Или докога БСП ще се променя във вреда на себе си и обществото
В моя статия от 15 т. м. в „Поглед.инфо“ определих поведението на Корнелия Нинова на среща с актива на варненската организация на БСП като на „слон в стъкларски магазин“. На тази среща тя обяви, че Изпълнителното бюро на Националния съвет сваля доверието си от председателя на варненските социалисти и го отстранява от поста му, назначавайки друг на неговото място. Нинова представи като аргументи за решението оплаквания на социалисти до нея и Националния съвет, в които се настоявало за решителната й намеса за премахване „безобразията“ във Варна. Лоши били резултатите на последните местни избори, съветниците от БСП гласували заедно с ГЕРБ, партийната субсидия не достигала до районните съвети, в състава на организацията имало много „мъртви души“, за да се увеличава изкуствено и нечестно броя на партийните членове и, съответно, да се искат по-високи квоти за ръководните органи. И още няколко неща от този род. Самият Гуцанов искал да остане председател до края на живота си и с цената на всичко си осигурявал необходимите гласове на конференциите. Тя се сетила за оплакванията три месеца преди изборите –още повече че по тях вече е имало становище на Общопартийната контролна комисия.
Припомням тези нейни „факти“, които вече изредих във въпросната ми статия, понеже в предаване по една телевизия Нинова отвори дума за този случай и повтори казанато от нея на въпросната среща. Макар че там е била изцяло опровергана. Няколко дена по-късно общински съветници от БСП са показали на Кирил Добрев извадки от протоколи от заседания на Общинския съвет, от които се видяло как те гласуват по важни въпроси. Пред телевизията Нинова и Добрев говорят настъпателно и със самочувствие, но пред съпатрийците си във Варна се гънат, пелтечат, мъчат се да кажат нещо разумно, но повече от лъжата, че има решение на Изпълнителното бюро и че то било съгласувано с Обощпартийната контролна комисия, не измислят. Ако имаше такова решение, взето официално и с кворум, тя щеше да го покаже поне на този, за когото то се отнася. Или поне препис от него.
На последното заседание на конгреса на БСП, когато аргументираше оттеглянето на подадената от самата нея оставка, Нинова предупреди опонентите си, сякаш е собственичка, че БСП не се продавала. БСП няма как да се продаде, но може да се разруши и страшното е, че разрушението й е започнало и дори доста е напреднало. Само че Нинова го нарича „промяна“. И се хвали с тази промяна.
Промяната „а ла Нинова“ е оттеглянето на оставката, която тя даде като знак, че поема лична отговорност пред партията за поражението на изборите за Европарламент. Както и да обяснява комичната си постъпката, каквито и морални принципи да изтъква за свое оправдание, това бе позорен акт, проява на слабост и безпринципност и управленска немощ. Така Нинова постави на изпитание членовете и симпатизантите на партията, разколеба ги силно. От друга страна обаче, оттеглянето на оставката е част от поредицата нелогични ходове, които тя прави като председател на БСП. Действията й са волунтаристични, необмислени и, най-важното, несъобразени със същността на партията, с нейната нагласа, традиции и демократичност. Тя не позволява никому да се разпорежда с нея, да си играе с членската й маса, да обещава, а да не изпълнява. А това именно върши Нинова. Тя наложи промяна в Устава на БСП, макар сама да не го е чела и да не го познава. Че не го е чела и не го познава, показа отношението й към варненската партийна организация. Но на нея не й е необходимо да го чете, защото очевидно не желае да го спазва. Ако го спазваше, нямаше да обявява, че е прието решение без наличие на кворум, протокол и основание според член на Устава. Нейният устав е „свалям доверието“ и толкова.
Нинова наложи председателят да се избира пряко от цялата членска маса, за да се постави над конгреса, който според същия този устав и принципите на партийното строителство е най-висшият ръководен орган. Тя въведе мандатност дори за народните представители, както и за председателите на общинските съвети, за да се освободи от хора, които са й неприятни и знае, че няма да й позволяват „да си разиграва коня“. Амбицията й е да започне от начало – все едно че нищо не е имало преди. Затова и най-напред премахна обръщението „другарки и другари“, защото то е една от най-здравите крепители на традицията.
Това е нейната „промяна“, с която толкова се гордее. Но промяна в политиката и поведението на партията изобщо няма. Защото няма истински обмислена програма. „Визия за България“ е хаотичен сбор от мерки, които не са свързани с една обща цел за реална промяна на обществото и социално икономическата система. Никакви идеологически принципи не ръководят партията и нейното висше ръководство в политическата й дейност в Народното събрание и извън него. Дори открито се проявяват антикомунистически забежки, които говорят за скъсване с традициите на партията, за фактически отказ от историята й.
Сега са тръгнали по общините, за да видят какви са техните проблеми. Три месеца преди изборите за места власт Нинова се сети, че в общините има огромни проблеми и напрежения, които не могат да бъдат потушени. От тези показни пътувания, които трябваше да покажат колко е загрижена и колко силно е у нея колективистичното чувство, се оказа, че най-големият проблем е замърсяването на въздуха, а не корупцията, неумението да се поддържат общините, безработицата, социалната несправедливост, разрухата в културата, здравеопазването и образованието, повсеместната простотия и простащина. Обаче се сеща да вади оплаквания отпреди пет-шест години срещу председателя на една от най-големите общински организации, за да ги използва като аргумент и оправдание за поведението си и като на „слон в съкларски магазин“. Тя свалила доверието си от него. И толкоз!
Нинова дума не обелва за организационното състояние на БСП. Е, във Варна съществували „мъртви души“, които фалшиво увеличавали членската маса и давали основание за повече представители на конгреса. Но нека самата тя каже колко са членовете на БСП в цялата страна. Едва ли ще каже, защото никой не ги знае. А ако ги знае, едва ли е погледнала как работят организациите, какво мислят, как действат. Тези неща очевидно са маловажни за Нинова, защото за нея е по-важна „промяната, която сме започнали преди три години“.
Промяна не се прави с разрушаване и саморазправи, с отмъщения, недоказани обвинения, волунтаризъм и непознаване на партията, с безпринципност и удари във въздуха. Аматьорщината проличава във всяко действие на Нинова и нейните най-близки сътрудници, верни подръжници и клакьори.
Повтарям: Нинова не познава партията, камо ли да более за нея! И как да я познава, когато почти не е била редови неин член, а направо заместник министър, депутат, член на Националния съвет и накрая председател. За да опознаеш партията, трябва да поживее и поработиш в нея.
Според мене най-страшният резултат от цялата тази „промяна, започната преди три години“, е, че БСП изгубва инстинкта си за самосъхранение, който я е запазил повече от век в страшните изпитания, с които е изпълнена нейната история. Този инстинкт, осъзнаван и ръководен от високия политически и иедологически разум, даде дългия живот на партията. Тя проля много кръв, даде хиляди жертви, но устоя и достигна такава почтена възраст.
А сега какво? Някой иска и сякаш успява да я обезличи и разруши заради личната си амбиция да бъде „първи човек“ в нея.
Някому може и да смешно да гледа какви ги върши слонът в стъкларския магазин. Но това, което става в БСП и което Нинова с гордост нарича „промяна“, никак не е смешно. Трудно и болно ми е, но ще го изрека: случващото се в БСП е опасно. То застрашава нейното организационно, идеологическо и политическо здраве.
И трябва да се лекува, докато още може да бъде излекувано.
