Обзалагам се, че „неопровержимата“ информация на министърката на правосъдието срещу Гешев ще бъде подобна на онази, предоставена от Кирил и Лена - изрезки от вестници

Радостта на целокупния умнокрасивитет от вчерашното решение на КС отново показва, че тази социална група притежава крайно ограничена способност за логично мислене.

Това написа журналистът Петър Волгин в социалната си мрежа.

Целия му пост публикуваме без редакторска намеса:

Хубаво, ще може министърът на правосъдието да иска оставката на главния прокурор.

В нашия конкретен случай това означава, че онази русолява жена с излъчването на продавачка в ЦУМ от времето на късния соц ще поиска оставката на Иван Гешев. И какво от това? Ама щяла много страхотна, направо неопровержима информация за негови прегрешения да предостави.

Обзалагам се, че „неопровержимата“ й информация ще бъде подобна на онази, предоставена от Кирил и Лена - изрезки от вестници или ако трябва по-модерно да се изразим, скрийншотове от сайтове. Това в очите на жълтопаветната публика наистина звучи като „разбиващо“ доказателство, но едва ли в сегашния ВСС ще погледнат по същия начин.

Всички нормално мислещи хора знаят, че който и да поиска оставката на Главния прокурор сега - дали министърът на правосъдието, дали Светият синод - отговорът на ВСС ще бъде отрицателен. Е, защо тогава е целият този шум?

А за да сме честни докрай, трябва да кажем, че това, което ни представят като битка на „абсолютното добро“, т.е. правителството, срещу „абсолютното зло“, т.е. прокуратурата, е удивително елементарен и направо пошъл разказ. Всъщност става дума за битка на клана, олицетворяван от г-н Прокопиев, срещу клана, олицетворяван от г-н Пеевски.

Тук „добри“ и „лоши“ няма. Има само групировки, които се борят за цялата власт. Онези, дето по цял ден опяват, че се сражавали като „бойци на светлината в името на „върховенството на закон“ са или добре платени НПОшници или полезни идиоти.

Скандиранията за „съдебна реформа“ са просто шумовият фон, зад който едни нови играчи искат да изместят старите. Едва ли има нормален българин, който да вярва в искреността на тези „съдебните реформатори“.