Премиерът Борисов опита да се измъкне "тънко" от най-неприятните теми, които му създават главоболия тези дни: африканската чума по свинете и "избора" на главен прокурор. Но няма как да се отърве от отговорност.

Това лято на министър-председателя му се струпаха много главоболия, с които вече явно хич не му се занимава. За известно време даже изглеждаше, че се е укрил. Но няма как - накрая всичко опира до него. Та се наложи да иде лично в Пазарджик, за да увещава собствениците на прасета да си ги изколят. И докато се опитваше да се измъкне „тънко“ (с по 300 лева и едно живо прасе) от кризата с надигащите се протести по селата заради африканската чума по свинете, реши да отхвърли още една досадна неприятност – кризата около т. нар. избор на главен прокурор и набиращите сила протести по градовете. Както се казва - да мине с един масраф.

Искал, ама нямал желание

Повод му даде Корнелия Нинова, която го упрекна, че не е наредил на министъра на правосъдието да упражни законовото си правомощие и да внесе втора кандидатура и така не е осигурил състезание за поста. Всъщност, така самата лидерка на БСП се опита да се измъкне „тънко“ от темата, след като дни наред бе упреквана, че си мълчи. Защото проблемът е не толкова в липсата на състезание, колкото в набиващата се на очи непригодност на единствения кандидат, за когото тя не смее да каже нищо. На това поле управляващи и опозиция от години играят в един отбор, тъй че казаното от лидерката на БСП е не упрек, а удобно подадена топка. Която премиерът пое и отигра.

"Тя каза, че аз съм виновен, че не съм издигнал втори кандидат. Що за глупост? Например да издигна Емил Радев. Предлагам го него. Ами ако го изберат? Какво щеше да се каже след това? Евродепутат от ГЕРБ стана главен прокурор", обясни премиерът. Както бе казал героят в един телевизионен репортаж: „Исках да гласувам, обаче нямах желание".

Плоска манипулация

Даденият пример не е резултат от спонтанно моментно хрумване - дълго време се говореше, че въпросният евродепутат е сред обсъжданите кандидатури. Но това е подробност. Важното е, че поставянето на партийно ангажирани лица на такива постове наистина е грозно и вредно. Тъй че - по принцип премиерът е напълно прав. На практика обаче той пак се опитва да се измъкне „тънко“ от темата. Обяснението му не е нищо повече от дребна манипулация, която разчита на по-неосведомените и невнимателни слушатели. Защото в България има много юристи, които не са членове, депутати и каквото и да било друго на ГЕРБ (или на друга партия) и никога няма да бъдат. И мнозина от тях със сигурност са подходящи за този пост.

Което означава: да не са безропотни и безскрупулни изпълнители на поръчки; да не плещят каквото им падне по телевизията и да не ползват похватите и езика на „кафявите“ медии; да не сочат престъпници и врагове на народа и да не заплашват всички, които не ги харесват (или не харесват господарите им); да не се занимават с политика, пропаганда и пи ар; да зачитат достойнството на хората, дори когато са заподозрени за престъпление, и да не държат беззащитни жени по пет часа на улицата, за да ги снимат телевизиите; да не са скарани с фундаментални принципи на правото и демокрацията, като презумпцията за невиновност и разделението на властите. Както и да са: прилични, възпитани, почтени, ерудирани, културни, отлично образовани и професионално подготвени, авторитетни и уважавани, безпристрастни, независими, смели и решителни.

Невъзможен избор

В България обаче сега е невъзможно издигането на такава кандидатура. Още по-малко - избирането ѝ. Системата не би го допуснала в никакъв случай.

"Прокуратурата е независима власт. Аз нямам общо с прокуратурата", оправдава се премиерът. Той говореше същото и за избора на сегашния главен прокурор. Но ние помним: „Не ми се подсмихвай, ти си го избра“. Вярно, може моментното съотношение на силите зад кулисите да е друго. И не е ясно кой избира днес и чия воля се слуша във ВСС. Както и кой от кого зависи и дали в тази комбинация не е заложена и съдбата на правителството. Но за обществото това няма особено значение, защото крайният резултат ще е един и същ. И част от отговорността при всички случаи ще е на премиера - най-малкото заради провала на съдебната реформа, бетонирал днешната система.

Тъй че няма как да се измъкне лесно от досадните неприятности около „избора“ на главен прокурор. Също както и от кризата с чумата по свинете, проспана ловко от подчинените му институции.