"НАП лийкс": за Спиридонов, шлифера и призрака на милиционерската държава

Около "НАП лийкс” започва все повече да вони. Това е позабравена, но упорита миризма на милиционерско „активно мероприятие”. Дали накрая няма да се окаже, че „злият гений” е политик или партия, трън в петата на властта?

 

 

 

 

В усилията си да подкрепи тезата си за „виновността” на „ТАД Груп” за "НАП лийкс", Специализираната прокуратурата възприе принципа „теч теч избива”. Държавното обвинение организира безпрецедентен „контра теч” в медиите на „доказателства” по делото. Става дума за 13 файла с обяснителни бележки.

"Хванаха ни за шлифера"

Директорът на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) главен комисар Ивайло Спиридонов коментира „доказателствата” така: „Някои хора си мислеха, че са набутали ГДБОП и прокуратурата в ъгъла... Според мен, как беше, са ни хванали за шлифера”. 

Според г-н Спиридонов обвиняемите – собственикът на "ТАД Груп" Иван Тодоров, търговският директор във фирмата Георги Янков, които са сочени за подбудители, и 20-годишният служител Кристиян Бойков, считан за извършител на безпрецедентната хакерска атака – са „станали жертва на собствената си охранителна система”. Именно записът от камерите позволил да се установи паролата за компютъра на Бойков; така с „хитрост и лукавство”, подчерта не без задоволство г-н Спиридонов, е бил намерен достъп до машината на „хакера”.

 

Bulgarien Hackerangriff auf Steuerbehörde (BGNES)

 

Вместо да успокоят лятото на нашето недоволство, последните „разкрития” на българската прокуратура по случая „НАП лийкс” обаче будят тревога. С престараването си прокуратурата се оплете в серия от гафове. Бяха публикувани ЕГН-тата на премиера Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров и депутата от ДПС Делян Пеевски. Имаше и друга издънка – беше „изпусната” връзка към сайт, на който са данните на над 2000 прокурори и следователи.

За пореден път беше погазен фундаменталния принцип на правовата държава, че всеки е невинен до доказването на противното. Българската прокуратура изнесе процеса от съдебната зала – там където му е мястото – и тенденциозно го захвърли в телевизионните студия, сайтовете и форумите в интернет.

Не само куриозно, а и противоправно

Юристи, като адвокат Екимджиев, потвърждават тази тревожна констатация. Те припомнят, че България е осъждана многократно в ЕСПЧ в Страсбург, заради проблематичните, за да не кажем нескопосани, действия на политици, съдии, прокурори и др. "Новатор в тази дейност беше бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който публично четеше присъди и обявяваше хора за престъпници, но господин Гешев и прокуратурата се оказват един достоен приемник", посочва Екимджиев.

Председателят на съюза на съдиите г-н Калпачкиев също счита, че случаят, за съжаление, не е безпрецедентен. Той припомни за „обнародването” на тефтерчето на бившия председател на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов(2014 г.), както и за изнесените доказателства за "Костинбродската афера" (2013 г.).

Новият шеф на специализираната прокуратура г-н Франтишек обаче заяви, че наследството на г-н Гешев „не се нуждае от ревизия”. Напротив. Той беше категоричен: „ще продължим темпото на Гешев, с тенденция да го увеличим”. А самият Гешев обеща обнародването чрез медиите на „факти” от текущи разследвания (т.е. преди да се произнесъл съдът) да продължи.

 

Жална ѝ майка на правовата държава

 

Ивайло Спиридонов: Според мен, как беше, са ни хванали за шлифера!

Ивайло Спиридонов: "Според мен, как беше, са ни хванали за шлифера!"

 

Събитията от последните дни са повече от обикновено дежавю. Да, през последните 30 г. сме виждали неведнъж използването на съда и прокуратурата за политически цели. Свикнахме. Но сега тази политизация е тотална. Неприкрита. Арогантна.

Доказателствата са налице. Единственият участник в надпреварата за поста главен прокурор размаха заканително пръст срещу „десните екстремисти”. Изглежда, вината на въпросните „екстремисти” е в това, че си позволяват да роптаят срещу статуквото, изваждайки на показ престъпните му зависимости.

Малко след „НАП лийкс” бяхме свидетели и на странния случай с личните данни на съдийката Мирослава Тодорова, които бяха „изпуснати” на сайта на Инспектората на Висшия съдебен съвет (файлът бе озаглавен многозначително –  "MIROSLAVA STEFANOVATODOROVA NE SE CHISTIIIIIIIIIIIIIIII"). Г-жа Тодорова е известна с критиките си към недъзите в съдебната система, а през 2014 г. се осмели да заведе дело срещу вътрешния министър Цветан Цветанов за клевета.

Във „връзка” с „НАП лийкс” беше издадена заповед за разпита на главния редактор на сайта „Биволъ” г-н Чобанов. Сайтът дръзва системно да вади кирливите ризи на „елита”, като аферите „Апартаментгейт” и „Къщи за тъщи”. „Разкрити” бяха и опити за „мокри поръчки”; оръдието на престъплението щели да бъдат… пръскачките пред парламента.

„НАП лийкс” е „мачбол” за прокуратурата. А чрез нея и за управляващите. Това е възможност за започването на безпрецедентен лов на вещици, който да смачка, да запуши с един замах устите на всички опоненти, обявявайки ги за „врагове на държавността”. Г-н Спиридонов заяви, че има още „много доказателства” по случая „НАП лийкс”. Включително следи, които водят към неговия „поръчител”. Дали накрая, твърде удобно, няма да се окаже, че „злият гений” е политик или партия, които са трън в петата на властта? Вестник "24 часа" например твърди, че имало информация, че поръчители на атаката са член на "Да, България" и "негов другар". 

Призракът на милиционерската държава

От всичко, което сме видели и чули до момента (а в безпристрастността на съдебната система се съмняват мнозинството българи – доверието в нея е замръзнало на около 20%), „НАП лийкс” започва все повече да вони. Това е позабравена, но упорита миризма. Мъртвешкият полъх на милиционерско „активно мероприятие”.

Обърнете внимание на думите на шефа на ГДБОП. Макар да говори за „достатъчно данни” за „поръчителя”, той казва: „дали това ще бъде доказано е друг въпрос”. По-важно от доказателствата е очернянето. Политическото инвалидизиране.

Озъбеният призрак на милиционерската държава, която бе синоним на бившия тоталитарен режим, едва ли някога си е отивал. По-вероятното е да се е спотайвал в ъгъла на политическия театър, докато продължава тихичко да си „преде”, осмивайки сизифовските опити за изграждане на демократични институции. През последните дни този фантом разголи телесата си. Стана още по-безсрамен. Лъсна, изпъчен на сцената, в целия си пошъл блясък.

 

 

 

 

Станете почитател на Класа