По данни на НСИ за общия брой умирания в България, от началото на 2020 г. до 50-та седмица на 2021 г. са натрупани с 56 642 повече умирания от средните стойности за периода 2016-2019 г. (бел. ред. – статистиката на НСИ за смъртност е най-точната, прави се по смъртни актове от общините, в цитираните тук данни става дума за общ брой починали по седмици и години, а не за причини на смъртта).

Какво представлява тази бройка? Това число означава, че населението на един областен град с размерите на Враца (51 020 души по данни на НСИ) е било заличено в рамките на година и половина, в допълнение към стандартната смъртност в България, която и без това беше най-високата в ЕС (за 2020 г. България има 18 умирания на 1000 жители, далеч преди всички останали държави членки на ЕС, със средното ниво от 11,6 на 1000. Данни: Евростат).

Средният брой умирания на годишна основа в България за периода 2016-2019 г. е 108 093, което е поначало твърде много, защото голяма част от тази бройка се дължи на предотвратими причини (най-вече профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания, но и във връзка с други преодолими фактори, като например извънредно високия брой жертви на ПТП-та. Данни за 2018-2020 г.: НСИ).

Но, когато към превърнатата в стандарт извънредно висока смъртност, се прибавят 43 % увеличение за последните 12 месеца (за периода от декември 2020 г. до декември 2021 г. броят на извънредните умирания е 46 527 души, съотнесено към средния брой 108 093 умирания на годишна база за периода 2016-2019 г.), се сблъскваме с проблем, който приближава трагедията до абсурда.

Откъде идва тази смъртност?

На графиката по-горе ясно се очертават три гърбици, кореспондиращи с периоди на рязко покачване на броя умирания (на места достигащи и надхвърлящи два пъти средните стойности на седмична база). Първата гърбица от ноември-декември 2020 г. (седмици 42-53) поглъща с 19 237 души повече от стандартното за този период от годината, втората от март-април 2021 г. (седмици 6-22) унищожава допълнителни 14 658 души, а третата до момента (седмица 50) е отнела допълнителни 22 717 живота, като все още не е напълно отминала (бел. ред. – в последните две седмици на 2021 са починали 6050 души, което е с около 50% повече от средното за същия период на 2019).

Очевидното от графиката е, че гърбиците се образуват по време на периодите на широко разпространение на коронавируса.

Всеки, който оспорва опасността на коронавируса, ще трябва да обясни защо броят умирания в България се е увеличил с 43% за последните 12 месеца и защо концентрацията на умиранията кореспондира с пиковете на разпространение на вируса (в тази бройка влизат брой умирания от сърдечно-съдови усложнения след преболедуване на инфекцията, както и във връзка с претоварване на болниците. Това уточнение подчертава множеството измерения на ефекта от епидемията).

Също така, от графиката е видно, че за периода март-май 2020 г. (седмици 11-19), когато коронавирусът беше засечен за първи път у нас и когато управлението на разпространението му се осъществяваше в тясна координация с експертите от Националния оперативен щаб, гърбица няма. Много държави от Западна Европа, които или нямаха достатъчно време, или отказаха да възприемат „нулевия подход“ към Ковид-19, бележат най-високите си нива на извънредна смъртност именно през този период.

Дори да предположим, че избегнатата първа вълна нямаше да е най-тежката, а около осреднената стойност за последващите вълни (когато се утвърди подходът на „свободна циркулация“), можем да допуснем, че локдаунът през март-май 2020 г. е предотвратил около 15-19 хил. умирания в България. Всеки, който поема обещанието да не налага локдаун, следва да е наясно с цената на това обещание, измерена в човешки животи.

Всъщност, трагедията с извънредната смъртност у нас се отнася не само до количествения ѝ мащаб, но и до

безскрупулното отрицание за самото съществуване на проблем

Въпреки неоспоримата връзка между коронавируса и безпрецедентно високите нива на извънредна смъртност у нас, управлението на кризата се концентрира основно върху стремежа да се ограничи ефектът върху печалбите на бизнеса и то най-вече за два сектора с ниска добавена стойност: туризъм и търговия на дребно. Темата за безпрецедентно високата извънредна смъртност беше старателно заобикаляна по време на удължения предизборен период през 2021 г., подменена с отнесения разговор за права и свободи.

Нещо повече, в 47-то Народно събрание влезе фракция, която успешно използва атаката срещу всички мерки за ограничаване нарастването на броя умирания като инструмент за политическа мобилизация. Това повишава допълнително политическата цена за ефективно управление на проблема и намалява вероятността той да бъде разрешен в близко бъдеще. И защото във всяка класическа трагедия има ирония, в този случай сме свидетели на това как политическа фракция, която години наред поставя демографския въпрос в центъра на своята програма, успява да влезе в парламента едва когато обяви война на всички мерки за ограничаване на най-тежката демографска катастрофа в съвременната история на България.

Но защо провалът, обусловен от безпрецедентно високия брой извънредни умирания, е обществен, а не „просто“ медицински? От епидемиологична гледна точка разполагаме с три ключови инструмента за ограничаване на разпространението на коронавируса (в допълнение към базовите санитарни и хигиенни мерки). Първият инструмент е временното ограничаване на частни и обществени дейности (локдаун).

Ефективността на локдауна по отношение на проблема с извънредната смъртност си личи ясно от липсата на гърбица от извънредна смъртност у нас по време на първата вълна на разпространение на коронавируса в Европа, т. е. единственият случай, в който беше пълноценно въведен локдаун (седмици 11-19, 2020 г.). При втората, третата и четвъртата вълни, когато мерките кореспондираха по-тясно с изискванията, формулирани от председателя на Българската асоциация на заведенията, отколкото с препоръките на експертите от закрития Национален оперативен щаб, гърбиците на обществения провал са ярко очертани.

Вторият инструмент е имунизация чрез поставяне на ваксина, като в България към момента има избор от четири ваксини, които се отнасят до два различни типа технологии. Ефективността на масовата ваксинация при ограничаване на наплива от новозаразени към болниците, а оттам и на смъртните случаи, се потвърждава от данните за други общества, които прилагат този инструмент*. Ключовите предимства на ваксинацията в сравнение с локдауна са свързани както с незначителното усилие, което се изисква за получаване на имунизационна защита, така и със значително по-продължителният ѝ защитен ефект.

Третият основен инструмент е масовото тестуване за установяване на реалните нива на разпространение на коронавируса в обществото. Този инструмент, разбира се, има ефективност единствено в комбинация с другите два и спомага за контрола над разпространението и прецизирането на подходящия момент за въвеждане на ограничения.

Комбинации от тези три инструмента позволи на повечето общества в Европа да не повтарят рязкото увеличение на извънредната смъртност от 2020 г. и през 2021 г. (напр. Италия, Испания, Швеция), а на други въобще да не се отклонят от средните си нива на смъртност спрямо периода преди появата на коронавируса (напр. Норвегия).

В този смисъл, безпрецедентните нива на извънредна смъртност у нас се дължат не на липса на ефективни медицински инструменти за неутрализиране на проблема, а на обществения провал в разпознаването и разрешаването на проблема. Трите гърбици на смъртта се извисяват като паметник на обществения ни провал и под него са заровени над 50 хил. души, които можеха да са все още сред нас.