Когато едно общество "боледува" и се интересува от диагнозата си за да намери щастлив изход, то тогава малкото останалите мислещи интелектуалци започват да "ровят" в човешката история с надеждата да открият аналози и решения за това, кой и как е носил своята отговорност пред народа си, ползвайки езика като партньор на истината, да подскажат на зажаднялата за откровения публика как, а не за какво трябва да мисли човек в трудни моменти и, най-важното – да дадат неоспорими доказателства на търсещите, че винаги политиката е по- малко важна и значима в кризисни ситуации, отколкото основополагащитевселенски принципи, които са вечни!

Такъв интелектуалец е Джордж Оруел. На младини апологет на демократичния социализъм, той взема участие в Испанската гражданска война на страната на републиканците срещу Франко, а със силата на саркастичната си антиутопията "Фермата на животните" , 33 години след смъртта си, фактически, става съавтор на докрината на Роналд Рейгън против СССР , известна като "Империята на злото". И навсякъде, независимо от историческото време, там, където вилнее вождизъм и властва номенклатурна прослойка, където мозъците се "промиват" чрез тотална и безсрамна демагогия и се шири корупция и шуробаджанащина, гениалната пророческа новела "Фермата...." се превръща в смайващ епос на житейска трагедия, изпълнена с метафори – "дежавю" с днешната българска действителност:

"За него не се говореше просто като за "Наполеон". Винаги се казваше: нашият вожд и другарят Наполеон, а прасетата (привилигированата партийна прослойка във фермата-б.м.) обичаха да му измислят звания като: Баща на всички животни, Ужас за Човечеството, Защитник на овцете, Приятел на патенцата и тем подобни. В речите си Квик ( главния идеолог на фермата-б.м.) със сълзи на умиление говореше за мъдростта на Наполеон , за добротата му, за голямата му любов към всички животнии най-вече към онези, които още живееха в робство и невежество по другите ферми. Стана нещо обичайно заслугата за всеки успех, постижение или просто щастливо събитие да се преписва на Наполеон . Често се чуваше как някоя кокошка споделя с посестримата си: "Под ръководството на нашия вожд,другаря Наполеон снесох пет яйца за шест дни" или пък на връщане от водопой две крави доволно да възкликват: "Колко е вкусна тази вода благодарение на водачеството на другаря Наполеон ". ( "Фермата на животните", стр. 381, ИК ФАМА)

"Искам хората да виждат тракторите и багерите как работят.Хората , когато виждат багерите и тракторите не ни се сърдят. Доказахме, че можем да строим, знаят ,че ще стане, и тогава са търпеливи. Нарочно заставам така, да ме гледат,да видим колко ще ме напсуват и колко ще ми махнат. Правя си моя социология.Засега е добре.Махат, радват се, защото като минават виждат какво е било". (Слово на Б.Борисов пред Националното събрание на ГЕРБ - 7.7.2019г.)

Тази нескопосана демонстрация на "дълбоко познаване"на българската душевност напомня за героя на Шарл Перо –"маркиз дьо Караба", който за да направи силно и неизгладимо впечатление на царя и да грабне неговата дъщеря за съпруга самоуверено го убеждава, а, вероятно, и себе си ,че и ливадите, и нивите , и даже замъкът на човекоядеца са негова собственост. И успява! С помощта на черния пиар на "Котарака в чизми" и на страха на обикновените хора от наказания.

Стряскящото е,че домораслия вожд, след европейското председателство на България през миналата година, действително си е повярвал и се е взел прекалено насериозно.Той не е в състояние да разбере ,че е крайно унизително , когато министър-председател на голяма европейска държава, в присъствието на всички ръководители от ЕС застава зад гърба ти и започва с длани да мери ширината на плещите ти и резултатът може да бъде комплимент за състазател по свободна борба ,но не и за ръководител на държава, за когото бързия ум, владеенето на чужди езици, теоритичните знания, практически умения и ораторскитеспособности са "conditio sine qua non" за съвременен политик.. Махайки с ръка на хората от джипа си, Винету се вживява в ролята на Живков от мавзолея по време на манифестации с плакатите "Води ни, партийо, води ни!" и сам си вярва ,че хората искренно му се радват. Но ако самостоятелно влезеше във Фейсбук и прочетеше, какво пишат читателите за него по форумите, то би узнал цветущи и интересни определения за себе си, макар и никой да не го псува директно! Например, форума на в-к"Сега" по темите: "Закупуване на Ф-16" и действията на "Хакера в НАП" преди известно време:

Пет., 19/07/2019

E66:

"Баце, из мрежата се носи слух, че някакъв малък хакер е разбил мрежата и се е сложил най-отпред в списъка за детската градина.

Да се издири и да се сложи за началник на службите!Веднага!"

Wolf ACE:

"Тоя "левак" ли, бе?

Шегобиец си е Хуй Бай!Селски хитрец и тарикат...напипа ,че ако омаловажи случката не е на добре и сега издига момчето в Титан ,за да не се усетят хората какви джуджета са около него.".

https://www.segabg.com/hot/borisov-prizova-hakera-na-pomosht-na-sluzhbite

Четв., 18/07/2019

сталкер пустиняк:

"Един пожарникар и историк дават акъл на главнокомандващия за бойната авиация,който отгоре на всичко е бивш шеф на ВВС и пилот.Няма такава държава, ама то останаха само ловки бахури в нея,какво друго да се очаква?"

Хулиган:

"Логореята не мори, но само мъчи околните, особено когато е съчетана с митомания...( mitomanía това е психологическо разстройство, при което човек лъже принудително до такава степен, че е способен да вярва в собствените си лъжи.

За първи път е описан в медицинската литература през 1891 г. от Антон Делбрюк)".

protor:

"Борисов е в перманентно противоречие със себе си, здравия разум, живота, вселената и всичко останало".

https://www.segabg.com/category-first-page/borisov-vleze-protivorechie-sasht-za-pokupkata-na-f-16 © Segabg.com 2019

Естествено, случаят с избора и управлението на нашия вожд е частен и крайно рядко срещан в международната практика, но безспорно има своето обяснение, и то е , както казва през 2012 г. отново Той: "Вие сте прости и аз съм прост – затова се разбираме!" Тази "пунта мара" в корена си е невярна и крайно обидна, защото не е възможно народ, който хилядолетия успешно отстоява правата си във враждебна среда, дал език и вяра на милиони хора и създал държава с хилядолетна история да е прост и да се управлява от прости владетели и държавници. Нонсенс!

Днес родната интелигенция трябва да търси отговори, които да решават въпросите , а не да ги задълбочават.В тази връзка, на нас ни е необходимо обективно и задълбочено изследване за причините, събитията и фактите, които пречат в определени моменти на подавляващата част от народа обективно да вижда истината, да не разпознава двойните стандарти и "фейка", да се примирява с откровената демагогия и с лъжата, с лицемерието и подмазвачеството, с кухите фрази и фалшивите усмивки! Ако не научим хората да разграничават "доброто" от "злото","истината" от "лъжата", то не след дълго ще констатираме ,че случващото се днес в България по много си прилича на станалото през далечната 1933 година , когато духовно могъщия немски народ, в огромното си болшинство гласува за национал-социалистите на Хитлер! Така, както е необяснимо,как българите повярваха на чужденец, който въобще не е живял в България и е имал книжна представа за страната ,че за броени дни ще оправи живота им, та чак да го изберат за министър-председател? Какво е това вцепенение, та вече над десет години избирателите се хващат на евтини лакардии от сорта: "Нас ни избраха навремето, първо, защото бяхме добри(?) полицаи и давахме справедливост(?) на хората.Сега трябва да бъдем същото ", "(...)"Да ги питам: какво въоръжение имат "Пантерите"! Защото аз ги платих(!!?). Може отгоре с прашка да стреляш и да ги ползваме за спасителни операции", (...)"Това е единственият проблем пред партията. Справедливост и да си близко до хората. Искам като застанете до хората да сте еднакви(?!?). А не да е, както в онзи виц , "виж във властта как смени походката". Не искам да си сменяте походката. Всеки да се огледа какво прави и как го прави“.(...)"Някъде ще направим промени, но ще оставя(!) на събранията да предлагат. Но искам(!) събранията да са отворени – например, среща с обществеността".

И класическият пример за раздвоение на личността , който касае основополагащи принципи и позиции, крайно важни за авторитета и бъдешето на България: "Не може да сме заедно само когато обядваме. Трябва да сме заедно и в проблемите. Ние сме едно(?!), ние сме приятели, аз иначе нямаше така да ви говоря. Признали сме Хизбула за терористична организация. Спрели сме три големи руски проекта. Спрели сме руски самолети над морето. Това, ако не е партньорство, какво е?", заключи Борисов.По думите му, в момента се говори само за американския бизнес у нас. "Толерираме го, дори и когато не е за толериране. Приемаме договори, които дори не ми се четат(?!???–Вярно е! Договорът за F-16,бл.70 го потвърждава-б.м. ). Правим всичко, за да толерираме американския бизнес тук" – (слово на Б.Борисов на среща с представители на Американската търговска камера, състояла се в х-л "Шератон" в София на 12 октомври 2015)

"Тогава имахме много сложни отношения. Много съм благодарен, че не ни се сърдят по този повод. По-големият брат(!!!)  винаги прощава", каза Борисов на пресконференцията след срещата с Владимир Путин. В отговор, Президентът на РФ заявява , че го смущават сравненията "кой е по-голям и кой - по-малък, защото по-големия винаги го подтикват да плаща". – (30 май 2018 г., Москва , Кремъл)

Такъв изказ е недопустим, особено за държавен ръководител. В период , когато отношенията между САЩ и Русия са крайно изострени, взривоопасни и непредсказуеми да ангажираш един цял народ с нелепи формулировки, обещания, признания и хвалби, които са свидетелство, че този, който ги говори няма логична връзка с действителността, не е наясно, както с дипломацията, така и с воденето на преговори, не познава историята и, най-вече, демонстрира отсъствие на морал си е направо заплаха за националната сигурност. Нормално ли е на една среща да доказваш, как си едно с американската нация , а на друга да казваш, че си "брат" на руснаците! И то на всеуслушание пред целия свят! И това е рецидив, защото същите словоизлияние чухме неотдавна и по отношение на Сърбия и Косово!

В тази ситуация, както казват класиците: "Спасението на давещите се си е работа на самите даващи се!" и става изключително важно разпространяването в обществото на правдива информация по въпроса: Кой кой е? в българската политика през последните 30 години! И как стана така,че нашата "земя като една човешка длан" се оказа в това унизително и безнадеждно положение?

Възможните отговори не са много. Единият е ,че новопоявилите се спецове по "търговски маркетинг" и тези от "тин-танковете" напълно бяха наясно ,че една стока се продава само тогава, когато е добре упакована, независимо от съдържанието ѝ , т.е. избранникът трябва да създава силно впечатление за активност и справедливост, а не да гони постигане на конкретни резултати. И така се роди нашия вожд "Винету"! От друга страна, обикновеният българин, свикнал още от времето на социализма, че държавата е длъжна да се грижи за него и семейството му, беше емоционално готов, когато се появи властолюбеца, който търси неговото доверие, разигравайки ролята на "човек от народа" да го приеме като спасител като един Робин Худ или Тодор Живков! И никой не иска и до днес публично да попита: "Абе, байно, толкова години минаха, уж всички "лоши" ги хванахте, прекрасно управлявате, всички "големи" са ви приятели, а все не можем да откъснем България от мизерията и все си стои "На дъното" на Европа?"

Разсъждавайки по темата, в един момент се замислих, защо все пак Оруел е избрал домашните животни за действащи лица във "Фермата..." ? И стигнах до философския извод, че този подход е най-близо до онази реалност, която свързваме с възникването на човешката цивилизация и различините етапи, през която преминава еволюцията на човека чрез заложените от Създателя потенциални и градиращи възможности за неговото индивидуално развитие – живот, жива природа, животни, хора!

Хората като разумни същества се различават по особеностите на своя разум.На първо място това е мирогледа т.е. начина по който те гледат на света около себе си и по това , кое в него те считат за важно и правилно. Силата на въздействие на индивида върху обществото и средата, съобразно собствения му енергиен потенциал е втората съществена разлика между хората. Активните граждани са елитът на обществото, докато пасивните са народа, но в това разделение няма антигонизъм, защото са две страни на един процес, еднакво необходими за нормалното му протичане. Третото различие между хората е ориентацията на техния разум в еволюционното развитие. Стремежът на човека към постигане на такива резултати от дейността си, които да правят обкръжаващия го свят по-красив и хармоничен свидетелстват, че неговата ориентация е в синхрон с вектора на еволюцията ,т.е. съответства на Божията промисъл. Противоположната ориентация разрушава света – прави го по-уродлив и намалява хармонията в обществените отношения. Свободното предпочитание към едната от тези две възможности определя и житейския избор в поведението на индивида към "добро" или "зло". Четвъртото различие между хората се разкрива по резултатите, които те са достигнали в развитието на своята личност. Нивото на развитие на една личност, преди всичко се определя от нейния морал, изграден по правилата на господстващата в обществото етика. В същото време, способностите на човека е прието да се измерват с количествените показатели от неговата дейност т.е. с неговата "производителност".

Всички етически системи предполагат поредица от стъпала, които човек, след появата си на този свят. изкачва в личностното си развитие. На първото стъпало хората се мотивират изключително от стремежа да получат максимална изгода по безопасен начин. Този стремеж реално се ръководи от животинския инстинкт за оцеляванеи потребление. На второто стъпало стремежът за получаване на материална изгода минава на втори план и се появява честолюбието т.е. представителите на елита се стремят навсякъде да бъдат първи и да демонстрират своето материално благополучие. Личностна цел става желанието повсеместно да са "първи" и да оглавяват всичко, което е възможно. Ръководният инстинкт е отново животински – този път на" алфа-самеца" . Като резултат, представителите на елита от първите две нива от развитието на личността се оказват хора-животни – политически, икономически, научни, културни, социални. И е без значение дали те са "хищници" или "тревопасни" – природата им е една и съща – инстинктивна.За разлика от тях, хората-човеци са онези представители на елита, които достигат следващите две стъпала в своето личностно развитие. На третото стъпало стремежът към печалба и честолюбие остават на заден план и представителите на елита се ръководят от стремежа да реализират своя съзидателен потенциял в социалната или интелектуална дейност. Човекът с активен статус иска да получи удовлетворение от работата ,която върши и удоволствие от участието си в обществените процеси. На четвъртото нивопредставителите на елита се ръководят от стемежа си със своята дейност да направят света по-хуманен, по-красив и по хармоничен. и да са максимално полезни на обществото.

Имайки на разположение тези принципиални характеристики в развитието на индивида, българските обективно мислещи интелектуалци спокойно могат да "сканират" различните публични личности от елита на българското общество и да подскажат на българските избиратели, как да различават хората-човеци от хората -животни за да избират те само онези, които не мислят единствено за пари и власт.

И тук е време да поставим един изключително важен и съдбоносен за българската държава и общество въпрос.Когато критерият за ефективност и просперитет у елита на държавата е тоталния стремеж към власт и пари, то неусетно , но много бързо обществото губи инстинктите си за самосъхранение и здравия си разум, което го тласка към деградация и катастрофа. "Когато през август 1990 година за пръв път предложих на Андрей Луканов – тогава министър-председател на България ,Конституцията на САЩ да бъде основен източник при създанването на новата българска Конституция, неговия отговор беше отрицателен.Той заяви ,че хората в неговата част на света предпочитат парламентарната система с върховенството на законодателното тяло.Разделението на властите щяло давъзпрепятства народния контрол върху собствените му съдбини. Когато започнахме да обсъждаме чуждестранните инвестиции, за които той се съгласи ,че би било трудно да бъдат привличани при съществуването на парламент ,който има право да ги конфискува, той започна да преразглежда възгледите си." . Това са думи от книгата на д-р Брнард Х.Сайгън - член на екипа на Ричард Ран и Доналд Ът, отговарящ за пълната промяна на правната система в България. Както се вижда, на първо място са парите във вид на обещани инвестиции и Луканов се предава и се съгласява за "първообраз" на новата Конситутция да се възприеме американската. И, въпреки че, както казва мистер Сийгън , "... целта на Конституцията е да разсее и разхвърли властта така, че за дадена групировка да бъде много трудно(??!!) да постигне собствена власт над управлението", на практика у нас се получи точно обратното. Конституцията от 1991 година даде възможност един крайно посредствен човек, с уникално ниски възможности, да печели с популизъм изборите и години наред лично той и неговата групировка да властват безкрупулно в една европейска държава с хилядолетна история! И това продължава вече много дълго и красноречиво показва, че народа и държавата не притежават съпротивителни защитни сили и "инстинкт" за самосъхранение за да спрат това безумие. За съжаление, главните виновници за това състояние на българското общество е и интелигенцията, включваща голяма част от представителите на съдебната власт и журналистическата гилдия, които избраха най-удобния за себе си вариант, в годините на прехода да живеет и работят, изповядвайки принцините на свободния пазар и неолиберализма, вместо да отстояват и пазят идеалите и заветите на бащите- основатели за чиста и свята република.

Още през 1944 година Джордж Оруел блестящо разкрива един от възможните тактически похвати за овладяване недоволството на масите, прилаган от заинтересованите големи световни "играчи" и техните помощници по места – демагогията:

" Квик обясни , че прекалено строгото спазване на равенството при дажбите е в разрез с принципите на анимализма. Във всеки случай, никак не му беше трудно да докаже на останалите животни , че както и да изглеждат нещата , в действителност хранатаим не е оскъдна. Четейки бързо цифрите с писклив глас, той подробно им обясни и ги убеди ,че сега имали повече овес, повече сено, повече ряпа, отколкото в дните на Джоунс (сваления от власт ръководител на предишния режим във фермата – б.м.), че работили по-малко часове, че питейната вода била по-чиста, че живеели по-дълго ,че по-голям процент от малките им оцелявали, че имали повече слама в обора и не страдали толкова от бълхи. Животните вярваха на всяка дума, изречена от него. В интерес на истината , Джоунс и онова , което той символизираше, почти се бяха изличили от паметта им. Те знаеха, че животът днес е тежък и оскъден, че често са гладни и мръзнат, че когато не спят обикновено работят. Но някога, несъмнено, е било по -зле. Те искаха да вярват ,че е така. Освен това ,тогава са били роби, а сега бяха свободни и този факт променяше всичко, както не пропускаше да подчертава Квик".

Оказва се ,че за нас, българите, е без значение дали живеем при "социализъм" или "капитализъм" – все страх, конформизъм и вечно оправдание за собственото ни безволие и пасивност с вълшебната фраза: "Можеше да бъде и още по-зле!", което е синоним на робско търпение, превръщащо днес страната в една голяма ферма...!

Георги Вацов   сп."Сигурност"