Депутатите приеха вчера текстове от правилника на новото 41-во народно събрание, от който става ясно, че сътрудници на бившата Държавна сигурност (ДС) нямат право да заемат ръководни постове в парламента или в международни делегации.
Така се осъществява, макар и частично, една лустрационна практика, срещу въвеждането на която у нас доскоро имаше сериозна съпротива. В много държави от бившия Източен блок отдавна има специални закони за лустрацията и бившите членове на тайните служби там нямат право да заемат публични длъжности. Подобно изискване у нас няма, макар да си имаме закон за разсекретяването на имената на бившите агенти на ДС, които заемат публични длъжности. Откакто беше създадена нарочна комисия, която да огласява тези данни, в обществото резонно възникна въпросът: какво от това, че се знае кой с какво се е занимавал в миналото си, след като това няма никакво значение за настоящето?
Между впрочем европейските ни партньори ни намекват, че след като сме казали А, трябва да кажем и Б. И че не е редно бивши сътрудници на службите да заемат ръководни постове в институциите, от които най-много се очаква да спомогнат за извършването на европейските реформи у нас. Може би сме се вслушали?