Премиерът не изпълни вай-важната си мисия на държавник в това посещение - да защити правата на българите в югозападната ни съседка и да свали градуса на напрежението между двете държави, породено от фалшивата интерпретация на миналото от страна на РСМ

Е, лошото ни споходи! Както прогнозирахме, фанфарите, с които Скопие посрещна Кирил Петков, оттекнаха в София с канонада от критики за целта и резултатите от неговата визита.
Преди още правителственият самолет да се приземи късно вечерта във вторник на софийското летище, социалните мрежи бяха прегряли от атаки към премиера, които драстично се разминаваха с личните му оценки за огромния успех на това посещение.

Какво се случи и къде сгазихме лука

Кирил Петков стъпи на 18 януари 2022 в Скопие начело на скромна делегация, съставена от двама министри - външния Теодора Генчовска, транспортния Николай Събев, зам.шефа на парламента Кристиан Вигенин, посланика ни в РСМ Ангел Ангелов, зам.-външния министър Васил Георгиев и външнополитическия съветник Весела Чернева.

Нито един специалист по най-чувствителната част от българската външна политика, нито един дипломат с опит, нито един историк не бе поканен за визитата.

Като възторжен комсомолец премиерът пое лично отговорността самоотвержено да изведе на нов път замръзналите в омраза отношения с РСМ.

Очакванията бяха огромни, фанфарите и тържествената церемония, в която домакините съкратиха дори собстения си химн и спестиха в чест на госта онези куплети, в които се споменават Гоце Делчев, Даме Груев, Сандански и Крушевската република, създаваха усещането за поредната балканска историчност.

Червеният килим се разтла и пред усмихнатия Петков се отвориха кабинетите на първите мъже в братската ни югозападна съседка.

За 8 часа той потъна в серия от високопоставени срещи - с премиера Димитър Ковачевски (на четири очи), с президента Стево Пендаровски, с председателя на парламента Талат Джафери, с лидера на една от албанските партии ДСИ Али Ахмети, с председателя на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски (на четири очи) и с представители на българската общност в РСМ. Самото изброяване на тези имена и възможността на новопокръстения български премиер да разговаря с тях е сериозна предпоставка за постигане на значителни резултати за сближаване на позициите, които и двете страни искат, така че да се открехне онази вратичка, която да отвори пътя на РСМ към ЕС.

Резултатътот този маратон на "интензивната динамика", както вече е модерно да се говори, натоварен с оценката за "огромен успех", е следният:

- Обещание на двамата премиери, че въздушната линия София-Скопие ще тръгне след 60 дни и признанието на Петков, че тя ще се дотира от държавата, докато стане икономически изгодна. Екзотичният министър на транспорта Николай Събев обаче избяга от медиите и така останаха в тайна разговорите по същество с неговия колега. Премиерът отказа да влезе в детайли и не можа да отговори кой ще е превозвачът, какви са икономическите параметри на проекта, с колко ще олекне хазната за 25-минутния полет до Скопие. Остана да виси и въпросът - как тази линия ще се съчетае със Зелената сделка, която изисква да се преустановят полетите на близко разстояние под 200 км, защото са много вредни за природата.

- "Голямата" новина бе съобщена от премиера Ковачевски - изпратена е вербална нота на Скопие до ООН, че РСМ няма териториални претенции към България, защото София се е съгласила да използва и краткото име "Северна Македония" без "Република" отпред. Отново с комсомолски плам в очите Петков добави, че в последните дни били положени огромни усилия това да се случи точно сега. Нотата обаче я чакаме от две години, а отказът на РСМ от претенции не е новина, защото още през 2020-а правителството на Заев обяви, че няма претенции към България.

За нотата работиха интензиво в последните години наши дипломати и евродепутати, но техните усилия днешните управляващи не отчетоха. Външната министърка Теодора Генчовска не посмя да се покаже пред журналистите и да разкаже кой и защо в последния момент е дал зелена светлина на тази нота. Колкото до съгласието да ползваме само името "Северна Македония" - въпросът продължава да е спорен, защото така или иначе Северна Македония е географско понятие, срещу което ние бяхме против. Все пак постигането на този консенсус е правилна стъпка, но тя е най-леката и най-малката от онези 5+1 в плана, които София е поставила пред Скопие по пътя ѝ към ЕС.

- След двегодишно прекратяване е постигната договорката за общо заседание на двете правителства в София на 25 януари. Това е добре, но не се знае какво точно ще решават, тъй като подготвени междуправителствени документи към този момент няма. "Ще се изготви реален план за това, което искаме да постигнем през следващите шест месеца. Няма да губим повече време.”, обясни днес с познатия си оптимистичен тон министър-председателят.

- С особен апломб бе вербализирана идеята за създаване на пет комисии - за инфрактруктура, икономика, култура и образование, евроинтеграция и история, които, по думите на Петков, ще заседават всяка седмица, изпълнявайки задачата му да ни засипят с "реални резултати". Това също бе сложено в графата „ново начало“, вероятно защото Петков не знае, че за такива комисии се говори, откакто съществуват отношения между двете държави. Затова пък остана неясна за здравия разум формулировката на министър-председателя, която звучи така: „Историческите комисии няма да се връщат в миналото, а ще работят с поглед в бъдещето", протекла в потока от думи и несвързани мисли по време на брифингите.

Дотук с фанфарите, ако изобщо за тези "постижения" може да се надуват фанфари.

Следва другата фактология от това посещение.

Горчивата истина е доста неприятна, защото тя оголва същината на новата власт в България, а именно бягството от дълбоките проблеми с РСМ, неглижиране националните интереси, неразбиране на понятието родова памет, незачитане на героичното ни минало, непознаване на базови исторически факти и понятия и най-важното - никакво, ама никакво вътрешно усещане за българщина. Когато говориш за „ново начало“, трябва да го поставиш в смисъла на това понятие - да знаеш как да го направиш, така че то да доведе до решаване на спорните въпроси.

Нищо такова не се случи.

Премиерът не изпълни вай-важната си мисия на държавник в това посещение - да защити правата на българите в югозападната ни съседка и да свали градуса на напрежението между двете държави, породено от фалшивата интерпретация на миналото от страна на РСМ. Той просто не бе подготвен за такава сериозна задача, неговото мислене е далеч от реалността, в което всичко се развива в някаква историческа рамка.

И това доведе до тези ситуации, в които видяхме, как технократът Петков не успя да издържа изпита по дипломация, история и родолюбие. А те са просто фрапиращи!

- Българският министър-председател не е поставил проблема и затова не постигнал НИКАКВИ ГАРАНЦИИи договорености за спазване правата на българите край Вардар, за което ни осведомиха президентът Пендаровски и премиерът Ковачевски. А това е съществената, базисната част от нашите искания, заложени в Договора от 2017 г., Декларацията на Народното събрание от 2019 и решенията на КСНС от 2022. И е първото нещо, което трябва да сложи на масата който и да е български политик, стъпвайки в Скопие.

- Кирил Петков е подминал и въпроса за вписването на българите от Македония в Конситуцията на РСМ, за което изрично настоява президентът Радев и КСНС. Не знаем как се е държал премиерът ни пред домакините си, но след неговите срещи Пендаровски буквално ни цапардоса, продължавайки да твърди, че в България има македонско малцинство, което РСМ ще защитава, а ни размаха публично пръст - да не си мислим, че можем да им казваме какво ще пише в тяхната Коституция.

И за капак като отзвук от срещите на Петков - бившият германски министър по европейските въпроси Михаел Рот направо нареди на България да признае македонското малцинство.

Министър-председателят така е неглижирал тази тема, че е закъснял с повече от час за предвидената му среща с българската общност в Скопие, стоял е само 10-15 минути и не е заявил каква е българската позиция за дискриминацията на хората с българско самосъзнание в РСМ. И това е породило тяхното дълбоко разочарование. Македонските българи смятат, че Кирил Петков не е акцентирал достатъчно върху въпроса за вписването им в конституцията. Вероятно премиерът е очаквал, че тази среща няма да протече във възторжения бонтон и затова българските медии не бяха допуснати до нея и повече от 6 часа стояха затворени, изолирани от същината на визитата. 

Затова пък последваха негативни коментари в македонските медии и оценката им -  отстъпление от българската позиция и малка дипломатическа победа за РСМ..

За урок на Петков се обадиха българи чак от Чикаго. "Македонският въпрос може да бъде решен веднъж завинаги само чрез признаването правата на българите в Македония и по този начин да се помогне на Северна Македония да тръгне по пътя на истинската демокрация", написаха до Конгреса на САЩ от Македонската патриотична организация „Пирин“ в Чикаго – една от най-старите имигрантски структури в САЩ с едновековна история.

- Бягайки от историята, премиерът не е поставил и другия съществен въпрос, който идва от миналото, но носи знак за бъдещето - реабилитацията на жертвите от комунизма, репресирани заради българското самосъзнание и премахването на табели по паметниците, съдържащи определяния, като „окупатори“, „българи“, „фашисти“. В дълго обяснение пред медиите, в което основната мисъл трудно може да се долови, Петков обяви, че това са "специфични въпроси", върху които не трябва да се фокусираме и обясни, че в "надграждащия елемент” на новите отношения те ще бъдат поставени "в съвсем различно измерение".

Преведено на чист български език това означава – миналото и паметта на жертвите за българската свобода ще бъдат заметени под килима, захвърлени в мазето, защото новата повеля е - историята остава на заден план.

И след всичко това идва затъването в тресавището на липсващата база от задължителни познания или просто последиците, ако не си прочел поне една статия от акад. Георги Марков, проф. Иван Илчев, проф. Веселин Методиев или проф. Кирил Топалов.

В отговор на конкретния журналистически въпрос „Поставихте ли искането за промяна на учебниците по история, изпълнени с антибългаризъм, където ние сме наречени татари фашисти“, Кирил Петков се сблъска челно с националната доктрина, че в България не е имало фашизъм, заявявайки: „трябва да говорим за фашистки режим, но не да говорим за "български фашизъм". Фашизмът е направил ужасни неща по време на Втората световна война, но не бива се обвързва с определена нация“.

Час по-късно мрежата загря.

Защото да кажеш, че в България е имало „фашистки режим“, означава да налееш бензин в антибългарското говорене в РСМ. Признаем ли пред Македония, че в България официалната власт до 1944 година е била фашистка, това окончателно взривява сближаването между двете страни.

Петков можеше изобщо да не спомене в отговора си думата „фашизъм“ и да каже например, че написаното в учебниците по история на РСМ изопачава истината, фалшифицира историята и това не е в синхрон с добросъседството, което искаме да градим.

Можеше, ако беше подготвен. Или пък си беше взел един читав историк под ръка, който да го измъква от такива ситуации.

Това безотговорно боравене с исторически факти и определения навежда на мисълта, че българският премиер и неговото правителство са крайно неподготвени да водят преговорите с РСМ. Но не го осъзнават. Не търсят помощ и експертиза.

Защото на следващия ден, вече в българския парламент, премиерът изтърси поредната глупост, пак от незнание: "В цяла Европа е имало фашистки режим, работвите групи по история трябва да обсъдят как това е повлияло на територията на Северна Македония". 

Незнанието създава опасност за държавата.

Приповдигнатото настроение, скоротечното говорене със суперлативи за собствените си действия, потокът от празни приказки създава усещането като че ли за опит да се скрие истината – да пришпорим влизането на РСМ в ЕС за сметка на нашия национален интерес, да ги пуснем, пък след това да мислим как да се оправяме с тях в хода на преговорния процес. Иначе няма логика в поведението на Петков.

Премиерът направи още нещо, нечувано за последните 30 години - не сведе глава пред гроба на Гоце Делчев в църквата "Св. Спас". Това никой български държавник, стъпил в Македония, не си го е позволявал. Едва ли можем да го приемем за протоколен гаф. По-скоро е знак – Гоце и „най-романтичната част от българската история“ не ни интересуват.

И това стана в деня, когато в София се изви огромна опашка пред БНБ от българи, желаещи да си закупят възпоменателната монета на тема „150 години от рождението на Гоце Делчев”, и само три седмици преди датата - 4 февруари, от рождението на този колос в Пантеона на българското безсмъртие. Когато българският премиер подминава символа на борбата на българите в Македония за освобождение и обединение, това естествено дава поле на македонизма и легитимира грабежа на българската история.

И накрая.

Тази визита трябва да е за урок на новите управляващи в България. Защото когато си си поставил високи цели, трябва да си се подготвил как да ги постигнеш или поне да стъпиш на правилния път. Другото е празнодумие, за което не се полагат фанфари.