В днешното сложно време на сблъсъци с многообразен характер ставаме свидетели на «Културни войни» от най-различно естество. Дадените етюди по културология имат за цел да спомогнат за изграждането на методологическа платформа,. На основата на такава платформа да се създадат социо-културните инструменти, чрез които да съхраним и и развитием културата на нашата Родина България – страната-майка на Славяно-православната Кирилска цивилизация.

 

Същност на културата

 

Културата е цялостен духовен комплекс, намиращ се в непрекъснати динамични взаимодействия със социалната система на съществуване и представляващ съвкупност от норми, ценности, идеи и знания. Културата притежава относителна самостоятелност спрямо социалната, икономическата и материалната среда на съществуване на обществото. Поради това нейната вътрешна динамика на развитие не е просто повторение, отражение или следване на социалната, икономическата или материално-техническата динамики.

 

Културата има свойството да създава собствени платформи на развитие, като по този начин да въздейства по един обратен начин на формиралата я обществена, стопанска и прочее среда. В този смисъл културната динамика може да влиза в определени противоречия, колизии и конфликти с другите измерения на човешкото съществуване.

Проблемите на социо-културното развитие несъмнено са сред най-важните и актуални проблеми на човешкото съществуване в рамките на етническото, националното и държавното форматиране, както в миналото, така и днес, но и в една бъдеща перспектива.

 

Културата като динамичен и многозначен феномен

 

Понятието „култура” е изключително многозначно и многопластво. То отразява и описва най-широк кръг явления, свързани с появата и развитието на човечеството.Самият термин е от латински език - „cultura”, което идва от „colere” – означаващо „обитавам”, „култивирам” или „почитам”. Съществува и друго разбиране, че терминът е съчетание от „cult” – почитание и „ur”, т.е. „почитание на светлината”. Приема се, че съществуват няколко основни съдържателни значения на понятието „култура”, а именно:

 

Антропологичното значение на понятието „култура” – съгласно това значение културата е специфичен начин на преобразуване на природата, обществото и човека от самите хора.Продуктите на това преобразуване са различните артефакти на материалния и духовния живот на човека. Този специфичен начин на преобразуване се формира на определен етап на развитие на човечеството.

Именно чрез него човек се отличава от животните и създава нова сфера на развитие, надграждаща се над биосферата, т.нар. „ноосфера”, както ни подсказват такива мислители като академик Владимир Вернадски, Пиер Теяр дьо Шарден и Едуард Льороа чрез идеята за ноосферата. В този смисъл понятието култура се покрива в известна степен с това за цивилизация, като антипод на природата. През призмата на гореказаното понятието култура се свързва с концепцията за прогреса, т.е. идеята за това, че човечеството в своята история се развива в парадигмата на непрекъснато усъвършенстване в цялостен план – материален и духовен. С антропологичното значение се свързва и съвсем тясното виждане за културата като област на изкуството, на хуманитарните знания и дискурс. При горните разбирания възникват и такива понятия като субкултура. Като цяло изследването на тези най-широки значения на културата са обект на такива научни дисциплини като културната антропология, хуманитарното културознание, културологията, изкуствознанието и други;

Ценностното или аксиологическото(от „аксиос” – ценност) значение на понятието култура. В смисъла на горното разбиране културата се разглежда като съвкупност от ценности, норми на поведение, символи и знаци. Понякога се включва и материалната платформа на тази съвкупност. В този смисъл културата има характера на социалнозначима информация, която си струва да бъде предавана във времето и пространството. Казано по друг начин тук се проявява т.нар. „информационно-семиотическо (семиотика или семиология представлява научна дисциплина изучаваща свойствата на знаците или знаковите системи) значение на културата

Духовният комплекс, наречен култура намира своя израз не само в системата на религията, науката, морала и правото, както и на художествения свят. Може определено да се твърди, че всеки един човешки феномен в каквато и да е област на човешка дейност и развитие се явява едновременно с това и област на културно, т.е. духовно производство. При което този човешки феномен, независимо от субективната воля и обективните обстоятелства, които са го създали, освен че е следствие или резултат на определени ценностни установки, самият той „ражда” и създава собствени такива. И колкото е по-значителен този феномен като събитие в своята област – социална, политическа, икономическа, технико-технологическа и т.н., в толкова по-голяма степен той формира и свои ценности. В този смисъл може да се твърди, че културните, тоест духовните аспекти се проявяват във всяко едно стопанско, политическо и друг тип явление, поведение или действие. При това не бива да се забравя, че културните прояви се осъществяват в специфични форми.

 

Култура и ценности

 

Културата като процес и резултат на духовно възпроизводство се проявява както в исторически, така и в конкретен план, както на общочовешко и общностно, така и на колективно и индивидуално равнище най-вече чрез разнообразни норми и ценности и многообразни позиции към тези норми и ценности.

 

Трябва да кажем, че нормите имат обществено-задължителен характер, т.е. обществото, респективно общността създава свой инструментариум, чрез който да създаде условия личността да спазва обществено-признати норми. Във връзка с утвърждаването или обратно противопоставянето на една или друга обществена норма се формират критерии за одобряване или осъждане на същата. За разлика от нормите ценностите нямат задължителен характер. Те са предмет на личностен и/или групов/колективен избор.Следва най-определено да се каже, че въпреки относително неофициалния им характер, както и недиректното общностно или обществено санкциониране на ценностите, те подобно на нормите, а може би и в по-голяма степен от тях играят жизненоважна роля за съществуването както на отделната личност, така на групата, общността или обществото.

 

Под „ценност” се разбира специфично социално определение на обектите на средата, разбирана както като общество, така и като природа, както като обекти на материалното, така и на духовното. Чрез това специфично определение се отразяват положителното или негативното значение, което имат тези обекти за отделния човек, група, организация, общност или общество. Погледнато „отвън” ценностите се явяват свойства на споменатите обекти, били те предмети или явления. Но тези свойства не са следствие от самата природа на обекта, а са резултат на въвличането на обектите в сферата на общественото битие на човека, като по този начин стават носители на определени социални взаимоотношения и взаимодействия.

 

Несъмнено съществува и „вътрешен поглед”, т.е. поглед откъм страната на отделния човек, на субекта. Ценностите са обект на интерес на човека, те са начин за осъзнаване на самата личност, тъй като играят ролята на ориентир в предметната и социалната действителност, както във всекидневен план, така и в план решаващи моменти в жизнената съдба на отделните личности. Фактически ценностите играят ролята на емоционални вътрешни правила, определящи всекидневното поведение. Когато ценностите се използват през призмата на дадено професионално поведение, те са наричани етика.

 

Човечеството е създало в рамките на своето съществуване огромна съвкупност от ценности, които на основата на социо-културни критерии могат да бъдат класифицирани на няколко групи:

 

Светогледно-екологични – това са ценности свързани с ключови параметри на човешкото съществуване като живот и смърт, телесност и нетелесност, здраве и болест, риск и безопасност, глад и наситеност, както и други състояния на човешкото тяло – сила и слабост, издръжливост и умора и т.н. Тук се включват също така и различни ценности, свързани с природната среда и взаимоотношенията „човек-природа”, т.е. това което наричаме екологични(зелени) ценности;

Обществено-исторически ценности – сред тези ценности следва да споменем такива като трудолюбие и леност, богатство и бедност, обществена активност и обществена пасивност, семейственост и антисемейственост, патриотизъм и национален (отечествен) нихилизъм, интернационализъм и космополитизъм, хаос и ред, насоченост към минало, настояще или бъдеще и т.н., т.е. всичко което има отношение към социалното време и социалната динамика;

Политико-граждански ценности – свобода и несвобода, равенство и неравенство, социална справедливост и несправедливост, държавност и антидържавност, законност и незаконност, мир и война, граждански мир и гражданска война, цензура и свобода на словото и т.н.;

Морално-етически ценности – добро и зло, дълг, чест и безчестие, корист и безкористност, порядъчност и непорядъчност, любов и омраза, справедливост и несправедливост, всичките тези емоционално обагрени понятия са това, което наричаме морално-етически ценности;

Естетически ценности – красота и грозота, хармония и дисхармония, самобитност и подражание и т.н.

Между ценностите и всекидневната дейност и живот могат да възникват сблъсъци, конфликти и други. Именно чрез тези противоречия и конфлкти се проверява устойчивостта на формирането и поддръжката на съответните ценности.

 

Културогенезис - концепции за културогенезиса в съвременната културология

 

Проблемът с културогенезиса – появата и развитието на ранните форми на култура – е един от най-сложните и спорни в културологията. Единственият субект на културата, която създава жива среда за себе си и се формира под нейното влияние, несъмнено е човекът. Това означава, че формирането на света на културата е резултат на дългия процес на взаимодействие на биологичната еволюция и социалната такава. Произходът на културата трябва да се търси там и тогава, когато се появява човекът, но не като биологичен индивид, а като мислене, разумно създание.

 

Първите опити да се отговори на въпроса за произхода на културата могат да бъдат намерени в древни митове и религии. Първо такова виждане Креационистката концепция – Тя твърди, че човекът е създаден от Бог (или боговете) и всички човешки качества, включително способността за създаване на култура, са получени от Бога. Ето защо в митологията на много народи има Бога -просветител, учещ хората на реч, на различни способности и умения, както и на правила за поведение и организация на съвместен живот. Това е дейността на Титана Прометей" от гръцката митология. Според Библията, първите хора са били създадени от Бог вече възрастни, които притежават дара на словото. След като нарушават забраната да опитат от дървото на познанието за доброто и злото, те са прогонени от Рая и започват да работят, за да оцелеят на земята.

 

Трансценденталните теории за културогенезиса, са създадени от религиозно ориентирани философи. За тях възникването на културата също е предопределено от Бога, тъй като е свързано не с естественото развитие на човека, а с Божествения импулс, с Божествения замисъл, който внася в човешкото общество идеята за културата.

По думите на християнски философи стремежът на човека към Висшето начало, Висшата правда е заложена изначално в него. Културата възниква като жажда на безсмъртния дух, а негова цел е обожествяване на човечеството чрез приближаване към Божия Син - Христос.

 

Хуманистично-демиургистична концепция за културогенезиса. Тя е особен вариант на трансцедентната теория. Ярък представител на тази концепция е руският философ Н. Л. Бердяев. Бог е Създателят, който е създал света и човека само за седем дни. След това човекът, създаден по Божий образ и подобие, продължава делото на сътворението на Земята, създавайки свой собствен човешки свят. По този начин, създаването на човешка култура може да се нарече осмия ден на Сътворението.

 

Космологичните теории на културогенезиса също «изнасят» произхода на културата извън човечеството. Повечето от космистите са В.И. Вернадски, П. Флорински, Пиер Теяр дьо Шарден, Лев Гумильов и други. Те търсят причината за развитието на културата в действието на космически сили и фактори, благодарение на които на Земята са създадени благоприятни условия за човешко развитие, появата на неговите специални качества, без които нямаше да има култура. Така авторът на концепцията за етногенезиса Л. Н. Гумильов свързва развитието на човечеството (етносите) и културата с пасионарен тласък под действието на специален вид космически лъчения. Получената енергия се изразходва за създаването и развитието на новия етнос, уникалността на който се определя от неговата култура, в която е кристализирала енергията на пасионарността;

 

Натуралистическите концепции за произход на културата смятат, че тя е следствие от саморазвитието на човешката раса, естествен резултат от неговата еволюция. Това разкрива родство с процесите в животинският свят, а произходът на културата се намира в жизнената дейност на висшите животни. Към такива възгледи се придържат учени като Чалз Дарвин, Хърбърт Спенсър и други. Привържениците на тази концепция включват също така представителите на етологичната концепция за културата. Така, например, Конрад Лоренц твърди, че многобройни ритуали, както и нормите и правилата за поведение, регулиращи човешкия живот в обществото, в зародиш, се съдържат в поведението на животните. Природата е предоставила специални механизми, които потискат проявите на инстинктивните форми на поведение (предимно агресивни), като продължителна подготовка за борба, пози на подчинение и т. н. Това ни позволява да говорим за някаква ритуализация на поведението на висшите животни и това може да се смята за зародиш на културата;

 

Игровите концепции за културогенезиса са своеобразен вариант на горния подход. Сред привържениците на тази концепция са, например, Йохан Хейзинг, смятащ, че културата възниква от играта, известна и на животните. Отначало играта е специфична организация, а по-късно от нея възникват спорта, изкуството, религията, философията и други сфери на културата. Играта винаги е служила като тренировка на разни човешки качества и навици, чрез играта се разработват сценариите на бъдещите действия на човека. Съревнованоето характерно за играта стимулира разкриване на способностите на човека, което е влияло на мястото му в социалната йерархия. Но тази концепция не обяснява защо играят много от всички висши животни, а културата се появява само сред потомците на няколко вида маймуни;

 

Психоаналитичната теория на културогенезиса е създадена от Зигмунд Фройд. Тя дава друга перспектива на проблема. Според него, културата се появява при потискане на първичните инстинкти (либидо и мортидо) с помощта на норми и забрани. В резултат на това има ограничение на агресивни, разрушителни форми на поведение, идващи от маймуните-предци на човека. Може да се каже, че културата възниква като начин за ограничаване на животинските инстинкти като насилието и убийството. Сублимацията на енергията на незадоволени сили ражда всички културни форми, съществуващи днес – изкуство, религия, философия, наука и т. н., както и всички материални и духовни ценности. Въпреки това, както е известно, културата, забраняваща агресивните влечения, често създава условия за появата им;

 

Оръдийно-трудовата теория за произхода на културата е представена в работата на Фридрих Енгелс «Ролята на труда в процеса на превръщането на маймуната в човек", където се твърди, че мисленето, речта, знанието се появяват в процеса на колективна работа и подобряване на работните инструменти. Утвърждението на Енгелс «Трудът е създал човека" е широко известно.

 

Това се дължи на факта, че в процеса на работа е необходимо да се организират съвместни усилия и да се хармонизират, което изисква средство за комуникация. Езикът и съзнанието, развити паралелно, водят до прехода на маймуните в качествено ново състояние. Значи, трудът е родил културата. След това, развитието на трудовите умения, разделението на труда и повишаване на производителността позволява да се освободи известно време за професии, които не са пряко свързани с проблема за оцеляването на човека. Свободното време започва да се изразходва за задоволяване на други човешки нужди, включително нуждата от красота. Постепенно се увеличава броят на творческите хора – художници, скулптори, а по-късно учени, философи и други създатели на духовни ценности;

 

Социалната концепция за културогенезиса допълва оръдийно-трудовата теория. Един от авторите ѝ е основателят на функционализма в културологията Бронислав Малиновски. Той не набляга на ценността на труда сам по себе си, а на нуждата да се обединят хората в колектив в процеса на работа, за да се решат проблемите, които са възникнали пред тях-съвместен лов, обработка на земята, изграждане на жилища и т. н. Следователно на преден план са социалните взаимоотношения, които свързват хората и необходимостта да се регулират тези взаимоотношения;

 

Магическата теория за културогенезиса разглежда от различен ъгъл социалните отношения. Привържениците ѝ са Джей Фрейзър, Леви-Брюл и други известни учени и философи. Те вярват, че примитивното мислене и поведение, както и социалните отношения при първите хора, са били проникнати от магически понятия и ритуали. Те заемат господстващо място поради недостатъчното развитие на логическото мислене и липсата на знание на хората за света, които са компенсирани от фантазии и въображение.

 

Желаейки да повлияят на предмети и явления, за да получат желания практически резултат, примитивните хора са създавали заклинания и са извършвали символични действия. Въз основа на принципа на единството на света, те не разграничават реалната реалност и света на магическите ритуали, изпълнявайки необходимите действия, са уверени в правилния резултат. Така се появяват първичните религиозни възприятия и преживявания и така се ражда културата;

 

Символичната концепция за културогенезиса присъства в произведенията на Ернст Касирер, Карл Густав Юнг, Мартин Хайдегер. Съзнанието по своя характер е свързано със символите, които не принадлежат към предмета, а дават знание за неговото значение. За да се даде някакъв смисъл на теми и явления (както с естествен, така и с изкуствен произход) може само човекът въз основа на своята дейност и на отражението на тази дейност. Чрез символ се осъществява одухотворяване на нещата, откриване на тяхната стойност и смисъл за духовното съществуване за човека. Появата на тази способност е раждането на културата – ново ниво на взаимодействие между човека и света. Много изследователи отбелязват обективността на принципите на символиката. По този начин, П. Флоренски дава примери за съществуване на паралелни символи в различни народи и по различно време. Символите могат да се считат за специална форма на знание със собствени вътрешни закони и критерии за точност. В резултат на това те стават изходна форма за културен израз на света, разбран и подреден от човека. Символите могат да се използват за художествено изобразяване на света и служат като своеобразна форма за неговото опознаване;

 

Биосоциална хипотеза за произхода на културата - Разглеждането на произхода на културата трябва да започне с изложение на очевидния факт, който не предизвиква възражения от поддръжниците на различни концепции. Нейната същност е, че човек е преди всичко живо същество, затова неговата жизнена дейност протича в съответствие с биологичните ритми и закони. Човекът произхожда от природата, живее в природата, черпи от нея средствата, необходими за живота, взаимодейства с нея като местообитание, т.е. той до голяма степен остава същество, което е част от природата.

 

Концепцията за човека като изключително социално същество, преодоляло законите на природата, издигнало се над нея е вече минало и не се приема сериозно в съвременната наука. Затова може да се твърди, че светът на културата е тясно свързан с процеса на хоминизация - преходът от животно към човек. В същото време науката палеонтология непрекъснато открива началото на човечеството във все по-далеч в миналото. При това все по-убедителни са доказателствата, че Homo sapiens е възникнал като резултат от еволюцията на приматите.

 

Заключение

 

В заключение ще кажем, че в съвременната обстановка ставаме свидетели на постоянна агресия и непрекъснати атаки срещу българската национална култура. Всички ние ставаме свидетели на отхвърляне и подриване на значими пластове на социо-културни ценности, които са били и са в основата на съществуване на нашия народ и държава. В този смисъл нуждата от методологическа база за защитата, съхраняването, но също така и за развитието и издигането на българската култура на ново равнище на социо-културна динамика е от ключово значение за преодоляване на текущо катастрофално състояние на българската нация и държавност. Краткият преглед на ключови моменти в културологията дава възможности да осъзнаем на каква многообразна, богата, даже бихме казали животворна платформа ни предлага науката за културата. Платформа, на която да се опрем за да се борим за спасението на нашето мило Отечество.

 

 

Нако Стефанов