Настоящето изследване е пръв и доколкото ни е известно – единствен досега опит за анализ на противоправното законодателство в материята енергетика. Без отмяна (прогласяването за нищожни) на противоправните разпоредби, нито един от натрупаните с години технологически проблеми в енергетиката не може да бъде разрешен. В по-широкия смисъл – без смяна на системата, която позволява налагане на противоправни норми и узаконяване произвола и грабежа, не може да бъдат разрешени нито проблемите в енергетиката, нито в коя да е друга област.

 

В „Енергийният октопод“ и „Енергийният фашизъм“ анализирахме противоправното „нормотворчество“ на режима на Костов, на Сакскобургготски, Тройната коалиция, ГЕРБ  (ЗЕЕВ, ЗЕ, ЗВАЕИБ и ЗЕВИ). Посочихме, че към началото на XXI век е налице нарастваща заплаха от „енергиен фашизъм”: създава се енергиен октопод, узаконяват се чудовищни грабежи, непознати в най-новата ни история. Все повечето и по-убийствените инструменти и механизми, принудително налагани в енергийния сектор за подчинение на гражданите и обществото, вече се родеят с фашистки практики.

 

В настоящия текст продължаваме с оръдието на Октопода – Комисията за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР/КЕВР), която на практика е извъндържавен, извънконституционен, неконтролируем инструмент и изпълнител на корпоративните ламтежи на енергийния фашизъм.

 

Инструментът ДКЕВР

 

Със ЗЕЕЕ се създава нов орган – Държавна комисия за енергийно регулиране или Регулатор, при това първостепенен разпоредител с бюджетни средства, макар правомощията му се дублират почти изцяло с тези на ресорния министър, а действията му са подчинени пряко на министъра (ЗЕЕЕ, гл.III). Такова раздуване на щата на практика обезсмисляразписаното в закона задължение енергийните доставки да се осигуряват при минимални разходи (ЗЕЕЕ, чл.2, ал.2, т.3). Защото знайно е, че бюджетните средства всъщност са пари на данъкоплатците, които държавните институции следва да разходват пестеливо и разумно в интерес на гражданите и обществото, както повелява Конституцията.

 

Формално обявеното създаване на ДКЕВР е за хармонизиране с нормите на ЕС. Действителният мотив обаче е друг. Тогавашният премиер Иван Костов прозорливо отчита, че подчинявайки се на проекта на Световната банка – лицеприятно наречен “Стратегия за оказване на помощ”, държавата трябва тотално да либерализира цялата стопанска дейност; иначе казано – да осъществи непознат в историята погром над промишлеността, енергетиката, транспорта, търговията, услугите и т.н. Естествено при това положение е приходите в държавния бюджет да секнат. Как да обгрижва партизаните си тогава?

 

Изходът е чрез увеличаване и/или налагане на нови данъци и такси и най-вече – чрезповишаване цените на енергията; тоест, от секторите с най-големи търговски обороти. Но подобен подход би се отразил пагубно на правителството, а СДС възнамеряваше да векува във властта. И Командирът решава отговорността по „цените“ на енергията да се прехвърли върху един уж „независим“ орган, наречен регулаторна комисия.

 

По такъв начин, според Костов, правителството ще остане „на чисто“, а негативите от скока на цените ще се прехвърлят върху „регулатора“. Подцени обаче интелигентността на българина, който съвсем скоро усети по джоба си, че една държавна комисия не може да бъде „независима“; че словосъчетанието „независим държавен орган“ е също като дървено желязо. Поради тази и много други причини Костов трябваше да понесе удара на избирателя и да слезе от властта. Но челната идея за грабеж чрез „регулатора“ остана. И галопиращо продължи да се осъществява при „царския“ режим чрез новоприетия Закон за енергетиката (ЗЕ, ДВ бр.107/2003).

 

Двувластие или узаконяване на безконтролност

 

С „царския“ закон отпада разпоредбата „регулаторът“ да е подчинен на министъра на енергетика. Но като „независим специализиран държавен орган – юридическо лице, със седалище София“, с бюджет, който е „част от държавния бюджет“ (чл.26, ал.3), ДКЕВР продължава да е „дървеното желязо“ на издръжка на данъкоплатците; а правомощията му са завишени до степен да ограничават дейността на министъра и да игнорират законните права и интереси на потребителите.

 

Веднага се забелязва „противоречието“ в ЗЕ: „държавната политика в енергетиката се осъществява чрез Народното събрание и МС“ и „се провежда от министъра на енергетиката“ (чл.3, ал.1, чл.4, ал.1), но ЗЕ „пропуска“ да разпише какви точно трябва да бъдат взаимоотношенията на правителството с ДКЕВР. Същевременно, цялата информация по „проучвания и анализи, разработване краткосрочни, средносрочни и дългосрочни прогнози за добива на енергийни ресурси, преработката и търговията с горива и енергия и приемане съответните планове за тяхното осигуряване“; както и „прогнозите, заедно със съответната отчетна информация и с изготвените предварителни проучвания и списък на необходимите нови производствени мощности и мрежи“трябва да се предоставя на ДКЕВР (чл.9, ал.2 на ЗЕ); а съдържанието, структурата, условията и редът за представяне на тази информацията – да се определят с Наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и на ДКЕВР (чл.9, ал.4 на ЗЕ).

 

Това „противоречие“ далеч не е случайно, както и  впечатлението за двувластие. ДКЕВР определено е надмощният фактор. Според ЗЕ излиза, че ресорният министър не е достатъчно компетентен да се справя с отговорностите си, та затова трябва да ги прехвърля на т.нар. регулатор и освен това – да се отчита на „регулатора“. По такъв начин се обезсмисля разпоредбата енергийната политика на страната да се провежда от държавата чрез министъра на енергетиката (чл. 4, ал.1), след като на практика, с глава III на ЗЕ се узаконява създаването на качествено нов орган – неконтролираната от изпълнителната власт Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

 

В този миш-маш от взаимно противоречащи си разпоредби не става ясно и кой носи отговорност– Министерството или ДКЕВР – за осъществяване цялостната дейност по разписаните в ЗЕ основни цели: „качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ; енергийно развитие и енергийна сигурност на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси; създаване и развитие на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар; енергийни доставки при минимални разходи; насърчаване на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия; развитие на инфраструктури за пренос и разпределение на електрическа енергия и природен газ и за пренос на нефт или нефтопродукти на територията на страната и през нея; производството, вносът, износът, преносът, разпределението и търговията с електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефт и нефтопродукти да се извършват при гарантиране защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси?“ (чл. 2, ал. 1 и 2) 

 

Насочваме сега вниманието на редовия гражданин към КРБ, която е върховен закон, има непосредствено действия и другите закони ни могат да ѝ противоречат. Според чл.86, ал. 2 „Задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите са законите и решенията на Народното събрание“. Съгласно този конституционен императив подзаконовите актове на изпълнителната власт (на държавните и на общинските власти, вкл. актовете на ДКЕВР) не могат да задължават гражданите иобществото,ergo – не могат да пораждат правно действие. Те се издават въз основа и в изпълнение на законите (чл. 114, 115, 116, ал.1 на КРБ) и тяхното предназначение е да подпомагат и улесняват държавните и общинските служители в действията им по прилагането на законите.

 

Не би могло и да бъде другояче. Напълно естествено в правовите държави е единствено актовете на законодателния орган да пораждат правно действие. Изпълнителната власт затова се нарича изпълнителна, за да изпълнява волята на народа така, както е заповядано в Конституцията. Една наредба например, не може да задължава непосредствено гражданите, държавните органи и организациите, но ако е издадена в стриктно съответствие със закона, то законът, на който се позовава, а не самата наредба, поражда задължения. Така е в правовите държави. Такъв е и замисълът на Върховния законодател – Седмото Велико народно събрание, заложен още в преамбюла на демократичната ни Конституция: Да създадем демократична, правова и социална държава!

 

Това разбиране се споделя от ЕК в Брюксел, от Венецианската комисия, от докладите на Държавният департамент на САЩ за България, съдържащи смазващи констатации за задълбочаващи се злоупотреби и корупция във всички институции; неефикасност и липсата на отчетност в съдебната система; безнаказаност на длъжностите лица в най-високите етажи на властта и т.н., и т.н., главно поради обстоятелство, че у нас подзаконовият акт на практика подменя закона.

 

Проблемът с ДКЕВР именно е и в неясния ѝ статут. Къде е мястото ѝ в институционалната йерархия на държавата? Доколкото правомощията ѝ са разписани в раздел I на глава III на ЗЕ (Регулиране на дейностите в енергетиката) логично би било ДКЕВР да е част от изпълнителната власт. На практика обаче, разписаните правомощия напълно ограничават дейността на правителството и игнорират законните права и интереси на потребителите. На практика – произволът на ДКЕВР подменя Закона, подменя целта на ЗЕ, като отваря широко вратите за корупцията и грабежа на Октопода, узаконява насилията на енергийния фашизъм!

 

Инструмент за корупция и грабеж

 

Изграждайки връзки, взаимоотношения и независими мрежи с корпоративни субекти в енергийния сектор, с „експертни“ НПО-та, с високопоставени лица в трите власти, ДКЕВР се превръща в инструмент за удовлетворяване грабителските щения на Октопода, осигурявайки му неконтролируемост и конфорт.

 

Така, чрез узаконените в глава III на ЗЕ правомощия, всички държавните институции стават подчинени на системата от корупционни отношения, постъпателно налагани от енергийния фашизъм чрез инструмента ДКЕВР. Държавата и обществеността са изправени пред реалност, когато мрежата, създадена от Октопода работи чрез включените от нея елементи на самата държавна система.

 

Узаконяването на този конкубинат става в парламента чрез „въздействието“ (подкупите) на енергийните монополисти и финансираното отвън мощно енергийно лоби. В публикувания на интернет страницата на „ЧЕЗ Разпределение“ отчет за 2010 г. например, „Разходите за външни услуги“ възлизат на 58 929 000 лв., от които за „комисиони“, „връзки с обществеността“, „консултантски“ и „други“ – 3 178 000 лв.; за 2011 г. общият разход за „външни услуги“ вече е 65 605 000 лв.; от които 6 285 000 – за „комисиони“, „консултантски“, „връзки с обществеността“ и „други“ (http://www.cez.bg/edee/content/file-other/bulgaria/investors/razpredelenie/ifrs/cez-razpredelenie-ifrs-2011-bg.pdf – с.24; също: http://www.cez.bg/edee/content/file-other/bulgaria/investors/cez-razpredelenie-ifrs-2011-bg.pdf). В отчета към 30 септември 2011 г. на „ЧЕЗ Електро България“ пък, разходите за „външни услуги“ са обобщени и възлизат общо на 11 556 000 лв.; а в отчета за 2012 г. те са вече 13 012 000 лв. (http://www.cez.bg/edee/content/file-other/bulgaria/investors/electro/finansov-otchet-mss/-.pdf - c.20). Казано иначе, през 2010-2012 г.ЧЕЗ е разходвал общо над 33 (тридесет и три) милиона лв. за „външни услуги”. 

 

Тези милиони неправомерно са източени от нашите джобове, драги данъкоплатци! Защото след обоснованите предположения на разследващи журналисти, че зад тези огромни суми за „външни услуги“ се крият пари, давани за подкупи, в отчетите за следващите години ЧЕЗ скри тези разходи в други пера. Може ли да се приемат за обосновани предположенията, че част от депутатите са се облажили от подкупите на ЧЕЗ?

 

До днес не са опровергани публично огласените твърдения, че във всички парламенти през последните две десетилетия солидно присъствие имат „назначени“ от енергийния Октопод депутати – самите те с интереси в енергийния бизнес. Тоест, те гласуват закони за собствения си интерес, а не в интереса на гражданите и обществото, както повелява Конституцията.

 

Не са опровергани и разкритията, че всички членове на бивш състав на регулатора, в който е бил и сегашният председател – „доцента“ Иван Иванов, са вземали рушвети от по 100 000 лв. за всеки 1% покачване на „цената“ на тока (https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/krai-na-grabezha-balgariya-veche-ima-legitimen-energien-regulator.61995).

 

Никой няма достоверна информация какво точно се върши в кухнята на „регулатора“. Задълженията, произтичащи от чл. 10, ал.3 на ЗЕ дейността на ДКЕВР да се осъществява въз основа на „независимост, безпристрастност, професионализъм, почтеност, последователност, публичност и прозрачност“ се оказват изпразнени от съдържание пожелания. „Регулаторът“, например, си затвори очите и запуши ушите пред лъжата на Меглена Кунева, че условие за приемането на България в ЕС било затварянето на АЕЦ „Козлодуй“  (такова условие поставя частната банка “Париба“, която впоследствие назначи Кунева в Надзорния си съвет с огромната заплата от 40 000 евро месечно).

 

Оптиката на „регулатора“ услужливо се запердва и при масовата подмяна на медния кабел (рекордомана) с алуминиев (според експертите, лицензентът ЧЕЗ например, монтира нов тип френски алуминиеви кабели). Всеки първокурсник знае, че медният проводник има по-добра проводимост и е с по-добра характеристика за качествена доставка на ел.енергия в сравнение с алуминиевия. „Лицензентите“ обаче обсебват медта от националната електроразпределителна мрежа, изградена след Освобождението със средствата на държавата и на шест поколения българи, която при това е част от националната сигурност; и без съгласието на собствениците – държавата и гражданите, я подменят с алуминиеви проводници. Само от тази престъпна далавера страната ни е ограбена със стотици милиони, а вероятно с милиарди. Защото текущата цена на мед на Лондонската борса е 9664.50 щат.дол./тон (https://www.lme.com/en-GB/Metals/Non-ferrous/Copper#tabIndex=0); докато тая на алуминий е 2922.00 щат.дол./тон (https://www.lme.com/Metals/Non-ferrous/Aluminium#tabIndex=0). Всеки грамотен читател сам може да прецени мащаба на грабежа.

 

До днес ДКЕВР не е изпълнила нито едно от основните си задължения за защита на потребителите, разписани в Закона за енергетиката, нито действа като „независим специализиран” орган, нито пък като регулатор, който трябва да създава правилни отношения между потребителите и енергийния сектор. Цялата й досегашна дейност може да се синтезира в едно изречение: да одобрява исканите от енергийния фашизъм увеличения на „цените“на тока, газа, водата и топлото във вреда на гражданите и обществото.

 

Конкретно, ДКЕВР одобрява „цените“ на монополистите, вкл. „цените“ на невъзстановяемите им разходи, които обаче са търговска тайна; определя преференциални „цени“ за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници и по високоефективен комбиниран начин; прехвърля разходите от преференциалните „цени“ и раздаваните „премии“ върху крайните клиенти; гарантира печалбите им; (чл. чл. 31; 33, ал.1; 34, ал.1; 35, ал. 1 на ЗЕ). А раздутите им разходи признава за икономически обосновани или „разходно ориентирани норми“, като основание, за по-нататъшно оскъпяване на енергията(!!!), видно от писмо изх. № Е-04-00-546 от 22.12.2010 г., с.3 на екс-шефа на ДКЕВР Ангел Семерджиев.

 

Това са само малка част от „привилегиите“, които ДКЕВР предоставя на енергийните монополисти. Тези привилегии са противоконституционни. По смисъла на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 на КРБ „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.“Но ДКЕВР и енергийното лоби изглежда стоят над Конституцията. В този смисъл, уместно е да припомним репликата преди години на действащия тогава министър на енергетиката (Румен Овчаров) по водещ телевизионен канал: „Абе, оставете я тая конституция!“

 

Хората умират, но грижата на ДКЕВР е монополистите да вилнеят! Последните данни на НСИ сочат, че населението на България се е стопило с 844 000 души през последните 10 години. Но ако българските граждани днес са 6 520 314, според предварителната оценка на НСИ, в сравнение с близо 9-те милиона към 1989г. „стопяването“ е над 2 400 000 или близо 26% от българската нация е пратена в отвъдното. И един от главните канали, чрез които се осъществява това „стопяване“ е енергийният октопод и неговият инструмент ДКЕВР! По същество - това е геноцид!

 

Въпрос inter alia

 

В този контекст, : приемането на закони от надлежно упълномощени народни представители (депутати), които нямат знания в областта на конституционното право и в правото въобще, тоест, нe притежават квалификацията за длъжността, за която са били избрани, не прави ли изборът им противоправен, а приетите от тях закони – недействителни и нищожни? А когато с така приетите закони се създават условия за получаване на материална облага – независимо дали за другиго или за самите тях, от което могат да настъпят или са настъпили вредни последици за гражданите и обществото, това не е ли суспендиране на общата воля – волята на нацията? А също – не представлява ли и съставомерното деяние държавна измяна?

 

Държавната измяна в правото е престъпление, което представлява по-крайни форми на действие срещу Суверена, срещу държавата. Според дефиницията дадена в справочника Webster, държавна измяна е налице, когато някой „измени на доверието, дадено му от друг или прояви нечестност към задължение или дълг.“Деянието държавна измяна включва подпомагане на враждебна държава, осъществяване вредителство срещу страната. Каквато дейност несъмнено е налице в действията на Меглена Кунева, на нашите, божем, депутати, гласували закони за собствения си интерес и т.н. Закони, които узаконяват геноцида? Уместен е и въпрос към прокуратурата:

 

Уважаеми г-н Главен прокурор, защо не е поискано снемане на имунитета и възбуждане на наказателно преследване срещу депутатите, гласували закони за собствения си интерес? Закони, които узаконяват геноцида? За престъплението "геноцид" няма давност, нали?

 

ДКЕВР е и нелегитимна, не само инструмент на енергийния фашизъм

 

Нека отново повторим: самото съществуване на ДКЕВР като „държавна комисия” отдавна престъпва разпоредбите на ЕС. Препоръките на Европейската комисия е за създаване на независими от правителството национални регулатори със широки пълномощия, напълно независими от всякакви публични или частни интереси. Изложено е и виждането на ЕС Комисия кой точно следва да избира членовете на регулатора: това е  Граждански форум за енергетика (Citizen’s Energy Forum) като движещата сила за изграждане на конкурентни пазари на дребно иза гарантиране защита на интересите на потребителите (не на монополистите!).  

 

От което следва, че считано от 3 март 2011 г. – крайната дата за транспониране разпоредбите на Третия енергиен пакет на ЕС, членовете на регулатора следва да се избират от общонационален Граждански форум, не отпарламента. Напълно логично след като Народното събрание гъмжи от солидно депутатско присъствие на частни интереси, на енергийното лоби! Иначе казано, това не са народни представители, не са независими от всякакви публични или частни интереси,а назначенци на Октопода, оръдия на подмолната власт на енергийния фашизъм. Които хич не ги е еня за живота на потребителите!

 

И още нещо: считано от 3 март 2011 г. актовете на ДКЕВР вече не само са антибългарски и антипазарни; те са противоевропейски, а продължаващото съществуване в този си вид на ДКЕВР (формално приеменувано в КЕВР) е нелегитимно! От което следва, че всички актове на ДКЕВР, постановени след 3 март 2011 г. относно „цените“, следва да бъдат считани за недействителни и нищожни. Уместно е отново да попитаме прокуратурата:

Уважаеми г-н Главен прокурор, защо не е поискана отмяна, дори обявяване за нищожни, на противоправните актове на ДКЕВР/КЕВР, постановени след 3 март 2011 г. относно „цените“?  

 

Какъв е изходът!

 

Правно обосновани аргументи и доводи в тази насока предлагаме в следващото изложение.

НЗ, бр.3/2022

 

Свързани текстове с: https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/energiiniyat-oktopod.138425; https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/energiiniyat-fashizam.138486

(следва)

 

Радко Ханджиев, Поглед.инфо