Социолози от центъра „Левада“ публикуваха данни от допитване през юли. На жители на Русия е бил зададен въпросът за кого ще гласуват, ако следващата неделя бъдат свикани избори за парламент. Най-близката кампания за нова Държавна дума всъщност предстои през 2021 г., но тенденциите от последните година-две се открояват доста ясно и със сигурност ще се отразят на вота.
По данни от анкетата за „Единна Русия“ – както и миналия август, са готови да гласуват 28 на сто от хората в страната. Партията на властта не печели популярност; ако пък сравним положението не с миналата година, а с тази пролет, излиза дори, че рейтингът на „единните руснаци“ отново пада. Това впрочем вече си проличава и без допитвания. Стига да погледнем как се очертава Единният ден за гласуване, насрочен за началото на септември. Не само в Москва, но и в голяма част от провинцията членове на „Единна Русия“ предпочитат да се регистрират като независими кандидати.
В Русия масово наричат партията на Путин „Партия на мошеници и крадци“. Пародия на емблемата на „Единая Россия“
Колкото до т. нар. парламентарна опозиция, рейтингите на комунистическата партия и на либералдемократическата са практически постоянни. При всяка от двете се колебаят около 10 на сто. Комунистите събират по-скоро малко повече, а съпартийците на Владимир Жириновски – малко по-малко. „Справедлива Русия“ пък е хлътнала в зоната на статистическата грешка при подобни анкети – подкрепят я само 2 процента.
Както виждаме, всички парламентарни партии вкупом получават само 51 на сто от гласовете на избирателите. Същевременно практически четвърт от запитаните (24 на сто) не биха гласували изобщо, други 3 процента биха повредили бюлетината или не биха я пуснали, още 3 на сто не са решили дали да участват във вота и накрая – 11 на сто може би щели да гласуват, но не знаели за кого. За жалост анкетният лист не е предвиждал един прост отговор: в Русия няма партия, която да представлява моите интереси. Сигурен съм, че той лесно би надскочил рейтингите на „Единна Русия“.
Но бездруго е ясно, че все повече хора в Русия мислят точно така. Изобщо през последните години броят на нежелаещите да гласуват бележи стабилен ръст. И това значи, че руската изборна система като цяло губи доверието на гражданите. И че трябва нещо да се прави с изборите, с партиите, с цялата политическа система. Тук има два очевидни варианта.
Първият предполага тя да бъде натъкмена според исканията на гражданите. Става дума за демократизация, възможност да се регистрират нови партии, премахване на политическата цензура. Това със сигурност би помогнало да се върне доверието на избирателите. Те биха се сдобили със собствени кандидати, броят на гласуващите отново би нараснал. Най-вероятно обаче това би донесло тежко поражение на „Единна Русия“, принуждавайки правителството и Владимир Путин да работят с нелоялна и непослушна Държавна дума, би извело в публичното пространство проблемите, които наистина вълнуват хората в страната, а властите нямат готовност или просто не искат да ги решат.
Но този вариант изглежда днес несбъдваем. Стига да погледнем старанията на властите сурово да потиснат опита на независимите кандидати да се явят в единен фронт на изборите за градски парламент на Москва. Разтурените митинги, арестуваните опозиционери, образуваното криминално дело за масови безредици – всичко това сочи, че властите не предвиждат никаква демократизация.
Значи по-вероятен изглежда вторият вариант, решаващ проблема с делегитимирането на изборите като политическа институция – да бъдат те премахнати изцяло. Негативното отношение на населението към условните „избраници на народа“ се знае отдавна. През управлението на Владимир Путин изпълнителната власт, общо взето, подкрепяше тези нагласи. Тъй че хората може и да подкрепят отмяна на изборите с оглед „да се пестят бюджетни средства“. Силно ще протестира само все същата политическа опозиция, но няма пречка и този протест да бъде сурово потушен, както това лято в Москва.
Описаното политическо развитие впрочем още не е присъда. Защото властта може и да не реши нищо засега, продължавайки да имитира избори. Чак докато недоволството изригне през 2021 г. Тогава вече ще се вземе решение – но с оглед актуалните условия. А те може да са по-изгодни за запазване на изборите и демократизация на политическата система.
