Бъдещият главен прокурор Гешев (ако все пак нещо не се случи) притежава няколко очевидни, безценни за нашето време „качества“: Прилича на Бойко Борисов – и той е отрасъл в краен квартал, приятелите му са негови съученици и роднини, най-близки са му Махалата и обикновените хора.

Гешев говори точно като Борисов – с прости кратки изречения, с лафчета, с поговорки, просторечно. И винаги посочва врага и виновните – болшевиките – както се изразява той.

Ходи като Бойко Борисов небрежно облечен, леко небръснат, с тениски, с якета с вдигнати яки – като бабаит от квартала, току-що станал от масата да въдвори ред.

Всичко това се харесва на хората, много им се харесва. В него те отново виждат Момчето, също както някога ББ, което всяка вечер по телевизията преследва, гони и наказва лошите, от време на време и по някой богат.

Иван Гешев е тъкмо техният човек – новият техен човек от телевизора. Той не е като Цацаров отчужден и отнесен, с вид на преподавател от провинциален ВУЗ, който говори витиевато, служебно и отчуждено.

Гешев е истинският баш прокурор, вървял стъпка по стъпка до върха. И не че го е искал – той е мечтаел за друг живот, за друга съдба, но са го убедили и сега няма как.

Гешев е най-добрият от всички главни прокурори, които хората са виждали по телевизора и познават от телевизора. Телевизорът го е оженил за тях и за службата.

Той ще продължи да изпълнява поръчки, да имитира дейности и да прави пушилки, ще лови в мъглата виновници наляво и надясно и ще е обичан – защото му се разбира, като говори – без нюанси, без глезотии, черно и бяло.

И разбира се, ама разбира се, че Гешев си вярва, че е точно човекът, който е нужен. Останалото си го знаем – едно момче от третото действие на пиесата излиза под прожекторите.

Въпросът е дали копи пейсът ще се задоволи с ролята си на копи пейста и дали копието няма да се превърне в копие за този, който го е измислил.

Николай Милчев