Защо МОН допусна двама лаици да обучават учители и да дават акъл на историческата общност, пита авторът

на един от учебниците за Х клас

– Проф. Спасов, какво според вас се случва около учебниците по история за Х клас?

– Политическа атака, безпрецедентна, каквато в най-мракобесните времена в България не е имало. Това, което се случва, е нещо ужасно. Едни световно неизвестни лица – онзи неподстриган журналист и някоя си Келбечева от Американския университет, искат да цензурират учебниците. Аз предлагам следното: излагам си научната продукция публично пред цяла България и тази госпожа да си изнесе своята и да видим кой кой е. Написал съм 12 учебника досега, от 1974 г. преподавам – от Силистра до Петрич имам учители мои студенти, от Видин до Свиленград. От една година пишем този учебник – създаването на учебник е адски трудна и сложна задача, но се появява да ни диктува какво да пишем някакъв журналист, който е световно неизвестен, не се знае какво му е образованието. И са си измислили тези двамата някаква служба по линия на министерството (кой им плаща?) – те извършват подготовката на учителите как трябва да се учи история в периода 1944-1989 г.! Като какви? Това е безпрецедентно – и Мусолини и Хитлер не са си позволявали такова нещо!

– Един ваш колега – доц. Лъчезар Стоянов, публично заяви, че в училището трябва да се казва за социализма единствено, че е престъпен, и нищо положително. Как може историк да каже такова нещо?

– Това не са историци, това е помиярска история. Най-много ме дразни, че хора, които са завършили в “братския Съветски съюз”, сега са най-големите противници на Русия и най-големи критикари. Аз работя по българо-съветските отношения от 1974 г., от цялата работа с учебниците съм най-засегнат. Но има поговорка: умните хора не се сърдят, те си правят изводи. Тотално загърбен е професионалният исторически подход.

– Проблемът са не те, а това, че министърът пусна техните искания с предписание да ги добавите в учебниците.

– Аз пиша периода 1978-1944 г., по моя период те не смеят нищо да кажат, защото нищо не знаят. Разберете, учебникът включва 1300 години история на България, има антична история, средновековна и т.н. Те там зъб не обелват, защото нищичко не знаят и не разбират. Аз не защитавам себе си и учебника на издателство “Домино”, защитавам всичките си колеги. С изключение на един – доц. Стоянов на издателство “Рива”. Той беше в Института за история, отиде в НБУ, а сега се изживява като Истината с голяма буква. Аз и него призовавам да покаже продукцията си и аз си показвам моята и да видим кой какво. Как така ще обижда той Жени Калинова или Искра Баева, проф. Огнянов, проф. Пламен Павлов, който е мой студент и е толкова талантлив човек! Над една трета от хората в авторските колективи на тези учебници са мои студенти. И трябва да ви кажа – това са най-талантливите. Високи професионалисти. Да се пише учебник е адски трудно и страшно отговорно. Това са отговорни хора, които не правят компромис със съвестта си, не внасят своите предпочитания в учебниците. Не може това правителство такова мракобесничество да върши. Трябва да кажа, че днешното ни поколение историци е на нивото на предходното, а у нас висшето образование започва с историята.

От една година пишем този учебник, зарязах си научните изследвания, лично време губя, а някакви лаици тръгнали да ни обиждат. Ами, като си толкова кадърен, вземи напиши шести учебник. Как тези хора се самоназначиха за цензори? Такава цензура по никое време не е имало или ако е имало – тя е била малко по-интелигентна. Това сега е просташка работа.

– От самата учебна програма, по която са писани учебниците, излиза, че при фашизма няма никакви престъпления, а след това със социализма започват кървави престъпления!

– Много изкривени неща се произвеждат. Колкото до фашизма, този термин ни го лепна Коминтернът и ние се скъсахме да повтаряме като папагали, че първото в света антифашистко въстание е септемврийското. Което е недостоверно и в моя раздел аз такива работи не съм писал. Не е уместно да ми говорят и за комунизъм, комунизъм в България и никъде не е имало – комунизмът е един идеал, който не е осъществен. Колегата, който е писал за този период в нашия учебник, е употребил термина “държавен социализъм”. Има технология на писането на учебници, не може за периода на социализма да пишеш само за затвори, само за Държавна сигурност. Такива като този журналист Христов ходят по държавните архиви само това да четат и искат в целия раздел до 1989 г. да са само затвори и репресии. Не може така, имало е образование, култура, икономика и т.н.

– Като автор на частта до 1944 г. как ще коментирате, че в учебната програма липсват посичането на Стамболийски, Белият терор, антиеврейското законодателство, лагерите по онова време, Съпротивата?

– Има ги, аз съм ги написал, но не може да се напишат така подробно, понеже за една година се учи цялата история на България. Как учителите ще се оправят, това не знам. Но ако пишем само едната страна на историята за всеки период, ще излезе накрая, че в България е имало само убийства. Имало ги е, и във ВМРО и т.н. Но в България има и модернизация, имаме толкова неща, които трябва да кажем! Дори за Освобождението – Варна и Шумен кога бяха освободени и присъединени към България? Нищо не се прави – само плакати, плакати, плакати.

Но и нещо друго – събрала се някаква комисия да оценява учебниците. Абе, кажете кои хора са в тази комисия, с имената си да излязат, както аз излизам с името си. Някакви анонимници. Извинявайте, в България, докато не се научим да си ценим специалистите, нищо хубаво не ни чака.

– Според новия учебен план историята като задължителен предмет приключва в Х клас…

– След Х клас тези деца повече история не учат. Това е нивото, до което те достигат в отечествената история. А историята е в основата на цивилизацията. След това тези млади хора стават инженери, лекари, компютърни специалисти – и ако не си знаят отечествената история, тежко ни и горко!

Проф. Людмил Спасов, ДУМА

* Людмил Спасов е роден на 8 май 1949 г. в с. Якимово, обл. Монтана. Завършва история във ВТУ, преподавал нова и най-нова история на България във ВТУ, ТУ-София, в Института за военна история при ГЩ на БА, в момента – в ПлУ. Доцент (1985), доктор на историческите науки (2007), професор. Автор е на над 130 студии и статии по проблемите на българската, руската и балканската модерна история, вкл. на над 15 книги. Специализирал е в бившите СССР и Югославия, както и в Гърция. Той е един от авторите на учебника по история за Х клас на изд. “Домино”.