Това, което се случи на поредното заседание на 50 конгрес на БСП, проведено на 22 януари, бе толкова унизително и скверно, че непременно ще породи тежки и необратими последици, каквито партията не е и подозирала, че ще й се случат някога.

В цялата своя история тя е била подлагана на насилия, удари, смъртоносни рани; била е забранявана, излъчвала е измежду членовете си страдалци и мъченици, разцепвала се и е била разтурвана. А жертвите, които е дала са безброй. Но тя е понасяла всичко това, защото политическите й битки срещу класовите и партийни противници и врагове, а и конфликтите вътре в нея, са били очи в очи, в упор, а не коварно и подло, не с демонстрации на хитрост, лигавене, патологична жажда на власт между хора посредствени и бездарни. Нейните борби, дори и когато са били „на живот и смърт“, са били борби за принципи, идеи и народно добруване. Дори и коварството и жестокостта на силите срещу нея са били идеологически принципни и политически оправдани.

А така, както на 22 януари корнелианската гвардия и охранителната шайка я нараниха, подло измамиха и я обругаха, за да са запазят патронесата си на власт, никой никога не си е позволявал. Тези хора разиграха бездарния си фарс, мислейки, че никой няма да се осъзнае и да разбере какво се е случило. И сега се радват и са щастливи, защото не пощадиха изнемощялата и издъхваща партия, на която принадлежат – но принадлежат формално, телом, прагматично и от интерес, а не духом и не с идеи и политически принципи. Но дори толкова обезличената, омаломощена и неизлечимо болна социалистическа партия не може да бъде безсрамно мамена, за да не усети какво се е случило и да се направи, че й е все едно. Тепърва тя ще задейства болния си мозък и ще отдаде дължимото на тези, които са забравили срещу кого са тръгнали.

И този път Нинова се справи с висящата над нея заплаха. Не може да й се отрече, че хитростта й беше толкова, колкото трябваше, за да се разиграе фарсът. А тя да се изкара жертва на партийна любов, на коварството на предателите и на личните си способности, които „извели партията от трудностите и пораженията“ и са я направили „необходим партньор във властта днес“.

Не знам дали тази жена и нейните услужливи и верни пажове си дават сметка какво сториха и какво ще последва от стореното. Дано съвестите им да не са съвсем закърнели, да са още малко-малко живи и будни, за да осъзнаят постъпките си. БСП не издържа тяхното коварство и вече рухва съсипана от посредственост и бездарие. Партията толкова е отслабнала, че няма да успее да изгони узурпаторите си. А те няма да чуват стоновете й и молбите й да я пощадят.

С последните си сили тя ще рухне, за да ги затрупа под себе си и за да им даде последния си урок.

Ако това била целта им, успели са!

Но позорът е само техен, а не на БСП!

Панко Анчев, Поглед.инфо