В подписана от група конгресмени проекторезолюция на американския конгрес за честването на македонските американци, се казва, че македонец е стъпил на американска земя още през 1492 година. Проекторезолюцията може да се разглежда като част от американските външнополитически инициативи България да не създава пречки за приемането на Северна Македония в ЕС. Сред подписалите предложението е републиканка от Ню Йорк (и бивша служителка на консулството на Югославия) Клаудия Тени, която неотдавна заговори за американски санкции срещу България заради ветото върху приемането на Северна Македония.

Идеята за македонец на американска земя преди Колумб е съживен стар мит, създаден от български дипломат в Мадрид през 70-те години. Митът е официално опроверган от български професионални историци през 80-те години, съживен отново преди 10 години в Македония, като е приписан като изследване на покойния вече професор историк Драгомир Драганов, който всъщност го опровергава. Тук пускаме интервю с проф. Драганов от 2012 година, в което той разказва за измисления българин от Охрид, открил Америка.

Проф. Драгомир Драганов (1948-2019) е завършил е история в Софийския университет. От 1974 е преподавател там в историческия факултет, в Катедрата по нова и съвременна история, където става последователно доцент и професор. През 1980 – 1983 г. е преподавател по история на славянските народи в Мадридския автономен университет. Избиран е за народен представител от БСП във Великото народно събрание и в 38-о Народно събрание от Евролевицата. През 2007 г. е кандидат за кмет на София, издигнат от партия ЛИДЕР. Съосновател и активен член на Атлантическия клуб.

– Проф. Драганов, вие сте се занимавали с темата за „Алонсо де Охеда“ – „Драган от Охрид“ преди доста години. Как гледате на тези спекулации в македонския печат „Македонец откри Америка…“?

– Не е македонец. Чист испанец си е Алонсо де Охеда. Има си наследствено имение. Живеел е близо до Толедо в село Охеда. Всичко друго е пълна измислица, първоначално на един българин, Иван Димитров (бел. ред. – български дипломат в Мадрид през 70-те години). След това не знам какво македонците са измислили за него, но той си е чист испанец.

– Има ли нещо интересно покрай името му?

– Интересното е, че на испански „Алонсо“ е лично име, а „де Охеда“ означава „Алонсо от Охеда“. Тук нашият човек измисли, че това не било „Алонсо“, а бил „Драган“, защото, на френски, „Алонсо“ означавало „отдалечен“, „далечен“ или „от друга държава“, „страна“, или – каквото искате. А „де Охеда“ било „от Охрид“. Което е пълен смях.

През 1981 година се вдигна известен шум покрай 1300-годишнината от създаването на България и ние с един мой колега направихме много обстойна проверка във всички испански архиви. Тогава аз работих в Мадрид. Разбира се, на мен също щеше да ми бъде приятно да констатирам, че откривателят на Америка всъщност е българин от Македония (защото тогава Македония не е съществувала). Но нищо такова не излезе.

– Не се ли изкушихте да се подведете по тези твърдения?

– Аз съм професионален историк. Работя по документи. Да се изкуша от тези, че понеже псувал моряците си на непознат език, е българин, е смешно. Понеже казвал, че, когато не слушат, моряците му „ще играят хоро“, също е смешно, понеже – „хоро“ идва от „коро“, което е от древногръцки език. Да оставим тълкуванието, че „Алонсо де Охеда“ е „отдалеченият от Охрид“, защото в испански отпадало „х-то“ или се появявало „х-то“ – това са пълни глупости. Алонсо де Охеда си е един чист испанец, авантюрист, мореплавател. Аз не отричам, че неговият кораб пръв е достигнал Америка, но – това не означава, че той е българин от Македония. За съжаление, казвам. Но това са фактите. Когато ние с моя колега ги публикувахме още през 1984 г., авторът на тази теза първо, започна да ме съди като шпионин на испанската държава. След 1989 г., когато се смени системата, пък ме осъди, защото съм бил агент на Тодор Живков, който не искал да си разваля отношенията с Испания и затова ми възложил да опровергая тезата му…

Но всичко това са игри на някакво развинтено въображение, които в последна сметка ни докараха до посмешище на света. А ако сега македонците са се захванали с тази теза, те ще бъдат вторите, които ще станат за смях.

– Как си обяснявате дългия живот на тази теза, независимо, че сериозната историография я е отрекла?

– По принцип в България, а и не само в България, такива сензации си имат своята история, своето настояще и своето бъдеще и това е обяснимо. Но аз отново казвам – още в 1981 или 1982 година с моя колега Венци Николов ние научно доказахме, че тази теза е абсолютно несъстоятелна. Ходихме дори в родното имение на Алонсо де Охеда – и там си го знаят като Алонсо де Охеда. Обяснявам си го, що се отнася до българската страна, с всеобщия патриотичен подем, който цареше в 1981 г. (бел. ред. – покрай честването на 1300-годишнината на българската държава).

А що се отнася до македонската страна – обяснявам си го с техните комплекси. Като се започне от Александър Македонски, стигне се до цар Самуил и се стигне до „Луно, луно, земьо македонска…“.

– Като професионален историк – има ли други примери, особено на Балканите, за неумиращи псевдоисторически тези, които се мултиплицират през годините?

– С колегата Николов, когато отидохме при главния библиотекар на Испанския съвет за висши научни изследвания, което е като нашата БАН, той каза – „Моля Ви, изчакайте, защото при мен са двама поляци, които твърдят, че Христофор Колумб е поляк; изчакайте, да свърша с тях, след това ще обясня за Алонсо де Охеда или – за Драган от Охрид“. Иначе е известно, че примерно, Наполеон е родственик на Раковски, т. е. – че е българин, защото „Наполеон“, било „На Поле Он“, т. е., че той се намира „на полето“ – нали разбирате?!

Иначе единственото от тези претенции, което е доказано, е, че министър-председателят на Франция социалистът Леон Блум през 1936 г. има връзки с Видин. Леон Блум е евреин и баща му се жени за видинска еврейка и това е единственото доказано.

– Как се нарича вашето научно съчинение по тезата за „Драган от Охрид“, което очевидно не са прочели от другата страна на границата?

– Венцислав Николов и моя милост през 1984 година в един от броевете на списание „Векове“, списание за история, изложихме всички аргументи „за“ и „против“. Спомням си, че тогава лично ме извика Стоян Михайлов, който беше секретар на ЦК и отговарящ за идеологията и ми каза – „Добре, всички обвинения срещу вас са снети, вие научно сте доказали, че „Драган от Охрид“, не е българин…“. И на него му казах: „Другарю Михайлов, съжалявам, но това е историческата истина“. Другата историческа истина е, че някакво момче – съдия, станал тъмносин през 1991 година вече наистина ме осъди за клевета. Дори не му знам името, но ми каза – „щом си комунист, ще си плащаш“. И аз тогава се убедих в независимостта на съдебната система.

– Тоест вие си свършихте научната работа…

– … И бях осъден. Затова, че доказах, че „Алонсо де Охеда“ е испанец от село Охеда, а не е българинът „Драган от Охрид“. И ако сега уважаемите наши комшии македонците са подели пак тази теза, просто ще завърша с това, че България трябва да се отнася към македонците така, както майката се отнася към палавите си деца. Или, ако искате още по-библейско: Да изчакаме блудният син да поумнее и да се завърне там, където му е мястото.

Интервю на Денка Кацарска, януари 2012 г., агенция „Фокус“