Завърших предишната дописка с тъжната констатация, че ще си останем завинаги самотните будали на Балканите.
След като сами се навряхме в шашмите на Заев, сега пък се дърляме със сърбите.

Той и Бойко си е един самотник - преди години казваше, че няма приятели. 
И беше прав, като се има предвид, какви хора го заобикаляха, напълно разбираемо беше човек да стои на един пушечен изстрел разстояние от тях.

Наскоро пък каза, че няма семейство, понеже натири Цветанов, а той му бил семейството. Направо мре да побърква хората с подобни главоблъсканици. А сам курдиса горкия Цв. на виенското колело - и ще го остави там, докато онзи забрави кой е.

Парадоксалните обрати, по които си пада, вече ги сервира на високи обороти, сякаш иска да остави без дъх публиката. Всичко това обаче е правено съвсем съзнателно, издава желанието му да се дистанцира, самоотстрани от всички – да бъде непрекъснато сред тях, но да се усеща сам. 
Сякаш се е превърнал в тежест на самия себе си.

Има на разположение цяла бригада от предани блюдолизци, но все повече се превръща в загадка за тях. Отдавна лепне от шербета, с който щедро го обливат те.

Напоследък шербетчиите измайсториха един нов номер, за да се харесат на чорбаджията си: използват всеки повод откровено да ругаят Народа или пък пришиват към част от него откровени преувеличения, примерно: „Българинът днес се позамогна, стабилизира се, гради планове за бъдещето“. Тия дни повишиха пенсиите с цели 5,7% - как да не литнеш тутакси към Бъдещето.

Минималната пенсия става 219 лева – дори нашата гордост, прочутата крава Пенка, ще се намуси гнусливо от толкова щедрост.

Средната пък пенсия става 386 лева – и така тия щастливци вече ще надхвърлят с няколко лева границата на бедността. Някой ден и те ще летят към Бъдещето, в евтини ковчези.

Шербетчиите или са си родени тъпаци, или се правят на такива. Отвратителен е стремежът им да разделят Народа - да противопоставят „замогналите се“ на останалите, на истинските клетници.

България се влачи към Бъдещето си с окови на нозете, ако съдим от някои факти само от последните дни: 
според Евростат, у нас за пенсионерите се отделят 8,4% от брутния вътрешен продукт – докато средно за ЕС този процент е 12,6; 
половината българи изобщо няма да почиват това лято; упорито продължават да ни пробутват двойния стандарт при цели 30% от храните; а пък сиренето в Германия било по-евтино от нашето - еха; 
властите продължават мълчаливо да подкрепят дъмпинга при вноса на гръцка и турска селскостопанска продукция… Обаче „хараламбенето“ /по Радичков/ продължава и не му се вижда края.

Задава се и диво племе. 
Диво – и вероятно безпаметно. 
Ето някои факти, според социологическо проучване, поръчано от Министерството на спорта и младежта /цитирам по вестник „24 часа“/: 
46% от българите на възраст между 15 и 29 години не четат книги – това са около 480 хиляди души. 
62% не се интересуват от каквото и да било изкуство, 
72% не посещават галерии и музеи. 
На 30% не им стигат парите за нови дрехи и обувки, 
25% не могат да се хранят пълноценно, 
66% живеят заедно с родителите си, 
64% изобщо нямат документ за квалификация.

Летим вдъхновено към бъдещето. От една от най-любознателните нации в света сме се свлекли до дъното на ЕС по брой четящи млади хора. 
Готово – те/младите са подходящи за всякакви игри и злоупотреби с Истината. 
Можете дори да ги включите в авторския колектив на следващият учебник по история за 10 клас. 
Готови са и за безпаметно хараламбене по адрес на всичко/всеки.

Преди няколко дни по Би Ти Ви видяхме нещо уникално: ученик, който беснее, след като се е добрал до заветната тройка. Подскача от радост – и веднага след това прибягва към насилие над учителя си. 
Това беше лицето на Бъдещето: несмислено и зло.

Бойко купи с лекота шербетчиите си и ги превърна от брутални негови критици в също толкова брутални клакьори, унижи ги до крайна степен. Може би е съзнавал, че тия типове нямат никаква тежест в очите на Народа, но ги остави да си бръщолевят. 
Дали не се надява собственият му разговор да се окаже по-продуктивен?

Но как ще стане това, след като напоследък този разговор е доста неясен, често сърдит или ни предоставя главоблъсканици – например, внезапно казва, че американските самолети ще струват 2,2 милиарда, обаче ремонта в Русия на сегашните ни изтребители ще излиза 50 милиона годишно. Какво подмята – трудно е веднага да се проумее.

Между другото, президентът Радев, с участието си в „Панорама“, направи за смях цивилните гарги, лъснаха шмекериите им за сделката с Ф-16/70.

Навремето писах, как Бойко е мачкал ушите на Живков. 
Това е особена форма на близост, доста над обичайната мярка. 
Дали не си мисли, че вече му се полага да мачка и ушите на Народа?

На Бойко му е нужен някакъв краен, дори авантюристичен жест. 
Ако размишлява трезво над бъдещето си, време е да се сети за Народа – не за онзи, който се бил позамогнал, а за милионите клетници. 
Не му трябват нови самолети, те с нищо няма да му помогнат. 
Нищо не ни заплашва, освен, че Народа ще продължава да се топи/смалява – над 2 милиона вече са навън, това е най-голямата „кражба“, извършена за сметка на един малък народ в новата европейска история.

Откажи се от самолетите - и дай парите на пенсионерите. 
Време е да забележиш онези, които изнемогват.

Имаше време, когато Бойко казваше, че още 100 години няма да построим онова, което е построил Живков. След време обаче реши, че вече го е задминал. 
Дали е така и в народните сметки - колкото и приповдигнати и дори фалшиви да са понякога те?

Дали, когато Бойко си тръгне от властта, някой ще жали за него, както за правешкия Узурпатор?

Задава ли си този въпрос и изобщо замисля ли се за изменчивостта на колективната памет, която може да доведе до отчаяние всеки. 
Дали магистралите, които ще остави след себе си, ще са достатъчни, за да хвърли сянка над Времето като Живков?

Неясният отговор на този въпрос вероятно го кара да снове неуморно из кулоарите на Европарламента, да търси външната сцена, тя е сега неговото утешение.

Очевидно е обаче, че Европа до крайност вече е изпосталяла откъм лидери. 
На нас може да ни изглежда нелепо Бойко да пазари Габриел за външен министър на ЕС, тя и сега не е на себе си – обаче и вероятният шеф на Еврокомисията, германският военен министър е от същия рафт на европейския политически супермаркет. Съюзът се е запътил към фиаското си.

„Раздай“ самолетите на гладните гърла. Пак ще те псуват, но така си е редно тук.