У нас немалко се говори през последните години за разпада, унищожаването, разграбването на селското стопанство, индустрията, образованието и здравеопазването. Не по-малки са обаче духовният и моралният разпад в резултат на реставрацията на капитализма след 1989 г. Морален разпад на политиката, семейството, училището.
Знаменитият немски философ Имануил Кант пръв употребява през XVIII век фразата „радикално зло“, имайки предвид поставянето на своя личен интерес над интереса на другите, свеждането на останалите хора до манипулирани обекти, използвани за твоите собствени цели. Всъщност това е логиката, по която функционира капитализмът. За него водещият принцип на съществуване е печалбата. Човекът е средство за печалба, а не самоцел. А капиталът заради печалбата е готов на всичко. Да прескача граници и да върши всякакви престъпления, да катурва стени и да бастисва страни под предлог че носи „свобода“ и „демокрация“. Както писа в ранните етапи на нашенския първи капитализъм в края на XIX век Петко Р. Славейков, „Байно, нямаш ли парици, ти си просто диване и какво ли още не“. Капитализмът ражда милиони такива диванета, превръщащи се в скитници, клошари, излишни хора. Ражда морал, психика и политика, които генерират Кантовото радикално зло.
Ето някои от проявите на моралната деградация, до която ни доведе този все по-несправедлив, разделящ обществото и противопоставящ хората олигархичен неолиберален капитализъм от Америка до България.
Негативният морален и интелектуален подбор в политиката създаде „елити“, за които е типично политическото хамелеонство. В САЩ милиардерът Доналд Тръмп е сменял шест пъти своята политическа принадлежност. През 1987 г. се регистрира като републиканец, през 1999 става член на Партията на независимостта в Ню Йорк, през 2001 г. е демократ, през 2009 г. – републиканец, през 2011 г. се обявява за „независим“, през 2012 г. отново се връща в Републиканската партия. Очертаващият се като негов основен конкурент в изборите през следващата година милиардер Майк Блумбърг е правел същото.
До 2001 г. е демократ, после, за да го изберат за кмет на Ню Йорк, става републиканец, след това отива на избори като „независим кандидат“, а сега отново е демократ, който се бори срещу републиканеца Тръмп. Няма морал, няма принципи, има пари. Всичко е пазар, политически пазар, и на него идейното пребоядисване носи печалби. Това добре го знаят бизнесмените Тръмп и Блумбърг, както и техните последователи и почитатели на „евроатлантическите ценности“ у нас.
Следвайки модела на новия „голям брат“, много от лидерите на партии у нас са служили на други партии преди това. Същото е с немалко политици в парламента, преминали през повече от една партия според ситуацията и перспективите да се настанят на добра властова позиция.
Преходът към капитализъм в България дойде неочаквано не в резултат на вътрешнополитически, а на геополитически причини, свързани със съветската перестройка и дейността на Горбачов, довел източноевропейския социализъм до делегитимация и разпад. Забраната на КПСС и въвеждането на олигархичен неолиберален капитализъм в Русия се извърши от Борис Елцин, който от 1961 г. е партиен работник, прославял е комунизма почти четири десетилетия и така се е докопал до член на Политбюро на комунистическата партия в СССР.
И у нас противниците на системата и водещите фигури в реставрацията на капитализма в голямата си част бяха нагаждачи, деца на хора с власт, членове на БКП, дори комсомолски и партийни секретари. Като истински морални хамелеони те бързо промениха позициите си, самопредставиха се за „демократи“ и „дисиденти“, от русофили станаха върли поддръжници на евроатлантическите ценности, обърнаха се за помощ към нови геополитически сили, побързаха да се възползват от ситуацията, за да се настанят сред новите политически елити и да получат власт и собственост.
Моралното и политическото хамелеонство е типична черта на 30-годишния преход към неолиберален капитализъм в България. Бивши членове на БКП громят „комунизма“. Привилегировано учили в СССР станаха върли русофоби и евроатлантици. Затова т. нар. елити служеха в огромната си част не на страната, а на себе си, водеха битки за власт, разделиха политическото пространство на 400 партии и превърнаха политиката в келепир, в клиентелистко сборище от нагаждачи, които българите все повече ненавиждат. Моралната деградация на елитите доведе до процеси на деградация на обществото като цяло.
Вървят процеси на разпад на най-базисните равнища на лични и морали взаимовръзки, каквито са семейните. Над 1000 деца са били изоставени от родителите си в България през миналата година. Захвърлени са като непотребни в резултат на системните промени и ценностния разпад, породен от неолибералния капиталистически свят, в който живеем. Десетки други просто се продават в чужбина, както са продавали и купували някога роби.
58,6 % от българските деца през 2018 г. са родени извънбрачно. В това отношение изпреварваме много САЩ, където всяко четвърто дете е извънбрачно, макар че това там е 14 пъти повече в сравнение със 70-те години, преди Рейгън да постави началото на неолибералната вълна, премазала и унищожаваща през последните три десетилетия и нас. В Германия една трета от децата са извънбрачно родени и това е два пъти повече в сравнение с преди три десетилетия.
България е на едно от водещите места в света по дял на децата, изоставяни от родителите си и осиновявани у нас или в чужбина.Никога в историята ни толкова много новородени деца не са се оказвали излишни за родителите си. В същото време неолибералите агресивно налагат своите „европейски“ ценности и ентусиазирано ни обясняват как щели да се преборят с домашното насилие чрез Истанбулската конвенция. А с това не правят нищо друго, освен идеологически да се опитат да прикрият много по-базисните системни причини за насилието, което цари у нас и по света. Да прикрият бедността, класовото неравенство и експлоатацията, милиардите кражби на собственост, принадлежала на всички българи. Да прикрият как неолибералният капитализъм се тресе от Америка до България.
С ревове „времето е наше“ реставраторите на капитализма, самоназоваващи се „демократи“, осъществиха демографски геноцид и превърнаха България в най-бързо изчезващата страна в света. За да скрият това, извършиха чудовищни манипулации с учебниците по история. Промиването на мозъците на младото поколение с неолиберални лъжи и помия са небивали.
Променят учебниците, за да обясняват какво било насилието в „онова общество“. Обясняват го на деца, живеещи в агресия, каквато не е имало никога преди товав българското училище. Тези дни излезе информация от първото национално представително изследване на синдрома „прегаряне“ (бърнаут), проведено сред 3000 педагози в страната по идея на синдиката „Образование“, Министерството на образованието и науката и Пловдивския университет. Резултатите показват, че е страшно да си учител в българско училище днес. 9 от 10 учители са мъчени от хроничен стрес и 50 % от причините са поради агресията сред децата, а другите 50 % – поради тяхната апатия към знанието, на което трябва да бъдат научени. Страхът от насилие е довел до това, че голяма част от училищата са натъпкани с камери, входовете им – с охрана и технически устройства, ограничаващи влизането на външни лица. По времето на турското робство, описано от Вазов в „Под игото“, в българско училище не е имало такава охрана, такъв контрол и такъв страх.
Ако сред децата има агресия, ако и родителите им са така агресивни, какво да говорим за по-голямата реалност край тях, която ги е направила такива. Дали манипулирането на учебниците за миналото може да замъгли днешните реалности на българското капиталистическо общество, в което има няколко пъти повече полицаи и охранители, отколкото по времето на социализма? Защо това, което дава като дял от БВП за полиция българската държава, днес е повече, отколкото по времето на социализма? И защо това, което дава за образование, е по-малко? От тук не следва ли, че днес насилието е повече, а знанието има по-малко значение? А ако насилието е много по-голямо, коя е тогава престъпната система, или „престъпният режим“, както обичат да се изразяват нашите либерали? Не е ли това системата, която те наложиха, маскирайки я като „демокрация“?
