Десетки тонове българско оръжие са били изнесени за Украйна през Полша и Чехия през 2021 и 2020 г., показва справка в базата-данни за вноса на оръжие в Украйна. България официално отрече наше оръжие да е било изнасяно за Украйна, въпреки че български снаряди бяха заснети многократно на фронтовата линия в Украйна през последния месец.
Оръжия от Балканите се използват от години за незаконни оръжейни доставки до военни зони по света. Въпреки че местните власти винаги са отричали да са знаели, че оръжията им ще попаднат в ръцете на терористи в Сирия и Йемен, документи доказват обратното.
Изтекли дипломатически ноти разкриха, че 350 дипломатически полети са превозвали оръжия за терористи в Сирия. Вътрешни документи от сръбския оръжеен завод Кришик осветлиха съществуването на специален отдел към Командването за специалните операции на САЩ, наречен Task Force Smoking Gun. Той е бил базарин в Хърватия от 2017 г. и е имал за задача да пренасочва тонове оръжия и боеприпаси от Европа към Сирия.
Български гранати в Украйна
30 мм осколочно фугасна граната RHV-HEF (HE FRAG) за автоматичен гранатомет, произведена от българския военен завод Арсенал, е използвана от Украинската армия при обстрела на жилищни сгради в Зайцево, Донецк. Снимка: Пресслужба на УНМ на ДНР
Източник: arsenal-bg.com
По закон реекспорт на оръжие за трета страна може да се осъществи единствено с разрешението на страната-износител, в случая България. Няма информация дали страната ни е разрешила реекспорт през Полша и Чехия за Украйна или това оръжие е внесено в Украйна контрабандно. Българското правителство официално отрече наше оръжие да е било изнасяно за Украйна.
Проследих пътя на българските оръжия от България до фронтовата линия в Украйна, като използвах данни от международната база-данни за търговия Great Export Import. В Украйна е внесено българско оръжие, произведено от военните заводи Арсенал, ВМЗ, Аркус и Емко. Износът е осъществен от две полски компании – Arm Techsp. Zo.O и Vismag Jacek Jakubczyk, и една чешка компания – Excalibur Army Spol.S.R.O.
Внос през Полша
Украинската фирма Дп Дгзп Спецтехноекспорт е внесла българско оръжие от Арсенал и ВМЗ-Сопот през 2021, 2020 и 2019 г., като износът е осъществен от полската компания Arm Techsp. Zo.O, показва справка в базата-данни Great Export Import. Украинската фирма Дп Дгзп Спецтехноекспорт е купила от полската фирма Arm Techsp. Zo.O 40 мм снаряди RLV-HEF за гранатомет, произведени от Арсенал, и 152 мм изстрели с осколочно-фугасна граната за гаубица Д-20 и 2С3, произведени от ВМЗ-Сопот. В базата-данни са посочени единадесет вноса, осъществени през 2021, 2020 и 2019 г. Като страна-производител е посочена България.
152 мм изстрел с осколочно-фугасна граната за гаубица Д-20 и 2С3, производител ВМЗ-Сопот.
Източник: vmz.bg
Такива 40 мм снаряди RLV-HEF за гранатомет, производени от Арсенал-България, бяха открити от войници от ДНР в окопи на украинската армия.
Освен оръжие от ВМЗ и Арсенал на фронта в Украйна се появиха и снаряди с маркировката на българския оръжеен завод Аркус.
Източник: Дмитрий Астрахан
Производител на VOG-17M е българският оръжеен завод Аркус.
Източник: arcus.bg
Украинската държавната компания Укрспецекспорт е купила такива снаряди 30 мм VOG-17M (34 450 бр.) през 2021 от полската компания Vismag Jacek Jakubczyk, показва справка в международната база данни за осъществения внос от Укрспецекспорт.
Внос през Чехия
На 20 юни 2021 г. украинската държавна компания Укрспецекспорт е купила общо 140 бр. миномети ЕМ-120 от чешката фирма Excalibur Army Spol.S.R.O., показва справка в международния портал за търговия Great Import Export. ЕМ-120 се произвежда от българския оръжеен завод Емко. Собственикът на Емко Емилиян Гебрев отрече да е изнасял оръжие за Украйна. Името му беше забъркано многократно в редица международни скандали, а самият той обяви, че е станал жертва на отравяне през 2015 г.
На 20 юни 2021 г. украинската държавна компания Укрспецекспорт е купила общо 140 бр. миномети ЕМ-120 от чешката фирма Excalibur Army Spol.S.R.O. Това оръжие се произвежда от оръжейния завод Емко в България.
Скандалът Крушик
Британски противотанков комплекс NLAW, американски Javelin, български 30 mm VOG-17M, произведени от Аркус през 2020 г., и сръбска 60 мм мина M73, произведена от Крусик през 2016 г., иззети от армията на Донецката народна република (ДНР) на фронтовата линия в Донецк.
Сърбия официално не изнася оръжие за Украйна. Тези сръбски мини 60 мм M73, произведени от Крушик през 2016 г., по документи са били изнесени за Полша.
Сръбският президент Александър Вучич отрече Сърбия да е знаела за износа на сръбско оръжие за Украйна. Според Вучич именно тази партида оръжия (15 000 бр.) е била продадена от Крушик на частната сръбска компания Техноремонт, която е продала оръжията на полската компания Natan през Кипър. Украйна обаче не е посочена като краен потребител на тези сръбски оръжия.
Скандалът с износа на сръбско оръжие до военни зони избухна през септември 2019 г., след като публикувах разследване за това кой е въоръжавал терористи от Ислямска държава в Йемен. Документи от сръбската оръжейна фабрика Крушик разкриват, че сръбските оръжия, произведени от Крушик и продадени на Саудитска Арабия, са се озовали при терористите от Ислямска държава в Йемен. Три дни по-късно, на 18 септември, сръбската прокуратура арестува източника ми, служителя от военния завод Крушик Александър Обрадович.
Вместо да разследва трафика на оръжие за терористи в Йемен, сръбската прокуратура започна разследване за изтичането на информация от Крушик и обвини Александър Обрадович в разкриване на търговски тайни. Арестът му предизвика вълна от протести в Сърбия и той беше освободен под домашен арест. Две години по-късно делото срещу него не е прекратено, докато виновните за трафика на оръжия за терористи са на свобода. Пълното разследване от 3 части за това кой въоръжава терористи можете да прочетете тук:
Islamic State weapons in Yemen traced back to US Government: Serbia files (part 1)
US Task Force Smoking Gun smuggles weapons to Syria: Serbia files (part 2)
Leaked arms dealers’ passports reveal who supplies terrorists in Yemen: Serbia files (Part 3)
Автор: Диляна Гайтанджиевва, dilyana.bg, Източник:dilyana.bg
