света, действително основната болка от войната в Украйна ще бъде това: цената на храната, на тока и въобще на цялото ни ежедневие.
Докато всички ходят с украински знаменца и викат срещу Русия – аз пък да кажа, в този свръх-неудобен момент, че от години се чудя как е станало така, че от Втората световна война насам налагат на западния човек убеждението, че 150 милиона руснаци, от които 90% християни, са най-голямата заплаха за нашето съществуване. Мисля че коренът на тази война е именно в тази ужасна пропаганда, но нека да не предизвикам излишни спорове.
От когато стана патакламата в Украйна умните ни управленци мислят от къде да купим нефт, газ, царевица, желязо, уран и не знам си още какво. От Русия нищо повече няма да купим. Така твърдо са решили. За сега разбрах, че Европа ще станат първи дружки с Катар за доставка на газ, пък за другите суровини тепърва ще разберем от къде смятат да ги купим. Африка е голяма. Китай винаги подава едно рамо, ако става въпрос за бизнес. Целият свят е на нашето разположение. Или?
Направете с мен една
кратка инвентаризация на нашите бъдещи партньори
Демек, да видим къде имаме приятели. Да започнем на изток.
С жълтата раса нямаме късмет. Жълтият човек ненавижда белия. Смятат ни за груби и невъзпитани. Хора, които само се интересуват от пари. Самодоволни и без културни ценности. Без история. И така си е. Такива сме. В много източни държави хората го смятат за позор, когато местно момиче се омъжи за западняк. До там са нещата. В Азия няма никакви фантазии за „мулти-културни“ общества. Не се заблуждавайте. Всички сме свидетели на възхода на Китай, Корея, дори и на страни като Виетнам, но да знаете, че така наречените Азиатските тигри изобщо не се стремят към „равно“ приятелство с нас. Бъдете сигурни.
Местим се малко на запад. Арабите. Не знам дали тук има нужда от прекалено много обяснение. Сунитите не могат да понасят шиитите, камо ли ще съжителстват с невярващи и неверници като нас. Чак неотдавна престанаха да бесят християните в някои техни държави. Добре, че за сега икономиките им се крепят изцяло на износа на нефт и газ и обичат долари… Но арабите не са тъпи. Всички долари ги инвестират в проекти, които да им носят доходи в момента когато свърши нефта, и се опасявам, че ние, белите, не играем особено важна роля в тях. Напротив.
Да станем приятели с африканците тогава?
Въпреки че в Африка има хиляди различни народи, етнически групи и племена, няма нито един от тях, който да не е пострадал жестоко от белия човек. В Африка определено СиВи-то на англичаните, французите и белгийците не е много за показване. Без това в почти всички райони на Африка от 10-20 години има невероятно възраждане на тяхната собствена култура. Сами развиват моди, музики, култури и въобще начин на живот, за който ние дори не сме чували. От векове Африка е абсолютно самодостатъчна и има силна тенденция износа на суровините да намалява, за сметка на пълноценни продукти или поне полуфабрикати.
Като разбирате, че двигателят на този ренесанс не е само африканският дух, но също така китайският нюх за бизнес и търговия. Китайци щедро финансират и менажират огромни проекти като ЖП линии, пристанища, мини, мега-заводи и какво ли още не. А китайците са част от местното население, почти незабележими, и имат невероятен усет за това как да делят с местните за да бъдат двете страни щастливи и доволни. Сръчният и работливият, но скромният китаец, в сравнение с белия човек, който обича да се вози на розов слон през джунглата, търсейки да трепе лъвове.
Разбрахте каква е нашата позиция в Африка. В този ред на мисли – бял човек на розов слон – сега виждам, че забравих за Индия, но сами можете да сглобите приказката и за нея…
За да не стане съвсем дълга историята, набързо да минем през ескимосите, на които им взеха рибата и им дадоха алкохола в замяна, и индианците, по-голямата част от които още след появата на Колумб са умрели от нашите болести. Без това Съединените щати раздават правосъдие на двата американски континента и няма какво да го мислим прекалено много.
Така. Белият човек. Кой ще го храни? От къде ресурсите? От къде полезните изкопаеми? Фосфати за да наторим нивите? Нефт, газ, дървесина… Ориз, жито, царевица… Белият човек е загубен без приятели, но излиза, че много приятели не останаха по света. От около 10 години започнаха да ни
отпаднат и финансовите лостове за влияние
Появиха са нови играчи, които дори имат повече финанси от нас.
Да върнем към най-голямата страна на света, където живеят 150 милиона души, от които по-голямата част прилича на нас на външен вид, споделя голяма част от нашите ценности и изповядва нашата религия. Също така Русия притежава всички природни ресурси от които белия човек ще има нужда за векове напред.
Бежанците и жертвите на безсмислената, или по-скоро измислената война в Украйна, са голяма трагедия. Още по-трагично е обаче, че цялата ситуация най-вероятно ще доведе до това, че Русия завинаги ще скъса със западния свят. Това е определено много кофти, защото супермаркетът на света окончателно ще затвори врати за нас.
Виновни ще сме ние. Русия многократно ни е предлагала приятелство, но все сме им отказвали. Още Петър Велики през 1697 пристига в малкото холандско градче Zaandam. Бил облечен като обикновен човек и наел малка къщичка в работническия квартал. Търсил работа като чирак или стажант. Искал да научи как да строи кораби.
Неизбежно било местните след време да разберат, кой същност е този руснак. Месеци наред Петър обикалял холандския елит и поканил всички да дойдат в Русия за да развиват руската икономика заедно. Но не.
Западняците не разбират от заедно,
въпреки че всички западни лидери искат да повярвате, че именно думичката „заедно“ е тайната на успеха на западната хегемония. Но не. Лъжат ви. Заедно със своите – евентуално – но заедно с другите: не.
Още по време на Петер Велики става ясно, че търговия със суровини и ресурси може да има, но само при условие, че западът контролира логистиката, пазара и съответно паричния поток. Холандците бяха първите западняци, които се отказаха от най-искрената покана на руснаците да станат приятели.
От 1697 по отношение на Русия нищо не се е променило. Никога не съм разбрал каква е идеята зад това да демонизираме тези, които най-приличат на нас самите. Пропагандата против руснаците е чудовищна. Във всеки филм фигурира руски терорист и всеки дебил говори с руски акцент. Руски предприемач по начало е олигарх. Руските продукти за нищо не стават (най-вероятно са радиоактивни)…
Да продължавам ли? Само мога да си представям унижението, което усещат руснаците, дори само в нашия поглед. Срам ме е. Честно ви го казвам. Срам ме е, че западния човек действително мисли, че самия той е центъра на вселената и всички са подчинени на него.
Осъзнавам, че рискувам водопад от коментари за плюсовете и минусите на руското приятелство, но имайте предвид, че пиша тази статия най-вече като човек от епицентъра на стария запад. Потомък съм на едни холандци, които са обикаляли света, колили и бесили в името на търговията. Грешката е в нас, не във вас. По-лошото е, че
вие сте в бидона с руснаците. И с румънците, и с украинците
За това онзи ден щях да повърна, когато чух Урсула фон дер Лайнен да казва, че украинците са „наши“ хора. „ИСКАМЕ ги в Европейкия съюз“. Голяма излагация. Преди месец всички местни бягаха от немски, френски или холандски рейс, когато чуят, че на задната седалка се возят двама украинци, защото има голям риск да имат чума или туберкулоза. Сега са ни братски народ…
Както и да е. Стигнах дo най-важното, което исках да кажа. Белият човек няма да оцелее ако няма нормални отношения – човешки и търговски – с Русия. Знам, че моментът е малко нелеп за да отворим такава тема, но други варианти в дългосрочен план няма. Колкото и да е красива снимката и колкото да има чудесни транс-етнически мисли и практики в по-модерни места из Европа – световната действителност е друга.
Възможно е да не харесвате сегашното ръководство на Русия, но имайте предвид, че тези лица нямаше да бъдат на поста си, ако холандците бяха приели поканата на Петър Велики – например. Русия щеше да е друга, ако бяхме равнопоставени партньори от години, или с две думи – ако „стара Европа“ и американците не бяха толкова арогантни.
Не знам дали нашите хора, които са били в Харвард, са наясно с уникалната позицията на България. България може да играе ключова роля не само за мир в Украйна, но също така да утъпче първа пътека за нови приятелски отношения между Европа и Русия.
Мисля че, за съжаление, нашите не са наясно, защото да си бил в Харвард или да си ОТ Харвард са две различни неща. Тези които са част от харвардския дух, като Ноам Чомски например, от много време знаят, че световния ред е друг и Западът спешно има да преосмисли своята позиция и политики. За тези, които са минали през Харвард за кратко, има опасност да са слепи от повърхностния блясък на американския “way of life” и тепърва ще открият в България транс-атлантичния нео-либерализъм, за който още по време на кризата, която започне през 2008 г. разбрахме, че никак не работи.
И така пак вървим най-отзад в опашката. Когато се отваря феноменалната възможност България да стане мост между Русия и Европа, точно в този момент ние се нахендрихме с не един, а с двама минали през Харвард, които тепърва ще ни карат да живеем Американската мечта.
– –
Авторът е холандец, женен за българка, живее и прави бизнес в България. Направил е няколко филма в защита на българската природа. Купил е земя в местността Шаварите край яз. Искър и я е превърнал в природен парк. Текстът е от фейсбук-страницата му.
