Най-дългият масив температурни данни в света е от Средна Англия и е от средата на 17-ти век до днес (на графиката). Той ясно показва, че затоплянето в края на 17-ти и началото на 18-т век е било много по-бързо от това, което се случва в последните 30 г. Също така ясно показва, че средната температура на едно място се изменя в много широк диапазон само през няколко години – говорим за флуктуации от по 2-3 градуса. Има огромно количество исторически данни за бързи (в рамките на 1-2 десетилетия) изменения на средната температура в много части на света – както затопляния, така и застудявания. По правило първите обикновено водят до разцвет, а вторите – до срив на тогавашните цивилизации. Трябва да се има предвид, че в днешно време живеем в средата на ледников период, тоест Земята е сравнително студена. Наличието на ледникови шапки е по-скоро изключение, отколкото правило, в геоложката история на планетата. В по-голямата част от своята история Земята е била по-топла и влажна планета без ледени шапки по полюсите.

Все по-често различни хора ме питат „Какво мислите за изменението на климата?“. Покрай новините за пожари, данъци, стачки и шествия напоследък тези въпроси стават почти ежедневие. Пиша този текст, за да се опитам да отговоря наведнъж от позицията на някой, който се занимава професионално с темата вече 20 години и е преминал от „вярване“ в нещо към критичен поглед към всичко.

Първо, отговорът съвсем не е толкова прост, колкото ни се иска. Защото въпросите, които се съдържат в горния, всъщност са страшно много. Тук отговарям на първите 7, за които се сещам. Добавям само една графика за цвят. 

1. Изменя ли се климатът на планетата?

Да. Климатът се е изменял винаги, както в историята на човечеството, така и в геоложката история на планетата. Няма такова понятие като „вечен климат“.

2. Увеличават ли се концентрациите на парникови газове в атмосферата?

Зависи от отправната ни точка. Да, от средата на 19 век някои се увеличават. СО2 например се увеличава от около 280 до 410 ppm в този период. Но точно той е бил над 1000 ppm в над 95% от геоложката история на Земята, а падне ли под 180 ppm фотосинтезата спира. Освен това, има множество изследвания, които показват, че увеличаването на концентрацията на СО2 е резултат от увеличението на температурата (по-топлите океани изпускат въглероден диоксид в атмосферата), а не причина за нея. Всъщност CO2 съвсем няма такова голямо значение. Водните пари (от 0 до 4% от въздуха) и облаците от тях допринасят за около 80% от общия парников ефект на планетата, тоест реално тяхното съдържание определя въздействието на парниковия ефект.

3. Има ли глобално затопляне?

И да, и не. Можем да говорим за относително изменение на средните температури спрямо някаква отправна точка в миналото. Ако вземем за пример последните 3 години (от март, 2016 до днес) можем да говорим за относително захлаждане на глобално ниво. Когато се коментира глобалното затопляне, обикновено се говори за периода от края на 19 в. до днес, тоест откакто има систематични измервания на температурата в голяма част от света. Въпросните измервания стават сравними без значими екстраполации чак в последните 40 г. или откакто има и сателитни данни за температурата. В рамките на този период се наблюдава нетно покачване на температурата, което обаче не е непрекъснато – относителните разлики между 2 поредни месеца могат да достигнат над 0.5 градуса или повече от затоплянето за целия период. Данните от периода 1900-1940 г. показват подобно затопляне, докато за 1940-1980 г. показват леко глобално захлаждане. Ако сравняваме с по-ранни исторически епохи, можем със сигурност да отбележим, че през Средновековието и по Римско време е имало периоди на доста по-топъл климат в света.

4. Има ли скоростта на затопляне днес аналог в миналото?

Да, има. Най-дългият масив температурни данни в света е от Средна Англия и е от средата на 17-ти век до днес (на графиката). Той ясно показва, че затоплянето в края на 17-ти и началото на 18-т век е било много по-бързо от това, което се случва в последните 30 г. Също така ясно показва, че средната температура на едно място се изменя в много широк диапазон само през няколко години – говорим за флуктуации от по 2-3 градуса. Има огромно количество исторически данни за бързи (в рамките на 1-2 десетилетия) изменения на средната температура в много части на света – както затопляния, така и застудявания. По правило първите обикновено водят до разцвет, а вторите – до срив на тогавашните цивилизации.
Трябва да се има предвид, че в днешно време живеем в средата на ледников период, тоест Земята е сравнително студена. Наличието на ледникови шапки е по-скоро изключение, отколкото правило, в геоложката история на планетата. В по-голямата част от своята история Земята е била по-топла и влажна планета без ледени шапки по полюсите.

5. Какъв е приносът на човека към съвременното изменение на климата?

Никой не знае точно. Смята се, че антропогенните емисии на парникови газове (CO2, CH4, N2O и др.) водят до увеличение на концентрациите им, което от своя страна подсилва естествения парников ефект на планетата и съответно увеличава средната температура. Може и да имаме съществен принос, но точното му количествено изразяване е изключително трудно.

6. Има ли експериментални доказателства на хипотезата за антропогенното изменение на климата?

Не, няма. Хората все още не сме способни да възпроизведем условията на планетата по такъв начин, че да можем да отчетем въздействията от изменението на отделни променливи върху цялата система.

7. Има ли „научен консенсус“ по хипотезата за антропогенното изменение на климата?

Не, няма. Понятието „консенсус“ е част от политическия речник и не присъства в научния. Има голям брой учени, които подкрепят хипотезата за антропогенното изменение на климата и действително смятат, че то ще има силни отрицателни последствия за хората и живота на планетата. Точно поради това те заемат активна позиция и търсят политическа подкрепа за „спасяване на планетата“. Други учени също смятат, че хората имаме принос към изменението на климата, но или смятат, че той не е толкова значим, или не виждат особен проблем в това. Последната група смятат, че въздействието ни е пренебрежимо малко на фона на естествените процеси и цикли. Моят личен опит показва, че тази група всъщност е много голяма – особено сред геолозите, геофизиците, геохимиците и палеонтолозите, които познават най-добре функционирането и историята на планетата.

Тъй като първата група е получила обществен, политически и медиен статус на „права“, представителите на другите (колкото и многобройни и разнородни да са те) биват определяни като „климатични скептици“ и заклеймявани. Съответно, огромната част от тези хора просто не изразяват публично позициите си, което създава изкривеното усещане за „консенсус“.

Това е засега. Някой друг ден ще коментирам и въпроси, свързани с въздействията - както на концентрациите на СО2, така и на изменящия се климат и политиките за "стабилизирането" му.

Текстът е публикуван в профила на автора във Фейсбук 

------------------

Боян Рашев e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал.Има бакалавърска и магистърска степен по “Управление на околната среда и ресурсите” от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия.  Учил също в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 г. е финалист националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation.

Заглавието е на "Гласове"