Благодарен съм на „Америка за България“, но къде е „България за България“, пита директорът на Националния археологически институт с музей при БАН
Доц. Христо Попов е историк, учен в областта на палеобалканистиката и тракийската археология. Завършил е Софийския университет, специализирал е в Германия и Австрия. От 2019 г. е директор на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН.
- Доц. Попов, обещани са допълнителни 20 млн. лв. в бюджета на БАН, има ли надежда най-сетне заплатите в академията, които сега са средно 850 лв., да се увеличат и да се изравнят с тези във висшите училища, както е по закон?
- Ако това се състои така, както е обещано – защото бюджетът още не е гласуван, надежда за корекция има. Но това е само временна спасителна глътка, защото в срещи с Министерството на образованието и науката, в работни групи с участието на ръководството на БАН, е обсъждано, че, за да бъде реално изравняването, трябва да бъде отчетена и позицията на специалистите с висше образование, на лаборанти, които работят в БАН, без да са в прекия академичния състав. Без тяхната дейност и съдействие няма как нормално да функционира системата.
- Винаги ви казват: пари – срещу резултати. Е, поне за археологията всички знаят, че това, с което България се представя пред света, е минало през вашите ръце. Току що открихте и новата изложба за резултатите през 2021 г., която е най-богатата за последните 15 години…
- За себе си нямам съмнение, че това, което правим, е на високо, на световно ниво. Преди 10 години, по времето на атаките срещу науката на тогавашния министър Дянков, беше направен международен одит на БАН и академията е единствената институция, където такава проверка бе извършена. Във висшите училища такова нещо няма. Всеки път БАН е била реформирана, съкращавани са институти и щатен състав. А сега продължават да ни повтарят като клише „реформирайте се!“. Става като в притчата за вълка, заека и лисицата – един път го бием, защото е с шапка, друг път – защото е без шапка и накрая, като е направил всичко както трябва, му казват: ама ти пак си без шапка. Нашите управници – изобщо не визирам политически сили – от десетилетия систематично имат тенденциозно отношение към академията. Нямат никакво желание да видят реалните факти. А нашите отчети и доклади ги има в министерствата, качени са и на сайта ни, отчитаме се и в парламента. Кой друг го прави? Над 40 % от научния продукт на страната се произвежда от БАН. Ако прибавим Софийския университет, Медицинския, Техническия университет и още един-два водещи университети в страната, ще се види, че над 90 % от научната продукция на България се произвежда от тези 5-6 академични и университетски институции.
Що се отнася конкретно до Археологическия институт - нашата оценка, дадена ни от международния одитен екип, беше най-високата, по всички показатели. Както и на други институти на БАН. Искам да видя кои са политиците ни или сферите в държавата, които имат подобни оценки. Самият аз имам самочувствието на човек, който си разбира от работата, имам четири международни проекта. През 2017-2018 г. Националният археологически институт на БАН заедно с един институт към Австрийската академия на науките и с Музея по история на изкуствата във Виена осъществи изложба, която беше класирана на първо място в света за 2017 г. по посещаемост. Много искам да чуя кой от нашите политици има по подобен начин реализиран продукт, та да седнем тогава на равни начала и да говорим кой какво може и какво е постигнал в своята професия.
- Според разбивката на бюджета, за недвижимото културно наследство тази година държавата ще даде малко над 7 млн. лв. общо – за археология, реставрация, поддържане, експониране и т.н.
- Когато вече от десетилетия няма нормално бюджетно финансиране, държавата лъже сама себе си. Само че тя лъже себе си на къси разстояния А на дълги разстояния, когато бъдат загубени поколения, когато бъде загубен експертен ресурс, образователен и научен капацитет, тогава идват всички негативни явления, които сами сме си подготвили. От години българската държава пести систематично от наука и от култура. Не знам защо това се реализира като някакъв модел на прехода, но държавата ни много обича някой друг да плаща сметката от нейно име. Казват: кандидатствайте по европейски проекти, по Норвежката програма, в „Америка за България“. С огромна благодарност подхождам към държавите, които с тези програми са осъществили възможността българската наука и култура да имат подкрепа. Но искам да попитам къде е „България за България“. Не Норвегия за България или САЩ за България. Къде е България за България? Когато имате 0,4% от БВП за наука и горе-долу толкова за култура, а сте обещали да бъде поне по 1 %, няма как това да осигури нормално развитие, перспектива и хоризонт. То осигурява систематична мизерия, която в дългосрочен план се отразява на цялото общество.
Добре, ние сме луди, защото в България наистина трябва да си луд, за да се занимаваш с наука, с музейно дело, с култура, приели сме го това в нашия житейски път. Но как да се състезаваш, когато ти казват: първо спечелете състезанието, а след това ще ви осигурим финанси за подготовката. Нормалната логика е обратната – осигурява се подготовката, за да се търси резултат. Държавата у нас систематично създава конфликт между сфери и направления, които би трябвало да действат съвместно – дали го прави заради лобита, или от невежество и неграмотност, според мен са комбинирани нещата. Образованието няма как да бъде отделяно от науката в опитите им да постигнат резултати. От 30 години държавата направи какво ли не, за да съсипе учителството, сега се предприемат по-скоро панически по своя характер мерки, защото се видя, че просто вече няма хора. Нашето грамотно и влюбено в професията си учителство, което ни е създало нас, си отиде.
- Ами, то и в науката няма вече хора…
- Да, и в науката е така. По брой на учените на глава от населението България вече е на последно място в ЕС. В археологията все още има някаква надежда, защото се опитваме да запазим за системата малкото докторанти, произведени в последните години. Две трети от хабилитираните в областта на археологията и половината доктори в нея работят при нас. В нашия институт по щат пряко свързани с археологията бяха 18 души и съм благодарен, че с помощта на министерствата на образованието, на културата, на финансите, на ръководството на академията преди две години и половина ни отпуснаха още 7 бройки, за да можем да задържим младите хора.
Опитвам се да увелича този капацитет, защото ние реално имаме нужда от него. НАИМ при БАН заедно с Националния исторически музей имат огромно количество вменени от държавата задачи. Тя очаква тези задачи да бъдат изпълнявани, но не прави необходимото да бъдат подсигурявани. Координацията, отчетността и контролът в системата на археологическите проучвания реално се осъществяват от нас. Министерството на културата е наясно, че няма капацитет в тази област, т.е. ние от негово име изпълняваме нещо, което е в държавна полза. Постоянно правим експертизите към всички поделения на МВР и на правосъдието – прокуратура, ГДБОП, следствие, съд, за криминални деяния спрямо движимото и недвижимото културно наследство.
Ние и НИМ сме единствените две институции в страната, които успяха да съхранят някакъв капацитет, за да правят подобни експертизи. Стигаме дотам, че на опашка при нас чакат 15-20 експертизи, централни и регионални. Това означава време, ресурс, хора, консумативи, апаратура, извънреден труд, за да си свършим работата. 220 страници беше например една експертиза за няколко хиляди фалшификати на културни ценности, участваха 17 експерта. А не получаваме никакъв ресурс за това. И след като всеки път правим всичко, за да си свършим работата, политиците все ни изкарват виновни, защото ту сме с шапка, ту сме без шапка. А науката по дефиниция е аполитична. Независимо кои са хората в държавните структури, ние сме длъжни да им подадем такава експертиза, че те да си свършат работата. Но когато създадените условия са такива, че не можем да си вършим работата, какво правим?
- Нямаше ли програма за създаване на модерни лаборатории?
- Една от малкото програми е Инфрамат, която беше създадена през 2009 г. за интегриране на природници и хуманитари в големи и уникални лаборатории, включително за комплексно проучване и опазване на културни ценности. В нея влизат 18 института на БАН и факултети главно от Софийския университет, опитваме се заедно да поддържаме научноизследователска апаратура и инфраструктура, която да дава възможност за определени дейности, нужни на държавата. А какво направи държавата? През октомври м.г. средствата за програмата бяха… орязани наполовина. А това е програмата, по която аз като директор можех да осигурявам допълнителен ресурс. Успяхме да увеличим капацитета, имаме осем реставратори – за националната лаборатория, която е на най-високо ниво. През март ще открием нова лаборатория, ремонтирана, с подходяща апаратура, която два пъти ни увеличава площта за работа, защото досега сме в една стая.
Но при този подход към Инфрамат се оказва, че няма как да поддържаме този капацитет, който държавата хем го иска от нас, хем се оттегля. 450 лв. получава студентка последна година - три момичета се обучават при нас с надежда да ги задържим като реставраторки. В крайна сметка магарето трябва да се храни с нещо, за да си свърши работата. Иначе става като в българската поговорка – тъкмо научихме магарето да не яде, а то взе, че умря.
- В парламента се върти проектозакон, внесен от Пламен Николов от ИТН, според който историко-археологическите резервати в трите средновековни столици Плиска, Велики Преслав и Велико Търново вместо изключителна държавна собственост са публична собственост, минават от държавата към общините и на практика може да се дават на концесия дори на фондации уж за културен туризъм. Как ще коментирате?
- Това не е нов законопроект, правени са опити той да мине в предходните парламенти. Това е пореден опит на същия господин. Вътре има откровено неверни неща, например, че резерватите са публична държавна собственост, а те според Конституцията са изключителна държавна собственост. Това се прави точно защото изключителната държавна собственост не може да бъде отдавана или застроявана. Т.е. в проекта изначално има юридически проблеми. Отново се правят опити да се извеждат финансови дивиденти уж от културен туризъм, но изобщо не се споменава археологията, върху която на 100 % стъпват и туризмът, и самите резервати, а де факто – и законопроектът. Записано е, че дейността щяла да се осъществява от структури на общините и от местните музеи, без вносителите да си дават сметка, че Плиска, Преслав, Трапезица и Царевец на над 90% са резултат от усилията на поколения специалисти, които са работили и продължават да работят в Националния археологически институт на БАН. Проучването на тези резервати не е завършено, т.е. трябва да има стратегия кое се проучва, как се проучва. НАИМ има два филиала – във Велико Търново и в Шумен, които държавата в средата на 70-те години е създала точно с цел проучване на старите столици.
Освен, че археологията я няма в проекта, никъде не се говори и за дългосрочни програми. Единственият обект, който сега има дългосрочна програма, е Трапезица – тя има приета 30-годишна програма за проучване, 15 минаха. И се надявам най-късно в началото на следващата година да имаме голям, луксозен каталог за първата реализирана част от проучването на Трапезица. Този законопроект за пореден път ни демонстрира, че подмолни интереси се завоалират под формата на нещо, което е на ползу роду. В моите представи НПО не е мръсна дума, но не може да се иска държавата да излезе от задълженията си за емблематичното културно наследство. Нека НПО да помагат, но те не могат да бъдат водещ организатор. След като държавата е преценила, че тези места са национално богатство, това не е случайно. Това е държавна политика. Резерватите са единици и имат стратегическо за държавата значение. Тя не може да раздава стратегическите си обекти безхаберно.
- По принцип как се прави културен туризъм без археология?
- Нямам представа. Няма такъв. Изключително лошо впечатление прави и това, че като обект за разработване се дава и резерватът „Сборяново“. В „Сборяново“ са налети милиони от държавата, там има и световен паметник на ЮНЕСКО. Защо точно тези резервати? Нещо, което работи добре и е готово да започнеш да прибираш пари от него. Защо не вземат някой резерват, който не е в толкова добро състояние и да покажат от нулата как се прави. Защо трябва да водим войни, за да обясняваме, че проучването на такива обекти не е еднократен акт, а е процес. И че нещата трябва да се правят съвместно – от специалистите, заедно с министерството, с общините, с бизнеса, ако искаме да има национален дух и печеливш културен туризъм.
- Миналата седмица Тошко Йорданов от ПП обяви в НС, че се планира скорошно закриване на държавни музеи, защото били много. А финансовият министър бе цитиран в медиите, че нямало да плаща на хора, за да бършат прах. Аз съм възмутена от такова отношение към музейните дейци, които вършат подвиг, като успяват днес в мизерни условия да поддържат културното наследството и духа на българите. А вие?
- Казусът е отпреди месец. Музеите и галериите в страната наистина са в колапс. Пандемията се отрази изключително зле на дейността на музеите, на броя на посетителите, на туристическите групи, които идваха от чужбина и посещаваха културните дестинации, на възможността на музеите да генерират приходи и да имат допълнителни средства за по-нормална работна среда. Посещаемостта на музеите е паднала в пъти, на места – десетки пъти. Голяма част от тях разчитат на приходите, за да издържат екскурзоводи, пазители, да задържат редовия състав, който се грижи за музеите. Разходите за ток и отопление се вдигнаха 3-4 пъти. При нас например разликата в разходите за ток спрямо декември 2020 г. е около три пъти и половина, без да смятаме парното. Т.е. имаме рязко спадане в посещемостта и рязко вдигане на консумативи и на режийни. А в крайна сметка тук става дума за националното наследство. Тези движими и недвижими ценности, които музеите съхраняват, не са техни, те са на българската държава, на всички българи. Те ги проучват, поддържат ги и ги съхраняват от тяхно име. С две ръце категорично подкрепяме позицията, изказана през януари от Сдружението на музеите. Министърът на културата в писмо в началото на февруари твърди, че подкрепя позицията на сдружението. Но как е на дело?
- Нали обещаха още 12 млн. лв. за музеите?
- Въпросът е как ги обещават. Най-разумни бяха думите на председателя на бюджетната комисия. Сега от медийните обсъждания разбираме, че вместо да се дадат директно на музеите за покриване на разходите им, на стандарта за издръжка, на заплатите, които са абсолютно мизерни, както предложиха няколко депутати през миналата седмица, сега се предлага парите да се дадат в Министерството на културата за програми и за проекти.
- Какви проекти, като няма ток в музея?
- Това е пълно безумие. Може би подобен подход с проекти има място при НПО, но когато си Министерство на културата, нямаш право да се държиш като неправителствена организация. Твоите функции и твоята стратегия като регулатор са други. Ако тези 12 милиона бъдат набутани по този начин в бюджета на министерството, те ще бъдат абсолютно неефективни и няма да свършат никаква работа. Министерството няма човешки капацитет и време. Кой и кога ще напише тези програми, кога ще ги обявят, кога ще се сключат договорите и кога ще започнат да се изпълняват?
Що се отнася до репликата за бърсането на праха, искрено се надявам, че не се връщаме във времената на Симеон Дянков. Дори само думите, казани, когато си на власт, може да нанасят невероятни щети. Не искам да вярвам, че представата за длъжностната характеристика на музейния работник е, че бърше праха и наистина е жалко да се чуе подобно нещо. Надявам се, че има изкривяване при предаването на думите и че министърът не е казал подобно нещо. Колкото до окрупняването на музеите, съжалявам, но 13 са държавните музеи в България. Другите са общински, специализирани и т.н. На глава от населението музеите ни не са много.
Парите за тях винаги са малко, десетки пъти повече отиват за сценично изкуство и за свободни артисти. Опасявам се, че добрите идеи за музеите, развити от служебното правителство, сега се прекрояват по съвършено нов начин, неизвестно с какви параметри. Балансът в бюджетите трябва да е направен така, че да не се унищожават институции. Музеите станаха „свободни“ – свободни от финансиране, от държавна подкрепа, от държавна стратегия. Като човек, който има преки отговорности, искам да чуя мнението на министъра на културата. Чухме различни позиции, но не и тази на министъра.
В тази ситуация той трябва да излезе и да каже – подкрепя ли музеите, защитава ли ги, след като държавата му е вменила отговорност за тях. Музеите са не само пари, „приходите“ от тяхната дейност са дългосрочни – те са в опазването на националната култура и история, в образованието, в знанията, които получават посетителите, в интелектуалното развитие, в опазването на населените места, ако щете. Туризъм се прави не само по Черноморието, може да се прави в цялата страна, археологията е с най-широк географски обхват у нас. Ако в България има нормално финансиране за култура, съобразено поне със средните европейски стандарти – 1 - 1,5% от БВП, няма да е тази ситуацията. Нонсенс е да се хвалим, че сме една от трите европейски държави с най-богато културно-историческо наследство, а да влагаме 4-5 пъти по-малко от средностатистическа европейска държава, да сме на последно място по финансиране на културата, на науката и изкуството.
