Не са един или два случаите, когато транспортни фирми без лиценз за туроператори или туристически агенти извършват организирани пътувания. Как те си набират клиентите, на какви цени, сключват ли договор и задължителна медицинска застраховка? Тези въпроси, уви, все излизат на дневен ред постфактум, когато трагедията вече се е случила. Така и драмата в Охрид ги постави във фокуса на общественото внимание няколко месеца след инцидента в местността Бакаджика край Ямбол. А да припомняме ли Лим?
Неотдавна от бранша коментираха, че сивият сектор в туризма е около 50 на сто. Не може да се каже с точност, защото никой не проверява - нали затова фирмите се водят нелегитимни. Няма регламент кой каква дейност и при какви условия може да я извършва.
В някои страни е задължително да има Гаранционен фонд, който да покрива щети при подобни случаи. В България такъв също трябва да работи според европейска директива, но явно всичко си е само на хартия. В други страни пък максимално е ограничен броят на туристическите агенции (у нас те са над 2500) или има строги изисквания за упражняване на такава дейност. В момента законът не забранява да се правят самостоятелно пътувания. При липсата на ред и контрол обаче все по-често ще се питаме не трябва ли организирането на екскурзии да става само чрез туроператор.
Много важен остава и въпросът за културата ни на туристи. Защото фирмите фантоми рискуват живота ни. По-големите санкции, по-високите изисквания за лицензиране на туроператори пак не са 100% гаранция, но с тях поне ще е налице отговорност на всеки по веригата.