1. Той е „апостол на Дева Мария” и „най-добродетелен човек, изпратен от Провидението”, казва папата; той е „новият Цезар на ХХ век, най-великия световен законодател” и „борец против руската отрова, който оказва услуга на целия свят”, казва Чърчил; за Фройд е „Герой на Културата”, за Хитлер - „грандиозна личност”; почти всички уважавани интелектуалци и хора на изкуството в Италия са омагьосани от него…
Той е „секс-символът, идеалния Мъж на новата епоха”; „Той е Мъж, който се отличава в един свят от полухора”; той съзнателно внушава, че е женен за всички (италиански) жени, а те нямат нищо против; пресата тиражира хвалбите на секс-символа за неговите 169 любовници, публиката е във възхита; благоверните съпруги на Чърчил и Чембърлейн са сразени от неговата мъжественост, от неговите „красиви пронизителни златисто-кафяви очи” и пазят като най-скъп дар негови снимки с автограф…
Този „спасител на света”, този „пратеник на Провидението”, този „родоначалник на нова ера” е сипаничав, широколик, нискочел, с възпален поглед, бивш ефрейтор, бивш социалист, бивш главен редактор на „Аванти”, син на ковач и учителка – ревностна католичка; Негово превъзходителство ръководител на правителството, водач на фашизма и основател на Империята и Първи маршал на Империята (Sua Eccellenza Capo del Governo, Duce del Fascismo e Fondatore dell'Impero и Primo maresciallo dell'Impero).
Това е Бенито Андреа Амилкаре Мусолини. Дуче. (Производно от дукс, на латински dux, водач). Един фашистки лозунг гласи „Dux mea Lux” („Дукс е моята светлина”). На Дуче е възложена ролята на Бог, за да преправи света по свой образ и подобие и да подреди хаоса след Първата световна война. „ХХ век е векът на фашизма”, казва Дуче. Преди 100 години, през 1919 г. Мусолини създава първата фашистка организация с 56 „фаши” и 17 000 души (Fasci italiani di combattimento - Италиански съюз за борба); през ноември 1921 г. съюзът наброява 220 000 души и става партия (Partito Nazionale Fascista - Националната фашистка партия).
2.
На архивните кинокадри Мусолини изглежда като надут оперетен персонаж, като комедийно зло, украсено с пера – едно карикатурно копие на Хитлер. Но това не е така. Той не е някакъв безграмотен тип, познава трудовете на Маркс, Енгелс, Шопенхауер, Кант, Ницше; знае немски и френски; превежда социалистическа и философска литература; чудовищно продуктивен; автор на неизброимо количество статии, изобщо – социалист-интелектуалец.
През 1911 г. е редактор на La lotta di classe („Класова борба”); лидерът на социалистите Пиетро Нени го сравнява с Жан-Пол Марат. Като Хитлер попада в затвора, но не заради буфонаден „бирен пуч”, а защото се обявява против войната на Италия срещу Либия. Излиза от затвора като мъченик и герой. На банкета в негова чест авторитетният социалист Олиндо Верноки, любимец на партията, казва: „От днес, Бенито, вие сте не само представител на социалистите в Романя, но Дуче на всички революционни социалисти на Италия”.Каква ирония! От Дуче на социалистите ще стане Дуче на фашистите!
Благодарение на своя героичен статут, през 1912 г. Мусолини вече е главен редактор на Avanti и фактически ръководи социалистическата партия. През октомври 1914 г. рязко променя своята позиция – от антивоенна в провоенна. Италианските социалисти го осъждат остро, изниква въпросът „Chi paga?”(Кой плаща?), отговорът е недвусмислен - оръжейните барони. Наскоро „Гардиън” публикува неизвестни документи и отговорът на „Кой плаща?” е - MI 5 с разрешение на сър Самуел Хоър, лорд Темпълууд, депутат, човекът наMI 5 в Рим. Сумата е смешна – 100 паунда на седмица, което днес прави 6 000 паунда.
Мусолини повтаря, че за него социализмът е източник на вдъхновение и духовна родина: „Социализмът е в кръвта ми”. Докато все още е социалист, пише „За да спасим социализма, трябва да убием партията”. Разбира се, няма никакво намерение да спасява социализма, просто го злоупотребява. И търси „млади хора, безмилостни и енергични, за да направят прочистване на партията и да съживят нацията”. Ще ги намери твърде скоро.Напуска Avanti и социалистическата партия с думите: „Вие мислите, че можете да ме изгоните, но аз ще се върна!”. Ще се върне със своите шпицкоманди.
През 1915 г. се присъединява към Fasсio Autónomo d'Azione Rivoluzionaria (Съюз на автономното революционно действие), който подкрепя войната и светкавично го оглавява. Първото Fasсio не е създадено от Мусолини. Те се припознават взаимно.
Мусолини основава вестник Popolo d'Italia. И пише: „Социализмът е мъртва доктрина, която съществува само като недоволство”. И най-сетне стига до историческата формула: „Старата социалистическа партия е пречка към създаването на национален социализъм”, защото „в политиката няма място за партия, която е едновременно националистическа и лява”.
Не Хитлер, Мусолини създава и термина, и идеологията на национал-социализма: „Всичко в държавата, нищо извън държавата, нищо против държавата”. Мусолини възражда теорията за „жизненото пространство” - Spazio vitale или Lebensraum. Заради завладяване на „жизнено пространство” (целта е Югославия),Дуче обявява славяните за „низши и варварски народи”: „Когато се занимаваме с раса като славянската – слаба и варварска – ние можем лесно да жертваме 500 000 варварски славяни за 50 000 италианци”… Хитлер ще нарече славяните „тор за арийската раса”.
Мусолини прокламира: всеобщо избирателно право; премахване на аристократичните титли;8-часов работен ден; забрана на детския труд;минимална работна заплата;реформа на пенсионната система;прогресивен данък за капитала; частична експроприация;национализация на оръжейната промишленост; разпускане на Парламента.
Парламентът е зло, демокрацията – лъжа. „За спасението на Италия трябва да бъдат разстреляни няколко десетки депутати. Парламентът е чума, тровеща кръвта на нацията. Тя трябва да бъде унищожена… Демокрацията дава или се опитва да даде на народа илюзията, че той е господар”, казва Дуче.
Това е тя, програмата на „новата ера”. И във Fasci di Combattimento влизат социалисти, футуристи, анархисти, националисти и синдикалисти. Според Джон Голдбърг („Либералният фашизъм”), „Мусолини не придвижва фашизма отляво надясно, той превръща социализма в популизъм”.
3.
„Който през ноември 1921 г. по време на фашисткия конгрес в Рим е видял как техните редици – с черни ризи и мъртвешки глави, с разрошени коси и парадна стъпка – минават по мирните римски улици, той би могъл да прочете в тях произхода и пътя на фашизма. С изключение на по някой въодушевен брадат професор, богаташки син или студент с очила, всички останали бяха брутални, неинтелигентни мутри на жестоки типове от малките провинциални градчета… Това беше сган от лумпени и пияници. Това беше мрачната и сурова провинция, жадна за борба и власт”,пише Иво Андрич.
„Трябва да сме наясно. Повечето фашисти са били бандити, истински главорези, готови да убиват. „Моите ръце са вързани”, заявява Мусолини, когато фашистките черноризци трошат костите на своите противници”, пише Джон Голдбърг.
По улиците дефилират скуадристите (от squadra – най-малката бойна единица в Древния Рим) в черни ризи, брич и ботуши, в ритъма на своя химн - „Giovinezza” („Младост”), който възпява Родината - възродена от Мусолини, и народа-герой - прероден от Мусолини, и клетвата за вярност пред Мусолини, и фашизма-освободител, и освободителя Мусолини, и „видението на Алигиери, което блести във всички сърца”…
Кое видение?
Белият терор на черноризците не е видение. Само за седмица в долината на река По са убити 43 комунисти и социалисти, други 212 са арестувани, изгорени са 38 клуба и са арестувани 2 (двама) фашисти. Само в градчето Рокастра да Тоскана, само в една нощ са убити 10 души, 30 са ранени, 15 къщи са изгорени. В Пиза убиват учителя-социалист Камего пред учениците в класната стая. Във Фосомброне окачват на една лека кола комуниста Валенти - пребит, с отрязани уши и нос, агонизиращ, и го разкарват за сплашване и назидание. Пълчища фашисти превземат Ферара, Болоня, Навара, Равена; в Рим опустошават Съветската мисия, опожаряват Синдикалния дом, подпалват дома на депутата-социалист Музати; в Милано разгромяват редакцията и печатницата на в. „Аванти”, в Торино опожаряват Камарата на труда и редакцията на в. „Ордине нуово”; организират наказателни акции в градове и села, и оставят след себе си пожарища и обезобразени трупове…
„Giovinezza, Giovinezza,/ Primavera di bellezza,/ nel fascismo è la salvezza/ della nostra libertà.”...
„Нашето насилие е най-морално, най-свято и необходимо“, казва Мусолини и нарича изстъпленията на черноризците „законна самоотбрана”…
Едрите индустриалци и земевладелци плащат, полицията гледа, пресата не вижда, съдът не съди. Премиерът Джовани Джолити (Либерална партия) включва фашистите в правителствената листа за изборите през май 1921 г. Така 35 фашисти, с Мусолини начело, стават депутати. Малко е това, нищожно. И на 24 октомври 1922 в Неапол, пред стохиляден митинг, Мусолини държи истерична реч: „Или ще ни дадат властта, или ние ще я вземем!”. И тръгва черният поход към Рим, и Виктор-Емануил ІІІ назначава Мусолини за министър-председател, и Дуче обявява „Фашизмът вече е държава!”…
4.
„Ние не се чувстваме привързани към каквато и да е конкретна доктрина. Ние ще бъдем аристократи и демократи, консерватори и прогресисти, реакционери и революционери, спазващи законите и нарушаващи ги според обстоятелствата. Нашата програма е проста – ние искаме да управляваме Италия”, казва Дуче. Това е неговата доктрина.
А на журналистите от Il Mondo отговаря: „Демократите от Il Mondo искат да научат нашата програма? Нашата програма е да строшим кокалите на демократите от Il Mondo. И колкото по-бързо, толкова по-добре”.
На 10 юни 1924 г., в Рим, отвличат и убиват Джакомо Матеоти, депутат, секретар на Унитарната социалистическа партия. Матеоти настоява изборите да бъдат анулирани заради фашистките фалшификации, депутатите-фашисти крещят: „Ренегат! Предател! Отивай в Русия!”, депутатите-социалисти го поздравяват, а той им казва „Сега можете да ми напишете некролога”.
Лично Мусолини разпорежда убийството. Джовани Маринели, член на Висшия фашистки съвет, го възлага на шестима криминални типове, съдени за грабежи и убийства. Филипо Филипели, редакторът на фашисткия вестник „Кориере италиано” любезно преотстъпва своята „ланчия” за целта. След 2 месеца обезобразеното тяло на Матеоти е открито в плитък гроб край Рим. Трима от убийците са оправдани, други трима са осъдени „за непредумишлено убийство, извършено под влияние на предизвикателното поведение на Матеоти”. Излизат от затвора след 2 месеца.
5.
„Когато фашистите се появиха пред демократичната фасада на италианската държава, те не намериха пред вратата нито стража, нито часовой”, ще напише през 1925 г. Джузепе Прецолини, един от духовните архитекти на италианския фашизъм.
Пред демократичната фасада на Европа и Америка няма нито стража, нито часовой. Посрещат фашизма с отворени обятия. Като спасение. Белият терор на черноризците не стряска никого.
САЩ са прехласнати по Мусолини. През 1923 г. New York Times пише: „Мусолини – това е латинският Теди Рузвелт, който първо действа, а после пита законно ли е това. В Италия той върши много полезни дела”. Saturday Evening Post: „Диктатурата е най-съвършената форма на управление, ако имате правилния диктатор” . Правилният диктатор е Мусолини, после ще се появи още по-правилният - Хитлер. През 1927 г. Literary Digest пита своите читатели: „Вярно ли е, че в съвременния свят няма велики лидери?”. Отговорът е – има и това е Мусолини, „най-великият човек на нашето време”, казва Джеймс Фарел, шеф на U.S. Steel.
От 1925 до 1928 г. в САЩ излизат над сто статии за Мусолини. В New York Tribune се разгаря люта полемика на тема: „Кой е Мусолини – Гарибалди или Цезар?”. Отговорът е ясен – Цезар, разбира се.
Легендарни американски журналисти ваят сияйния образ на Мусолини с лъстиви коментари, пишат хвалебни поредици за „фашистката нация”, оценяват фашизма като „голяма крачка напред и нов идеал в управлението на държавата” и произвеждат твърдението: „Фашизмът е необходим на американците. Бог създаде Мусолини от реброто на Италия”.
В Холивуд забелязват актьорския талант на Мусолини и той дебютира през 1923 г. във „Вечният град” с Лайонел Баримор в главната роля. Филмът разказва за сраженията между комунисти и фашисти. Сражения няма, има чудовищен терор на фашистите и масови убийства на комунисти, но това няма значение. Холивуд – някой да е изненадан? - ръкопляска на фашистите. Според рецензиите актьорът Мусолини е „органичен, той е на своето място”…
През 1933 г. Columbia Pictures произвежда документалния филм „Говори Мусолини” с участието на Дуче, представен като героичен лидер и спасител на народа. През 1934 г. цяла Америка припява песента „Ти си върхът!” (You`re the Тор), където всеки куплет завършва с „Ти си Мусолини!”…
„Демократичният” свят е тъй обсебен от Дуче, че в началото се присмива на Хитлер и го нарича „германския Мусолини”. После няма да се смее.
Истината е, че без черните ризи на фашистите нямаше да ги има кафявите ризи на нацистите, нито сините ризи на фалангистите.
Пред портите на света няма нито стража, нито часовой.
И тогава, и сега.
