Поглед.инфо/ Това е въпросът, на който делегатите на 50-ия Конгрес на БСП ще трябва да дадат отговор на заседанието на висшия форум на партията през януари идната година. Ни повече, ни по-малко, от него ще зависи не само бъдещето на партията, но и съдбата на лявото начало в България.
Делегатите нямат право на грешка. Изходът от спиралата на застрашителното затъване е един – пълно презареждане на БСП с идеи, политика и организация, превръщащи я в авангардна политическа сила за наложителната радикална социална трансформация на страната. Рестарт, който е възможен не като някакъв „плавен преход“, а само като решително скъсване със статуквото и смело поемане по нов път за БСП като изразител на определени класови и национални интереси.
Но готови ли са делегатите на Конгреса да утвърдят такъв принципно нов курс на БСП, единствено способен да й осигури историческа перспектива като партия на бъдещето; ще заслужат ли те да се нарекат „съвременници на бъдещето“ по подобие на първоучредителите от Бузлуджа? Положителният отговор зависи от две условия: първото – Конгресът ясно да назове истинските причини за безпрецедентния срив на доверието към партията днес; второто – да сложи начало на неотложните действия за пресичане на срива и стартиране на обновлението.
Ето най-важните факти, които делегатите следва ясно да констатират:
- Оставката на председателя на БСП - акт, по който Конгресът въобще не следва да „приема“ някакво решение, разбиране, прозвучало в телевизионно изказване на К. Нинова от 2-ри декември т.г., а единствено да констатира като отказ от заемане на поста председател на партията, влязъл в сила от датата на подаването й - 16-ти ноември 2021 г.
- От януари 2017 г. до ноември 2021 г. БСП загуби всички проведени в страната избори – за парламент, за евродепутати и местни власти - с все по-рязко спадаща подкрепа. От 955 450 гласа и 80 народни представители от изборите на 26 март 2017 г. за 44-ото Народно събрание, подкрепата и представителството на партията на 14 ноември 2021 г. се срина до 267 817 гласа и 26 депутати в 47-ия парламент.
- Решаващата причина за двойния спад на гласовете за партията до 480 146 на 4 април 2021 г. спрямо март 2017 г. бе, че в резултат на “голямата ни грешка и вина“, по думите на К. Нинова в деня след изборите, БСП бе възприета от гражданите като част от статуквото, а не като желаната алтернатива. Новият спад до 365 695 гласа на 11 юли, според доклада на Кр. Вигенин, също се дължи на „изборите на 4-ти април“; т.е., на образа на БСП като партия на статуквото, впоследствие за трети път потвърден с новия срив на гласувалите за нея на 14 ноември 2021 г.
- Отказът на ръководството на БСП категорично да подкрепи кандидатурата на президента Радев и вицепрезидента Йотова за втори мандат още при обявяването й в началото на февруари т.г., както и все по-критичното отношение към служебния кабинет допълнително опровергаваха заявката, че партията е част от промяната, а не от проблема. Резултатът бе оттеглянето на подкрепата за БСП от страна на стотици хиляди социалисти и граждани, масово подкрепили двойката Радев-Йотова и партии, припознати като носители на ново начало в живота на страната.
- Още на изборите на 4 април 2021 г., 28,1% от гласувалите за БСП са били на възраст над 70 години, а други 26,0% - между 60 и 69 години, или общо над една втора от подкрепилите партията, докато онези между 18 и 30 години са били едва 6,06 на сто – възрастова структура, обричаща партията на отмиране.
- По категории населени места, от общия брой гласували за БСП на 14 ноември т.г., само в София са били съсредоточени между 12.0% и 13.2% от всички гласове за партията, а в областните центрове - още между 35.0% и 43.3%, докато в селата подкрепата е достигнала едва между 18.8% и 22.0%. Загубата на позиции в по-малките градове и селата, както и в цели райони превръща БСП в партия с все по-ограничено териториално представителство.
- Сривът на доверие към БСП е пряко свързан с превръщането на партията от демократична с колективно ръководство в „лидерска“ с командно-административно управление в резултат на „реформата“, наложена от К. Нинова след избора й за председател на Националния съвет на БСП от 49-ия Конгрес на 8 май 2016 г. Нейната заявка, че „ние всички заедно от утре ще променим БСП“ се оказа измамна в частта „всички заедно“ и разрушителна по истинския си замисъл.
- На прекия избор за председател на БСП, за К. Нинова гласуваха не „над 80 на сто“, а едва 53,88% от членовете не БСП - 43.2 хиляди от общо 82.2 хиляди регистрирани - т.е., всъщност не повече от един от всеки двама. Заявката за прекия избор като най-демократичен бе изпразнена от съдържание от липсата на обявен списък на избирателите до самия ден на избора /!/, отказа на председателя на НС от дебати с другите кандидати, създаването на паралелни „инициативни комитети“ за нея, както и от впрягането на целия апарат и на партийната телевизия за гарантиране на нейното избиране.
- За пръв път от 1990 г. насам изразителите на различни мнения в БСП бяха обявени от партийното ръководство за „вътрешна опозиция“ въз основа на тезата, че единствено „правилни“ са неговите позиции, а несъгласните са „врагове с партиен билет“, представляващи подкупена от външни сили „пета колона“ в партията и следователно подлежащи на „чистка“, т.е. на изключване. Вместо поименно да посочи такива лица и да сезира ОПКК с конкретни доказателства по конкретен случай, К . Нинова и обкръжението й продължават безадресните си инсинуации, породили остро разделение в ръководните среди и в структурите на партията по места.
- И до днес остава напълно забравен и неизпълнен изрично гласуваният от Конгреса Член 48 от Устава на БСП, който повелява Националният съвет, по предложение на ОПКК, на съвместно заседание да приеме Етичен кодекс за членовете и симпатизантите на партията, който да регламентира изискванията за деклариране имуществото на кандидатите за публични длъжности и за членовете на НС, както и несъвместимостите и възможните конфликти на интереси, свързани с партийната дейност.
- Решението на Конгреса от 26 септември 2020 г. за начало на работа по нова програма на партията остава без всякаква последваща реализация. Вместо това, ръководството възприе послания в духа на т.нар. ляв консерватизъм в пълен разрез с ценностите и принципите на социалистическата идеология, като обрече на бездействие комисиите и структурите на партията за идейно-теоретични изследвания и разработки. Прекият резултат е пълната загуба на идентичност на БСП като лява социалистическа партия.
- Документът „Визия за България“, вместо убедителна социална алтернатива, по същество представляваше бизнес-ориентирана поредица от политики, оказал се напълно неспособен да привлече широка подкрепа от страна на хората с леви и демократични възгледи и убеждения. Мълчанието по грубото погазване на правата на наемния труд, отказът от прогресивна данъчна реформа, както и липсата на реални действия срещу т.нар. паралелна държава делегитимираха БСП като сила, предлагаща ново качество на живота.
- Относно медийната политика, решението на НС на БСП от 11 ноември 2018 г. за създаване на ляв медиен център на БСП, както и решенията на Националния съвет от 14 октомври същата година за приемането на концепция за левите печатни издания бяха напълно забравени. Вместо това, вестник „Дума“ бе подложен на недопустим натиск и опити за превръщането му в придатък на ръководството. Стотиците хиляди лева, влагани в партийната телевизия, остават без всякакъв видим ефект от гледна точка на нарастваща чуваемост и подкрепа за посланията на партията към обществото.
- Масовото уволнение на политическите сътрудници на Националния съвет след юни 2019 година под претекста за липса на средства и подмяната им със служители, изцяло непознати за партията, превърна апарата на Позитано 20 в безпрекословен инструмент за командно-административно управление на структурите и делата на БСП по волята на К. Нинова и обкръжението й.
- Финансовото и материално състояние на БСП остава без необходимия подробен отчет пред Националния съвет. Същевременно ръководството реагира на свиването на държавната субсидия единствено чрез безогледни съкращения на кадри и на цели структури и основни направления на дейност на БСП
Дори само тези петнадесет констатации дават предостатъчни основания за следния въпрос: кой всъщност диктува политиката, провеждана от Корнелия Нинова? Въпрос, зададен от неотдавна напусналия ни професор Чавдар Добрев на 8-ми февруари т.г. от сайта на Поглед.инфо., на когото са посветени проникновените слова на Иван Гранитски в този брой. Повод за споменатия въпрос е спорното от уставна гледна точка решение на Нинова и ОПКК, неизбраните на последния конгресчленовете на Националния съвет на БСП, на брой 90,да бъдат лишени от правото да участват и гласуват на провеждащите се в началото на годината партийни конференции. С това решение, по думите на проф. Добрев, всъщност Нинова цели „да унизи допълнително своите „другари” и да им покаже къде им е мястото. А също, за да формира предизборните листи на БСП по начин, по който да наложи за депутати своите преторианци.“ И по-нататък: „Другото лице на замисъла е да продължи овладяването на организациите на БСП по места, установявайки тотално единомислие. Показателно е, че по-голямата част от бламираните от Нинова членове на НС спадат към високо подготвените интелектуалци в БСП, способни в далеч по-голяма степен от нейните фаворити да мислят творчески и самостоятелно.“
Така, по неговите думи,изцялосе осъществява основната насока в политиката на Нинова: „да прочисти редиците на БСП от нейните дейци с памет, участници в живота на партията през времето на социализма и през трите десетилетия на прехода, провеждали партийната политика в тежки моменти от нейното развитие.“ И единственото обяснение за подобна „политика“, която проф. Добрев може да си даде, проследявайтии кариерните обрати в биографията на К. Нинова е, че тя „ отрано е попаднала в зависимости от среди, способни в еднаква степен да оформят политиката и на десните, и на левите партии. Не че на Нинова ѝ е забранено да разиграва самостоятелни ходове, напротив, но в границите на „позволеното” от нейния/нейните политически режисьори.“
В същата връзка заслужава внимание споделената тревога на дългогодишния деец на партията Георги Захариев в неговата статия „По стълбата на социал-либерализма“, публикувана в настоящия брой. В нея се съдържат редица подчертано дискусионни мнения и съждения, по които е необходима отговорна и задълбочена дискусия, предмет на отделна публикация. Но напълно обосновани са неговите, меко казано, обезпокоителни констатации за „ все по-засилващото се господарско високомерие на висшето партийно ръководство към общинските и основните партийни организации и отделните социалисти“, за посегателството върху тяхната уставна автономност, включително спрямо Казанлъшката общинска организация.
Последна драстична проява именно на този порочен и недопустим „стил и метод на ръководство“ представлява опитът на К. Нинова и обкръжението й на пленума на НС от 10 декември т.г. безогледно да охулят колектива и водещите журналисти на в. Дума, извоювали си през годините рядко национално признание като пример за неподкупна и борбена журналистика от последователно леви позиции.
Както отбелязва Г Захариев, „една от основните причини за изборните загуби на БСП е лошата кадрова политика, която партийното ръководство провежда от горе до долу…И днес няма да забравя как на едно от заседанията на 49-тия конгрес Корнелия Нинова оплю нейни опоненти - знакови личности в партията и им окачи етикети без доказателства. Потърси враговете с партиен билет. Даде старт на разцеплението в БСП. Те показват, че БСП се нуждае от ново ръководство.“
Несъмнено, дискусиите на Конгреса ще бъдат под влиянието на последните развития, свързани със старта на 47-ото Народно събрание, формирането на мнозинство, подкрепящо правителство с участието на БСП и първите действия на новия кабинет. Както е известно, в партията възникнаха и остават да съществуват различни мнения по въпросите за отношението на БСП към формираното четиристранно взаимодействие между разнородни партии и за формите на ангажиране на партията с новото управление на страната.
Времето тепърва предстои да даде отговори на тези и още множество други въпроси относно развитието на процесите в управлението и живота на страната. На този етап само ще привлечем внимание към обръщението на Платформа „Социализъм ХХІ век“ от 7-ми декември към членовете на НС на БСП: „След всестранен анализ и откровена дискусия Националният съвет на БСП трябва да вземе решения по няколко изключително важни въпроса:
Първо, за четворната коалиция. Да каже – Да! за парламентарната подкрепа на законодателна управленска програма и правителство с водеща роля на „Продължаваме промяната“. Това е шанс за възстановяване на парламентарната демокрация и на ролята на Народното събрание, шанс за постигане на промяна и в изпълнителната и в съдебната власт.
Но! Участие с министри-политически лица в правителство с ясен неолиберален профил рискува да обезличи БСП като носител на социалистическата идея и на надеждата за достоен живот.
Аргументът, че трябва да се участва заради изпълнението на социални ангажименти е фалшив. Те, както и много други същностни за БСП и левицата политики, следва да бъдат ясно записани в споразумението с „Продължаваме промяната“ и да подлежат на постоянен строг парламентарен, политически и обществен контрол.“
Наред със запознаването с официалните позиции на ръководството на партията относно безпрецедентните изборни поражения и състоянието на самата партия, делегатите на Конгреса нямат право да оставят без адекватни реакции посочените по-горе факти, констатации и най-отговорни мнения. От това пряко зависи какъв отговор ще дадат те на нетърпящия и ден отлагане съдбовен за БСП въпрос – разпад или рестарт?!
Нека си пожелаем да се окажем на висотата на историческото изпитание, пред което сме изправени!
* Текстът е част от предстоящия брой на сп. "Ново Време"
Георги Пирински