Сигурно сте видели новината. Другарят Кирил Добрев се погрижи да я разпространи във всички центрове и епицентрове. Там тя беше предадена в надут и патетичен стил, че той е осъдил Румен Петков. Разбирайте - доблестният социалист, човеколюбивият политик, извисеният заместник-председател на БСП, свръхчувствителният шеф на предизборния щаб, развихреният гений е успял да смаже езика на клеветата, стъпкал е гадните клевети и тържествува като военноначалник на победоносна армия.
Очевидно обаче, нещо в този сюжет не е било достатъчно на другаря Добрев, усещал е, че в него има драматургична празнина и логическа бездна и заради това пред сайта "Епицентър" той реши да се представи като върховен мъченик на идеалите. "Прескачал съм обидните квалификации по мой адрес, но чашата преля, когато Румен Петков написа изключтелно гнусна статия по адрес на баща ми в този сайт. За съжаление, аз не мога да го съдя за тези думи, тъй като баща ми го няма, но това ме провокира да го съдя за всички неща, които е изговорил по мой адрес", тупна се по гърдите той.
А може и да е пролял някоя сълза!? Не знам!? Другарят Добрев е способен човек. Много неща могат да се очакват от него. Другите му душевни терзания ще ви ги спестя - всеки може да се запознае с тях, ако реши да се рови и ако има достатъчно висок праг на толерантност към халюцинации.
Сега е времето за болезнената истината. Ще помоля другарят Добрев да не чете, за да не би пак да загуби съня си, да изпадне в депресия, да ограничи контактите си с приятели и да не смее да се явява на партийни събрания.
Нека първо да уточним размера на "победата". Искът на другаря Добрев срещу мен беше за 100 хиляди лева. Сто хиляди лева! Рових доста по темата и мога да ви кажа, че на пръстите на едната ми ръка се броят исковете за подобна сума срещу журналисти. Самият размер на исканата сума показва едно. Другарят Добрев не искаше да се бори за компенсация за наранените си чувства.
Не, той искаше да смаже Поглед.инфо и да срита свободното слово в слабините!
В крайна сметка, уважаемият съд (на първа инстанция) му присъжда 7 хиляди лв. Ние ще обжалваме и тази сума и битката предстои. Тоест много е рано да се надуват фанфарите и епицентровете да оргазмират по поръчка. Къде са 100 хиляди, къде са 7 хиляди!? Дори това драстично намаляване на сумата би трябвало да е знак за другаря Добрев, че всичките му аргументи издишат пред уважаемия съд, че цялата му мелодрама е пресилена и че адвокатите му са го забъркали в блато, откъдето няма излизане с достойнство.
В думите на другаря Добрев обаче ме жегна друго. Той твърди, че съм написал "гнусна статия" по адрес на баща му!?
Това е чудовищна лъжа! Безобразна лъжа! Отвратителна и мерзка лъжа!
Никога не съм казвал дори и една лоша дума по адрес на Кольо Добрев. Защото синчето може и да не знае, но аз съм бил колега с неговия баща. Не твърдя, че сме били приятели, но бяхме добри познати и бяхме в прекрасни отношения. Кольо Добрев беше мъжкар, държеше на думата си, беше уникален работяга и никога не би си позволил да тъпче лявата журналистика по подобен начин. Имали сме страхотни разговори с него, разбирахме се много добре.
Именно от този период си спомням и синчето. Понякога бащата го пращаше да ни купи още една бутилка с пиене. Той обичаше сина си, но добре си даваше сметка, че качествата му не са за политик. Не напразно малко преди смъртта си е заръчал на най-близките си: "Не пускайте Киро в политиката"!
Жалко е, че близките му не го послушаха.
Не съм казал нито една лоша дума за Кольо Добрев, не само защото бяхме колеги, не само защото ни свързваха добри отношения, не само защото още помня среднощните ни разговори, а защото Кольо отдавна го няма сред нас. Никога не бих си позволил да ровя костите на мъртъв човек. Има достатъчно герои на днешния ден, които заслужават статии, за да пиша за миналото. Не е наша работа да го оценяваме. Трябва да оставим някаква работа за вършене и на нашите потомци, нали?
Опашатата лъжа на другаря Добрев обаче му е била необходима, за да оправдае опита да се стовари съдебната гилотина над Поглед.инфо. Целият негов патетичен гняв е породен от едно интервю на Красимир Райдовски в ПогледТВ, където наистина се дават нелицеприятни оценки за Кольо Добрев, но в крайна сметка журналистиката търси различните гледни точки, нали? И защо не съди Красимир Райдовски, а съди Румен Петков!? В нито един момент не съм споделял крайните мнения по отношение на покойника, но и няма да съм човека, който ще затвори устата на харизматичен събеседник, защото не споделя неговите виждания. Аз не съм другарят Добрев. Днес той просто се опитва да припише тезите на Райдовски на Поглед.инфо, за да може да се изкара пред света жертва, мъченик и кръстоносец в името на баща си, но хайде да спрем с позите.
Той не брани никаква памет! Заболяло го е от политическите оценки! Представям си как екипът му от адвокати са ровили като насекоми из целия архив на сайта, за да могат да уплътнят абсурдния си иск за 100 хиляди лева. И защото сумата от 7 хиляди лв със сигурност го е парнала жестоко, сега другарят Добрев се опитва да вдигне пред себе си фигурата на баща си като щит.
Не на нас тия!
В Поглед.инфо имаме мисията да казваме своята гледна точка. Тя не винаги е удобна, никога не е загладена, винаги е дискусионна. Но целта не е да петним репутации и да сриваме имиджи, а да върнем вкуса към автентичната дискусия в лявото пространство, да възпламеним отново политическите страсти и емоции, които са пътят към различната политика и осмисляне на света. Другарят Добрев е бил обект на мои статии, не защото го смятам за незаобиколим персонаж в политическото поле, а защото според мен той е симптом за тревожното състояние на БСП.
Не съм атакувал баща му. Обект на моите атаки (изцяло политически, дори идеологически) е бил другарят Кирил Добрев. Интересно защо обаче той се чувства толкова слаб и нещастен, че рови костите на баща си дори и днес, когато уж би трябвало да триумфира. Аз съм коментирал неговите проблеми, не проблемите на баща му. Не е морално, честно, почтено и откровено всеки път, когато стане напечено, другарят Добрев да търси тежката историческа сянка на баща си, за да се скрие от светлината. Просто не става така. Или заставаш лице в лице с истината, или просто отплуваш към виновното минало.
Ето това е диагнозата на другаря Добрев!
Той се е обградил с придворни медии и си мисли, че всички трябва да му се кланят заради надутите фанфари, пищящите свирки и всички останали форми на обществена духова музика. Но с лъжи се стига само до задънени улици. С измама не можеш да натрупаш политически авторитет. С медийни балони, както виждаме, не можеш да подмениш реалността.
Това са уроци, които другарят Добрев тепърва ще научава!
Боя се, че това ще става по най-трудния възможен начин!
