Той се представя като "просто Наско" и казва, че ще разчита на "заразното добро", за да извади българската култура от блатото на административния, правен и окупаторски безпорядък. Щастлив е, че наскоро е научил как да връзва вратовръзката си на Уиндзорски възел, за да е представителен на телевизионно интервю.
На журналистически въпроси или отговаря лаконично с широка усмивка нещо от типа "ще поживеем и ще видим", или плахо подава микрофона на някой от заместниците си с обяснението, че те са "по-запознати с въпроса".
Това е профилът на културния министър Атанас Атанасов. С благо излъчване, искри в очите и позитивизъм, с който отвсякъде си проси комплимента "Браво, на баба момчето". Това е лидерът, който ще опита по план в следващите четири години да сложи ред в културното управление на страната, макар и да няма вид на човек с тежка дума.
Дори напротив, с първите си публични изяви министър Атанасов влезе в общественото полезрение като човек, който с лекота може да е пластелин в чуждите ръце заради липсата си на ориентация и насоченост спрямо политиката на повереното му министерство.
Създава си портрет на министър, който силно ще разчита на преценката на заместниците си, влезли в ролята на буфер на първата му пресконференция.
Накратко, Атанасов изглежда точно такъв, какъвто е - неопитен за поста, на който се намира.
А това няма как да не събуди някои опасения, сред които - как министърът ще регулира министерство, чиито архиви с проблеми са по-дебели от личната му биография, и не е ли той най-слабото звено в собствения си екип?
На старта при запознанството си с медиите и институциите тези тревоги трябваше да се разсеят, като се обявят ясни стратегии и се даде посока на културно развитие за следващото тримесечие, година, а защо не и за целия мандат на Атанасов като министър.
Този шанс беше пропилян. Вместо да се запознаем с настоящето положение на изкуствата и нематериалното наследство на България, както с концепцията им за устройство в бъдеще, станахме свидетели на публичен студентски изпит.
Атанас Атанасов в ролята на студент, давещ се в собствения си срам заради пропуски в знанията, и журналистите, окуражени да се държат като професор в сесия, задавайки му елементарни за страничния наблюдател въпроси.
Ситуацията се повтори седмица по-късно в интервю за bTV. Министърът отново демонстрира алергия към разговорите за политика, компенсирайки със събеседване по теми, които, от една страна, нямат пряка връзка с държавническия интерес на културата, а от друга уронват авторитета му на експерт.
Позволяваше например препитвания от сорта кога за последно е бил на театър и колко изложби е посетил през годината.
Друг на негово място веднага би сложил граница и би насочил интервюто към конкретика за работа, започвайки с точната програма и реформите, които от средите очакват от десетилетия.
Природните му стеснителност и веселост обаче се оказаха бариера и за пореден път от главата на културното министерство у нас излезе един изключително срамежлив образ, когато е център на внимание, и свит, когато коментарите му идват ребром.
Добра новина за злите езици в социалните мрежи, но лоша за културата във всичките ѝ сфери и подразделения, защото те очакват ръководител с усет и мениджърски умения, а по всичко изглежда, че получават неориентиран театрален артист, който тепърва се учи да ходи на административна територия.
Как би трябвало да се чувстват представителите на културните среди у нас, щом, министърът им не успява да внуши респект към себе си. Лесно е да се предположи, не им става приятно, защото изводите от телевизионните му участия са само върхът на айсберга от предстоящата му работа с българската култура.
Единият параграф с информация за него, публикуван в сайта на Министерството на културата, не прави картинката по-успокояваща. Става ясно, че професионализмът на Атанасов се изчерпва с участие на фестивали и възстановяването на читалището в Татарево, селото на баба му и дядо му.
Липсва какъвто и да е управленски опит или опит при разпределяне на бюджети и поставяне на приоритети.
Казано направо, Атанасов не знае какво е да му отказват съдействие, няма експертиза за калкулация и не познава родната артистична действителност, която е загнездила на едно положение и няма намерение да го напуска, независимо колко токсично е то.
В министерството има кръгове, които функционират като дружества за лични интереси и те няма да си тръгнат, обезоръжени от красивата му усмивка. Всеки от тях се е прицелил в бюджета и дърпа чергата към себе си. А без да е наясно с механизмите им, Атанасов става податлив на манипулации и разнороден вид внушения. Сериозен повод за притеснение, когато стане дума за разпределяне на пари.
За момента министърът държи в мъгла темата, която най-живо вълнува арт средите - как ще си разделят парчетата от "баницата". Под опеката на министерството попадат сценични изкуства, визуални изкуства, читалища, историческо наследство, които имат нужда от средства и които развиват идеи, необходими на артистичния живот у нас.
Не се разбра по какви критерии ще се отпуска финансиране, кои от сферите ще бъдат приоритет и какви са сроковете за кандидатстване. Останаха въпросите и какво се случва със зациклилите проекти, наследени от Атанасов от неговите предшественици.
През 2020 г. например Боил Банов стартира ремонт на занемарения остров Св.Св. Кирик и Юлита край Созопол с надеждите да реализира партньорство с Франция и обектът да бъде предложен като трети Лувър (след този в Париж и Абу Даби), който да се превърне в музей на световните изкуства.
Какво се случва с парите, похарчени там? Имаме ли реален ангажимент с Париж? Ще продължи ли възстановяването на острова? Всеки сам да преценя́, защото отговори за предишното управление и дейности на културното ръководство от Атанасов не получихме.
Вместо това министърът ни заля с добродушие, лъчезарност, хрисимост и уверение, че ще учи бързо и ще вземе изпита с шестица. Докато на културата ѝ остава само да се надява, че добрите му намерения ще са достатъчни, за да не я изпратят в ада.
