Тодор Живков би могъл само да завижда на Бойко Борисов за начина, по който контролира партията си и държавата
За старото правило, че най-добрите ученици надминават учителя си се сетих, когато видях как премина извънредното Национално събрание на ГЕРБ на 7 юли 2019 г. Защото картината много приличаше на конгресите на БКП от времето на Живков. Е, имаше и разлики – например синият цвят (Ехо, старата десница, как приемате заимстването на цвета, който беше ваша запазена марка – помните ли предизборното „Синьо утро” през 1990 г.?) или това, че при ГЕРБ събитието продължи малко по-малко от един час, а не няколко дена, както беше при конгресите на БКП. Но все пак на конгресите на БКП трябваше да се прочетат множество доклади и отчети, имаше изказвания, вярно предварително заявени и одобрени, говореше се с данни и числа, отчиташе се реална дейност и се приемаха подробни икономически и социални планове за бъдещето. Докато при ГЕРБ трябваше да се извършат само кадрови и структурни промени, а Лидерът да строи партийния актив в подготовка за поредните избори.
Само че и в тази кратка форма можахме да видим колко добър ученик на Тодор Живков е Бойко Борисов.
Той повтори умението на Живков безпроблемно да сменя втората фигура преди да се е превърнала в алтернатива – на времето такава е съдбата на Митко Григоров, Александър Лилов или Чудомир Александров, а сега на Цветан Цветанов. И при всички случаи това е направено предварително, а официалният форум само подпечатва решението с масово гласуване.
Вторият научен урок е затягането на редиците, за да не се самозабравят местните кадри. С тази цел Борисов отправи остри критики към своите хора, наречени анонимно „номенклатура”, „феодали”, „тартори”. Припомниха им се и „червените и сини лампички”, както и необходимостта от борба с корупцията, за да се върне усещането у гражданите за справедливост. Как да не се върнем към 80-те години и борбата на Живков за промени…
За прочистване на редиците беше създадена и Комисия по етика в ГЕРБ. Зад това неутрално име се крие не нещо друго, а познатата и на председателя на ГЕРБ от комунистическото му минало Контролно-ревизионна комисия, натоварена с функциите да проверява нередностите, да наказва и изключва провинилите се.
Имаше и изненадващи неща. Признавам, че не подозирах за размера на членския внос в ГЕРБ – 2 лв. годишно (сиреч със своите 90 хил. членове партията би трябвало да съществува със 180 хил. лв. годишно)! Този партиен членски внос показва за каква партия става дума – такава, от която членовете ѝ очакват облаги, а не партия, в името на чиито идеи са готови да работят и жертват нещо. Е, сега вече това ще се промени, като се въведе и принципът от времето на БКП за диференциран членски внос според доходите – интересно как при толкова много бивши членове на БКП не са се сетили по-рано.
Има още една разлика с конгресите на БКП – събранието на ГЕРБ беше само вътрешнопартийно – затягане на редиците, предупреждение, че партията си е на Борисов и на никой друг, попарване на каквито и да било надежди, че може да има и други личности освен Първия. Другото – политиката, обществото, бъдещето, беше само фон.
Всичко казано в ГЕРБ ми припомни един плакат от първите митинги на БКП след 10 ноември: „И без чл. 1 – БКП е ръководна сила!” Достатъчно е да заместим БКП с ГЕРБ или още по-добре – с Бойко Борисов и ще видим, че този плакат продължава да е актуален. Дали пък измислилите го през 1989 г. не са били бъдещите създатели на ГЕРБ? При това всичко това става днес, когато вече имаме утвърдена демокрация или поне в това вярват много български граждани и чуждестранни наблюдатели.
Май стажуването на Бойко Борисов при управлявалия страната повече от 30 години Тодор Живков се е оказало толкова успешно, че Ученикът е надминал Учителя.
Искра Баева
