Азбучна истина е, че без енергия няма стопанска дейност, а без стопанска дейност няма държава. От да се развива възходящо. Енергетиката, следователно, е стратегически сектор – локомотивът, който може да изтегли икономиката ни от сегашния батак и разрухата и да възроди държавността.
През годините на прехода обаче секторът бе фатално обезкостен чрез налагане на противоправни законови актове, които да узаконяват грабежа на шепа наши и чужди монополисти. Трябва ли да се чудим тогава защо в най-бедната cтpана в ЕС – България, За най-бедните и за производителите това означава гибел! Гибел е и за многострадалното ни Отечество!
Думата “цена” неслучайно я поставяме в кавички. Ами всеки първокурсник знае, че цената на дадена стока е мярка на стойността. А себестойността на електроенергията на АЕЦ „Козлодуй“, е около 60 (шестдесет) лв/MWh! Това е цената. Останалото – за пренос, разпределение и др., са такси. Заедно с тях продажната цена на тока едва ли би надхвърлила 70 лв/MWh. И грамотният читател основателно ще запита: защо той, а и родният производител, да не може да си купува тока директно от Козлодуй (нали сме пазарна икономика?), така че семейството му да може да оцелее, а българските стоки да станат по-конкурентни от френските?
В хода на започналите пазарлъци за съставяне на правителство, отговор на тоя въпрос няма. И едва ли ще има. „Фактори“ като студен резерв, енергиен микс, регулиран пазар, енергийна борса, нерегулиран пазар, зелена сделка, енергийно ценообразуване, топлинно счетоводство и т.н., и т.н., около които се глаголи, са понятия, чиито смисъл обикновеният потребител – битов или стопански, едва ли е в състояние ясно да осмисли. Това което напълно ясно разбира обаче е, че безпрецедентното увеличаване „цената“ на тока, газа, водата и топлото, за него е шок и ужас.
А изместването на пазарлъците къмто „техническата“ страна, демонстрира или неграмотност, или измама. Или – и двете. И води до окончателно затриване на държавата. Защото ПРОБЛЕМИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГЕТИКА НЕ СА СОБСТВЕНО ТЕХНОЛОГИЧНИ, А ПРАВНИ! И произтичат от противоправното законодателство в сектора. Без отмяна (прогласяване за нищожни) на противоправните разпоредби, технологическите проблеми в енергетиката не може да бъдат разрешени. В по-широкия смисъл – без смяна на системата, която позволява налагането на противоправни норми и узаконяване на произвола и грабежа, не може да бъдат разрешени нито проблемите в енергетиката, нито в коя да е друга област.
Това го повтаряме повече от десетилетие. Но няма кой да го чуе. Или не е в интерес на „енергийното лоби“ да бъде чуто. Проблемът частично е разгледан преди осем години в студия под заглавие „Раждането на октопода“. Публикува го единствено сп. „Ново време“ (кн.3/2013г.), когато Юрий Борисов беше главен редактор. Оттогава този проблем е табу за правилните медии. Затова, в поредица публикации припомняме на читателите, а и на всички потребители на енергия – битови или стопански – кой създаде условия за гибелта на родната ни енергетика.
Зловещата действителност
От края на 90-те години (на ХХ век) започва процес на вливане на корпоративни интереси в националния енергиен сектор. Т. нар. законодателна власт отговаря утвърдително с постоянно променящи разпоредби, все във вреда на гражданите и обществото, но узаконяващи монополното положение на корпорациите и „правото“ им да грабят.
С предоставянето на лицензии през 2004 г. държавната собственост на практика се свива до АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица-2” и няколко по-малки предприятия. Енергетиката фактически престава да бъде водещ национален отрасъл. Лицензентите започват да предявяват претенции за все по-драстично повишаване на „цените“. Претенциите им срещат разбирането на „независимия“ регулатор. Освен чрез нарастване на „цените“, регулаторът ги облагодетелства като узаконява и щенията им за все по-голям брой такси за „услуги“, които потребителите – гражданите и производителите – нито са искали, нито са консумирали, но са принуждавани да заплащат. Принудата става задължителен компонент на прокламираната уж пазарна икономика, с което завършва процесът на сливане на корпорациите-монополисти с държавата. По-точно – с върхушката в държавното управление на енергетиката.
Този конкубинат от лицензенти, посредници, „експерти“ и т.нар. калинкис чиновници от енергийния сектор и „независимия“ регулатор, някои нарекоха енергийно лоби, други – енергиен октопод. През 2005 г. преждевременно споминалия се Илия Божинов – тогава член на ВС на БСП, го назова с истинското му име – енергийна мафия! По същото време журналистът от в. „Труд” Георги Великов алармира за нарастваща заплаха от „енергиен фашизъм”.
За мафиотизирането на енергийния сектор и за водещите имена в този процес ще говорим на друго място. Тук само сочим, че в 140 депутати с интереси в енергийния бизнес, според председателят на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев. В 44-то НС те са били 114, сочи доц. Георги Чанков от УНСС. Иначе казано, в Народното събрание са преобладавали клетвопрестъпници на прикритие като депутати. Защото гласувайки „закони“ за собственото си облагодетелстване, те са престъпили клетвата по чл.76, ал.2: „да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа“. Може да се спори доколко към момента на престъпването на клетвата действията на тези депутати са били съвместими с длъжността им на народни представители по смисъла на чл. 72, ал.1, т.3 на КРБ? Но това е теоретичен въпрос от значение за развитие на конституционното право...
Тези факти обаче още веднъж потвърждават защо прагматично и точно решение за бъдещето на българската енергетика няма и не може да има докато във властта са лица, пряко или косвено свързани с енергийния октопод. Нека обаче първо разгледаме процеса на узаконяване зачеването и утвърждаването на октопода.
Законите
През 1999 г. е отменен Законът за електростопанството (ЗЕС), действащ ефективно от 1975 г. само с 2 изменения и допълнения. Замени го Законът за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ), отменен през 2004 г. след 5 промени. ЗЕЕЕ пък го замени Законът за енергетиката (ЗЕ), който продължава да действа и днес; променян е 58 пъти, което от само себе си говори за професионалния капацитет на „нормотворците“ и доколко През 2004 г. е приет и Закон за енергийната ефективност (ЗЕЕ 2004), отменен през 2008 г. от нов Закон за енергийната ефективност (ЗЕЕ 2008), променян досега само 18 пъти! През 2007 г. е приет още един акт: Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и био-горивата (ЗВАЕИБ), изменян 3 пъти до 2011г., когато е отменен от „нашия” Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), изменян и допълван 20 пъти за 10 години до 2021г.
Обобщено, . Какво е наложило толкова обилно нормотворчество в материята „енергетика“? Отменяването на действащи закони и тяхното заменяване с нови действително ли е било породено от потребността да се отговори на многобройни и важни промени настъпили в обществените отношения? При изработването им били ли са зачетени принципите на обоснованост, стабилност, откритост, съгласуваност? И съответстват ли те на Конституцията (КРБ) и ония релевантни норми на Евросъюза, които са в синхрон с антимонополното законодателство и защитата на правата на гражданите? И въобще, съдържанието им попада ли в дефинитивното поле на понятието „закон“? Въпросите, както се вижда, са повече от отговорите.
Видно обаче е едно: материята „енергетика“ не е предмет на един единствен закон, съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове (ЗНА), а е била разпарчетосвана от законодателните „мозъци“ на прехода в множество актове; при това съдържащи редица взаимно изключващи се разпоредби, така, че да се създадат вратички за узаконяван грабеж. От последващото изложение читателят ще се убеди, че многобройни разпоредби в тези „закони“фрапиращо престъпват КРБ, неотменимите права на гражданите-потребители; не са съобразени с Регламентите и Директивите на Третия енергиен пакет на ЕСи с фундаменталните норми на правото.
Да пристъпим към кратък обзор на това престъпно по същество енергийно законодателство.
ЗЕЕЕ или зачеването на октопода
ЗЕЕЕ е приет през 1999 г. от парламентарното мнозинство на режима на Иван Костов. С този закон се отменя действащия в продължение на 24 години Закон за електростопанството (ЗЕС). Какво наложи създаването на нов закон, отнасящ се до същата материя?
Сравнителният анализ показва, че и в двата закона общите разпоредби, както и тези за държавно управление на енергетиката, са сходни. И двата закона задължават енергийните предприятия да обслужват интересите на потребителите и на обществото така, че да обезпечават сигурността на снабдяването, непрекъснатостта, надеждността, безопасността и качеството на енергията, ефективното й използване, опазването на околната среда, съхраняване на здравето, живота и собствеността на гражданите (ЗЕС, чл.1; ЗЕЕЕ, чл.54 ал.1; чл.90 ал.1 и 2). И в двата акта контролът по техническата изправност и експлоатацията се осъществява от държавата. Няма съществени различия и в правилата и разрешителния режим за изграждане на електроенергийни обекти (ЗЕС, чл.5 ал.2; ЗЕЕЕ, чл.28 ал.1).
Материята на ЗЕЕЕ обхваща и други ресурси освен електроенергия, като природен газ, твърди горива, топлоенергия и отразява променените през изтеклия четвърт век (1975-1999) обществени, икономически и технологични дадености. Затова напълно естествено е да разпише създаването на условия за осигуряване развитие на конкурентен енергиен пазар и за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници (ЗЕЕЕ, чл. 2).
ЗЕЕЕ създава нов орган – Държавна комисия за енергийно регулиране или регулатор, със широки правомощия (ЗЕЕЕ, чл. 16). Доколкото обаче е държавен орган, действията на регулатора са подчинени на ресорния министър. Именно ресорният министър е длъжностното лице, което трябва да планира и осъществява цялостната държавна политика в сферата на енергетиката, след като тя е одобрена от Министерския съвет (МС). Затова новият закон е разписал като задължения на МС:
- да определя задължителни правила за образуване и прилагане на цените и тарифите;
- да следи регулирането на цените да се извършва на основата на обективни и недискриминационни критерии, като се осигурява баланс между икономическите интереси на енергийните предприятия и потребителите;
- енергийните предприятия да образуват цените и тарифите съобразно задължителните правила, приети от МС, при спазване на принципите на равнопоставеност между потребители и производители; и при съобразяване с икономически обоснованите разходи и икономически обоснованата печалба;
- действия за извеждане на АЕЦ от експлоатация (ЗЕЕЕ, чл.чл. 20, 22 ал.1).
Доколкото декларира стремеж да осигури развитието на конкурентен енергиен пазар при новите икономически условия, ЗЕЕЕ регламентира вещните права и търговските взаимоотношения между производители, разпределители и потребители: задължително да се сключват договори; а договорите да осигуряват равнопоставеност (ЗЕЕЕ, чл. 80 ал.2).
Каквито и да са различията във фразеологията, вижда се, че и двата акта си поставят едни и същи общи цели. Разбираемо е защо в ЗЕЕЕ отсъства понятието социалистически организации: след политическата промяна през 1989 г. такива вече не съществуват. Не се използва и понятието народно стопанство. Дали се приема, че стопанската дейност вече не трябва да бъде осъществявана в интерес на народа, в интерес на гражданите и обществото, както повелява КРБ?
Стремежът на ЗЕЕЕ да създаде впечатление за приемственост със ЗЕС, както и за по-широкото и цялостно обхващане на материята „енергетика“ с оглед на новите икономически условия обаче, свършва дотук. Защото ЗЕЕЕ съдържа редица противоречиви разпоредби, някои от които са взаимно изключващи се. Освен това, трудно може да се избегне впечатлението, че създателите му са заложили редица клопки, които в перспектива да накърняват интереса на потребителите и да отворят широко вратите за узаконен произвол и корупция.
Макар ЗЕЕЕ да декларира създаването на условия за развитие на конкурентен енергиен пазар,
- не конкуренцията и пазарът, а МС определя задължителни правила за образуване на цените;
- не конкуренцията и пазарът, а МС трябва да осигурява балансът между икономическите интереси на енергийните предприятия и потребителите;
- не конкуренцията и пазарът, а МС трябва да гарантира на енергийните предприятия икономически обоснована печалба.
Възниква въпрос: зад декларациите за създаване на конкурентен пазар не се ли налагат безцеремонно ефективни антипазарни разпоредби?
правомощията му се дублират почти изцяло с тези на ресорния министър, а действията му са подчинени пряко на министъра? (ЗЕЕЕ, гл.III). Как се съвместява това нововъведение с декларираното намерение енергийни доставки при минимални разходи? (ЗЕЕЕ, чл.2, ал.2, т.3). В интерес на народа ли е това раздуване на щата? Съобразено ли е то с конституционния императив държавата да се управлява в интерес на гражданите и обществото?
Макар енергийните предприятия да са длъжни да се подчиняват на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), ЗЕЕЕ фактически ги насърчава да се отклоняват от това си законово задължение, като се вмъква уговорката, че разпоредбите на ЗЗК се изпълняват само ако „не възпрепятстват фактически или юридически изпълнението на задълженията, които са им възложени“ (ЗЕЕЕ, чл. 55).
Недоумение буди и „развитието“, което търпи понятието „равнопоставеност“: изискването за „равнопоставеност между отделните производители, доставчици и потребители“ (ЗЕЕЕ, чл.16, ал.3, т.3) се трансформира след няколко параграфа в „равнопоставеност на потребителите и равнопоставеност на производителите“ (ЗЕЕЕ, чл.22, ал.1, т.1). Различната трактовка която се влага в смисъла, се превръща в стартова точка, легитимираща възможностите за накърняване правата на потребителите. Хипотезата, че такава презумпция е заложена с умисъл, намира потвърждение в следващите разпоредби, които мащабно облагодетелстват енергийните предприятия за сметка на мащабно увреждане интересите на гражданите и обществото. Понятието „равнопоставеност“ се изоставя. Въвежда се ново понятие – „баланс“ между интересите на енергийните предприятия и на потребителите (ЗЕЕЕ, чл.16, ал.3, т.1), което съществено се различава от„еднакви правни условия“, както е заповядано от Върховният законодател в чл.19, ал.2 на КРБ.
Посочихме вече, че не пазарът, а МС налага „цените“, изхождайки от декларираните от енергийните предприятия икономически обосновани разходи; гарантира обоснованата им печалба; осигурява им възвръщаемост (печалба), съобразена с условията на капиталовия пазар (ЗЕЕЕ, чл.22, ал.1 т.2, 3 и 5). Основателен е въпросът кой и как преценява доколко „икономически обосновани“ са заплати от по 50, 100, 150 хиляди – че и повече – лева на месец, както и разходи от порядъка на стотици милиони за т.нар. външни услуги? Според депутатите-вносители на предложения преди десетина години Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, за 6-те години след придобиването на лицензите си ЕРД:
- са разходвали за външни услуги над 1 милиард, от които 450 млн. лева – незаконосъобразно;
- не са платили на държавата дивидент от неразпределената печалба за 2010 г. в размер на 494 млн.лв.; ЧЕЗ – 198 млн.лв., ЕВН – 189 млн.лв. ЕОН – 107 млн.лв. (вж: http://parliament.bg/bills/41/254-01-53.rtf, c.10).
Иначе казано, зад прикритието на И всичките тези раздути разходи МС признава за икономически обосновани или „разходно ориентирани норми“, като основание, за по-нататъшно оскъпяване на енергията(!!!), сочи шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев (в писмо изх. № Е-04-00-546 от 22.12.2010 г., с.3), Основателно възниква въпросът, защо МС не регулира раздутите заплати да са за сметка на печалбите на енергийните предприятия, не за сметка на гражданите и обществото?
Особено топла грижа проявява властта за „възвръщаемостта на капитала“ (пак там), но не и за възвръщаемостта на човешкия ресурс, за възстановяване на изразходвания човешки потенциал на потребителите, на народа....
По-нататък на енергийните предприятия фактически се предоставя статут на екстериториалност. Те се изключват от конституционните гаранции за неприкосновеност на собствеността (КРБ, чл.17, ал.3) и разпоредбите за устройство на територията след като им се дава „право“ безвъзмездно да ползват части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения (ЗЕЕЕ, чл.59, ал.4); а длъжностните им лица – безпрепятствено да влизат и преминават през чужди имоти и да извършват дейности в тях (ЗЕЕЕ, чл.61 ал.1). Нещо повече, на собствениците на имоти, включени в сервитутните зони или граничещи с тях, фактически се отнема правото върху собствеността, която съгласно чл.17, ал.3 на КРБ трябва да е неприкосновена (ЗЕЕЕ, чл. 62).
Буди недоумение и защо на енергийните предприятия се дава „правото“ да изкупят уредите за измерване – собственост на потребителите? (ЗЕЕЕ, §5 т.1 на ПЗР). Действителният мотив става ясен с изменението и допълнението на ЗЕЕЕ от 2001 г.: енергийните предприятия вече не са длъжни да ги изкупуват, когато монтират собствени средства за търговско измерване (ЗЕЕЕ, §67, т.3 на ПЗР). Тоест, на енергийните предприятия вече се дава „правото“ да демонтират изправните ни електромери, сертифицирани от българска държавна лаборатория като годни средства за търговско измерване и на тяхно място да монтират свои уреди. С това изменение се отварят широко вратите за злоупотреба с правата на потребителите. Според експерта по метрология проф. Илия Ценев собствените уреди на енергийните предприятия позволяват манипулиране на действителната консумация.
Следващата стъпка в ЗЕЕЕ затваря цикъла на пълното суспендиране правата на потребителите. Задължителното сключване на договори, които уж трябва да осигуряват равнопоставеност между производители, разпределители и потребители се обезсмисля, след като тези договори се налагат при общи условия, предложени при това от ЕРД и одобрени от регулатора, тоест „договори“,които потребителите не могат нито да променят, нито да оспорват (ЗЕЕЕ, чл.80, ал.3). Нещо повече, на преносното, съответно разпределителното предприятие, се дава право да самоуправства чрез прекъсване електроснабдяването, без да има влязъл в сила съдебен акт, излагайки на риск собствеността, здравето и живота на потребителите (ЗЕЕЕ, чл.80, ал.4). Освен, че е престъпление по смисъла на чл. 323 на Наказателния кодекс, предоставянето на такова „право“ обезсмисля основното задължение на енергийните предприятияда обезпечават сигурността на снабдяването, непрекъснатостта, надеждността, безопасността и качеството на енергията, съхраняване на здравето, живота и собствеността на гражданите (ЗЕЕЕ, чл.54, ал.1; чл.90, ал.1 и 2).
И още нещо: потребителите вече се третират като„длъжници“. Въвежда се понятието „неизправен длъжник“, без да се дефинира съдържанието на това понятие, както и кой определя кога даден потребител се превръща в „неизправен длъжник“. Позволява се „задълженията“ на набедените като „неизправни длъжници“ да се събират по реда на чл. 237, буква "з" на ГПК (отм.); чл. 410-417 на ГПК (в сила от 01.03.2008г.); тоест, единствено въз основа на извлечение от сметките на енергийното предприятие (ЗЕЕЕ, чл.80, ал.7).
Според тази противоконституционна разпоредба заповед за изпълнение, т.е. изпълнителен лист, съдът може да издаде без да призовава лицето, набедено за длъжник. Този абсурд съществува вероятно само в нашето „съдопроизводство”. На какво правно основание се допуска, че документът или извлечението от счетоводни книги на енергийното предприятие вярно отразява съдържащите се в него факти и обстоятелства, а не е документ с неверно съдържание? На какво основание – без да е извършил проверка – съдът приема, че осчетоводяването е било съобразено с разпоредбите на чл.5 и чл.8 на тогава действащия Закон за счетоводството, именно: предимство на съдържанието пред формата; вярно и честно представяне; историческа цена; същественост; документална обоснованост; достоверност на фактурите в натурално и стойностно изражение и т.н.? Защото ако не са налице тези задължителни реквизити, представените пред съда документи нямат доказателствена сила.
Затова, не е ли редно претенцията на енергийното предприятие да мине през съда? Съдът да я прецени както по основание, така и по същество, в присъствието на потребителя, набеден за длъжник?
Приемането на извлеченията на енергийните предприятия за безапелационни доказателства разтвори широко вратите за произвол, насърчава корупцията, узаконява престъпността. Обезсмисля се конституционният императив за равенство пред закона, за еднакви правни условия на всички граждани и юридически лица (КРБ, чл.6, ал.2; чл.19, ал.2); погазва се също чл. 6 на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), която разпорежда: “Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения... има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона...“
Енергийният октопод, следователно, е заченат от парламентарното мнозинство на командира Костов. В ЗЕЕЕ за първи път са заложени „норми“, които драстично престъпват интереса на потребителите, широко се отварят вратите за узаконен произвол, грабеж и корупция; на енергийните монополисти фактически се предоставя статут на екстериториалност; както и „действия“ за извеждане на АЕЦ от експлоатация. Иначе казано, ликвидирането на малките блокове в АЕЦ „Козлодуй“ законово е заченато именно при режима на Костов.
Радко Ханджиев, Поглед.инфо
НЗ, бр.1/2022
(следва)
чл.323, ал.1 на НК: „Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева“; ал.5: „Когато деянието по ал. 1 е осъществено чрез сила или заплаха, наказанието е лишаване от свобода до 6 години.“
