Б.р. – коментар от страницата на авторката по повод призоваването на министър Бойко Рашков

от прокуратурата като свидетел.

Най-прясната междупразнична активност на говорителката на Софийска градска прокуратура е с баят привкус на пропагандно-заканителна акция, насочена срещу разследващите органи и лица, на които българското общество нетърпеливо разчита, за да бъде разнищен най-наглият по замисъл и ужасяващ по размери корупционен обир на десетилетието, познат условно като „аферата Хемус“.

Разгледани в тяхната взаимовръзка, последователност и съдържание, изявленията, действията и актовете на „наблюдаващите прокурори“ по повод „аферата Хемус“ до такава степен наподобяват кризисен PR с елементи на злоупотреба с власт и саботаж, че пораждат възникването на основателни съмнения, че заетите в прокуратурата или изобщо не съзнават какви са техните правомощия, функции и роля в демократичната система на разделение на властите или пък че са се самозабравили от безконтролност до такава степен, че вече се изживяват, като всевластен оруеловски колективен „Биг Брадър“.

Като започнем с неохотата на прокурорите изобщо да разследват истински и по същество публично известни и видими безобразия на Борисов, Пеевски, Гешев и прочие персонажи, преминем през манкирането на ялови прокурорски проверки с изпиращо-предизвестен резултат за подбрани любимци, за сметка на предявяване на обвинения на техните опоненти и приключим с формалистичният саботаж на всички корупционни досъдебни производства, образувани от немай-къде под напора на нарастващият обществен гняв, доста ясно изплуват очертанията на една сюрреалистична и тъжна действителност в българската прокуратура.

Действителност, в която скъпо финансирана с публични средства държавна институция ползва възложените й от закона властови правомощия за да прикрива, вместо да разкрива престъпленията на облечените във власт корупционери, но наказва техните разобличители.

В тази ужасяваща действителност намират логичното си обяснение, както повдигнатото нелепо обвинение срещу шефа на ГДБОП за „натиск над прокурори“ защото настоявал да разпитат сламения човек изтеглил в кеш 60 милиона държавни пари, така и смехотворното „привличане“ на министъра на вътрешните работи, като „свидетел“ по аферата Хемус, защото бил казал по радиото, че служебно разполага с конкретна информация за начините на трансфериране на тези 60 милиона, като и за нахождението им.

Не съм юрист-пеналист, но от обща правна култура зная, че в Наказателно-процесуалният кодекс има един чл. 118, който изчерпателно очертава кръга от „Лица, които не могат да бъдат свидетели“ в наказателното производство. В алинея втора на тази разпоредба изрично пише, че „лицата, които са извършвали действия по разследването не могат да бъдат свидетели“.

Министър Рашков, макар и усилено наричан от прокуратурата просто „доцент“, според мен попада в кръга на лицата визирани в чл. 118, ал. 2 от НПК. Питам се „наблюдаващите прокурори“ замислили ли са се над тази законова разпоредба, преди да разиграват публичен цирк между Коледа и Нова година? Или пропуските им в познаването на единственият закон, с който работят са по-големи от тези на нас цивилистите.

В заключение се питам що е то българската прокуратура днес? Институция стожер на законността или институция стъпкана от корупция и оглавена от Гешев? А прокурорите какво са? Служители на закона или служители на служителя, който нарича Борисов „шефе“? Господари на разследването или господари на разследващите? Наблюдаващи прокурори или обикновени воайори? Въпросите ми са реторични. И точно заради това изискват бързи и решителни законодателни отговори. Веднага! Търпението на обществото се изчерпва.