На 6 и 9 август 1945 г. се навършват 74 години от ужасяващата трагедия, предизвикана от атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки. Началото на тази трагедия започва с т.нар. „Манхатънски проект“, в рамките на който се разработва ядреното оръжие. През декември 1944 г. се създава специалната 508 Композитна авиационна група, начело с полковник Пол Тибетс, чиято задача е да се готви за атомни бомбардировки на цели в Германия и Япония. Групата е наречена композитна, а не бомбардировъчна, защото се състои не само от бомбардировачи, но и от транспортно-разузнавателни самолети.

След капитулацията на хитлеристка Германия групата е насочена към Япония. През април 1945 г. се извършва избор на целите. Първоначално за такива са посочена старата столица на Япония Киото, град известен с красотата си и с историческите си паметници, а също така Йокохама, Ниигата, Хирошима, Кокура (днес Китакюшу). Киото, обаче, отпада като цел поради възраженията на тогавашния министър на войната (Secretary of War) Хенри Стимсън, който навремето прекарва медения си месец в Киото и е очарован от града.

На 6 август бомбардировачът Боинг Б-29 „Суперкрепост“, наречен „Енола Гей“ на името на майката на командващия самолета полковник Тибетс достига Хирошима. В 8.15 урановата бомба „Малчуганът“ (Little Boy), с мощност 16+2 килотона, е пусната от самолета. От последващия взрив, светлинното излъчване и пожари в едип момент загиват 70-80 000 души, което е около 30% от тогавашното население на Хирошима. Още толкова получават различни видове увреждания и рани. В крайна сметка оценката е, че са намерили смъртта си общо между 90 до 160 хиляди души. След бомбардировката на Хирошима президентът на САЩ Хари Труман излиза със заявление, че Щатите са употребили ново оръжие.

Три дена по-късно на 9 август друг бомбардировач Боинг Б-29 „Суперкрепост“, наречен „Bockscar“, с главен пилот Чарлз Суини, хвърля плутониева бомба, т.нар. „Дебелак“ (Fat Man) над Нагасаки. Бомбата е била предназначена за Кокура като първа цел. Но над града има облаци и дим от запалени сгради, пострадали от американска бомбардировка, осъществена с обикновени бомби предния ден. Американците имат желание да заснемат добър филмов материал за бомбардировката с плутониевата бомба, за което облаците и дима пречат. Ето защо те се пренасочват към Нагасаки. В 11.01 ч. местно време „Дебелбакът“, който е с мощност 21+2 килотона, е хвърлен над града. Поради сложният топографски релеф, въпреки по-голямата мощност на бомбата, общият брой на жертвите се оценява от 60 до 80 000 души.

Несъмено и в двата случая загиналите във времето са много повече, тъй като мнозина са тези, които умират по-късно вследствие на радиационното заразяване. Една трагедия, която продължава с десетилетия...

Има заснет много снимков, както и филмов материал, свързан с атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, гледането на които само по себе си е покъртително. Но по думите на оцелели очевидци никакви снимки и филми не могат да предадат ужаса, предизвикан както от мириса на изгоряло човешко месо, което се разнася над разрушените градове, така и от стенанията и воя на умиращите. Това е било нещо страшно, от което всеки нормален човек може да изгуби разсъдъка си...

Но следва да си зададем въпроса - трагедията на войната, трагедията на на атомния бомбен ужас научи ли на нещо човечеството?! За съжаление отговорът е отрицателен. Нещо повече днес в условията на нарастващо напрежение в международните отношения ставаме свидетели как се прекратяват споразумения имащи отношение както към определени ограничения в сферата на използване на тактически ракети и съответно тактическо ядрено оръжие. Но също така е под срив и споразумението СНВ-3, което има отношение към стратегическите ракети и стратегическото ядрено и термоядрено оръжие. Нещо повече говори се като за нещо тривиално за възможността в локални конфликти да се използва тактическо ядрено оръжие.

На фона на всичко това България я готвят да бъде фронтова държава в един вероятен конфликт в Черноморско-Средиземноморския регион. Нещо повече има безумни или по-скоро добре платени личности в България, които ни убеждават, че у нас трябва да има ядрено оръжие, което, виждате ли, ще повиши равнището на националната сигурност?!!! Народното събрание гласува с мнозинство закупуването на самолети F-16, за които се знае, че могат да бъдат носители на ядрено оръжие. Та нима не се разбира, че всеки един полет на такъв самолет може да предизвика опасение за нанасяне на ядрен удар и съответно да реализира съответната реакция с ужасяващи последствия за нашата Родина...

Накъде вървиш Българийо? Накъде вървиш Човечество?

Ето защо издигаме инициативата за общонационална кауза „България – зона без ядрено оръжие“. Призоваваме всичко онези, които милеят за Отечеството ни, да се съберат на 6 август в 18 часа пред Министерски съвет на митинг под надслов „ България – зона без ядрено оръжие!“.

Ще завършим с перефраза на думите на Юлиус Фучик „Хора, българи, обичаме Ви – бдете!“

Проф., дфн., д-р ист. Нако Стефанов

Председател на Българския национален съвет за мир