Живеем в XXI век, когато летищата са най-модерните и иновативни произведения на архитектурата, с най-съвременна техника, материали, системи за сигурност, пространства, асансьори, проходи, преходи и т. н.
Софийскиото летище е не само от друга епоха, ами и някъде встрани.
Още навремето при соца имаше виц, как стюардесата обявява по високоговорителите „Наближаваме летище София, затегнете коланите и върнете часовниците 50 години назад“.
Комунизмът остана 33 години назад в историята, а сега летище София изглежда по-зле от тогава. Тогава беше по-малко, но по-чисто и по-подредено, по-организирано, при все че България беше маргинална и затворена държава. А сега – член на ЕС, в семейството на богатите. С новопостроения Терминал 2, уж модерно. Да, ама не. Продължава да е валидна поговорката „Хубава работа, ама българска“. От две години летището е дадено на концесия на частна фирма, точно по процедура, с оценки, обжалвания и съдебни дела. И….
Вратата на България – летище София, блъсва пристигащия от чужбина с неотразимия си вид. Грозен терминал, на който са раздали на далавера павилиони за продажба на свои хора. Цени като на летище „Де Гол“ в Париж. Мръсни коридори и фоайета, евтини плочки, смърдящи тоалетни (по света е стандарт да се чистят на половин час), залепени дълги стрелки по пода, които сочат накъде е метрото и автобуса, и водят до врата, която седи затворена. Така е от години вече (виж тук снимки по темата отпреди 5 години, без промяна).
Летищните власти често преграждат и затварят местата за спиране пред летището и няма начин да спреш по-близо, освен на паркинга.
Самият паркинг оставя в потрес всеки чужденец. Дори българите се стряскат, макар да са свикнали с дупки по улиците навсякъде из градовете. Паркингът е на три нива, всичките на дупки. Вижда се арматурата на бетона в тях. Така е от години. През 2019 имаше конкурс обществена поръчка за ремонт на паркинга. И… това е.
Бетонът на паркинга е менте, замазката отгоре е калпава, кратерите са навсякъде, ръждясващи парапети, грозно е било и като ново, още по-грозно е сега. На няколко места тече вода от тавана. От 2020 летището се управлява от концесионер – германско-френска фирма, в нея участвал операторът на летището в Мюнхен. Уж. През есента служебния министър съобщи, че концесионерът досега не влага инвестициите, за които е поел ангажимент, че в уж чуждестранният консорциум 20% участие има Кирил Домусчиев (който отрича), а германец жив не се е появявал.
На паркинга има коли с два пръста прах, седят там не от месеци, ами от години. Уж се плаща…
Бариерите на паркинга не са в ред, по тях са налепени хартиени надписи с обяснения към преминаващите, в момента се плаща на ръка на портиер, не на автомат. Той излиза до всяка кола от очукания си павилион, взима парите и се връща да вземе ресто и даде бележка.
Който се разхожда отвън, ще види неподдържани тротоари и зелени площи. По терасите към паркинга лятно време растат високи бурени, както и покрай бордюрите.
Изпълнител на този национален обект, врата към България, е „Щрабаг“, плюс банда от пъргави наши родни подизпълнители. Същият „Щрабаг“ участва символично с 1% от капитала на дружеството концесионер на летище София – „Соф кънект“. Както е известно, концесионерът беше освободен от плащане на концесия на държавата за първите 10 години…
Ако се направи изследване в Европа, летище София безапелационно ще заеме първото място по най-бавно доставяне на багажа на пристигащите пътници. Много по-натоварени летища го доставят много по-бързо. Каква е тая организация на нашето летище може само да се гадае – разстоянията до самолетите са по-малки, полетите са много по-малко, а чакането е най-много.
…
Който помни, последният път, когато правителство беше по някакъв начин ангажирано с терминала, е когато премиерът Борисов отиде там да се снима с чистачка с метла, да им защити правата, че искали да ги съкратят и да сключат договор с фирма за почистване. И мръсотията и смрадта продължават.
