Много ни е историческо напоследък. И възродително някак, родолюбско и българодуховно.
В последните дни великобългарското самочувствие така мощно се възвиси, че едно хоро край Рилските езера или пред сградата на Европейската комисия в Брюксел вече не мож' го изрази. То не са исторически паркове, то не са тракийски амфитеатри, то не са подменено съдържание в учебниците по история и поредна заплаха от институционално безхаберие над къщата на поета Пейо Яворов...
Само преди няколко дни се откри (е, не съвсем) първият български Патриотленд - всъщност официално наречен Исторически парк. Не съвсем, защото #PARKAT E HUBAV, AMA NE E GOTOV, както вече си знаем покрай разни други строително-ремонтни дейности из страната. Въпреки това според един от неговите създатели и главен вдъхновител Ивелин Михайлов, представянето му пред публика било наложително, защото много и най-различни платени медии и продажни журналисти били разпространявали лъжи за инициативата и за самия него. Та както Михайлов споделя в едно специално и доста дълго видеообръщение (той има практика редовно да се обръща към народа чрез различни видеа, заснети от самия него в най-различни неформални места) прибързаното откриване имало задачата да спре въпросните манипулации и да покаже на българите, че родният дух е в процес на възраждане, пък макар и още на ниво "строителна площадка".
В крайна сметка немалко хора се явиха на откриването на Исторически парк, за да преживеят напредналата му бременност и да провидят зад ръчните колички, лопатите, строителните материали и загражденията един истински бъдещ роден Дисниленд със силно патриотичен характер.
Един ден, когато това съоражение отвори врати, то ще е нещо като фаст фууд българска история, видеоигра с учебно-патриотичен характер, тюрлюгевеч от миналото по земите ни, че и отвъд него.
Една разходка из парка за няколко часа с все атракционите ще онагледява един период от 10 000 години - от каменно-медната епоха, през траките и римляните, та до разцвета на Първото и Второто българско царство. Отиваш семейно на море, да кажем в Кранево, пък когато времето не става за плаж, палиш опела и отиваш до Исторически парк, за да си повишиш бъргарския дух, да разходиш децата и да им влееш и на тях малко патриотизъм.
Купувате си хартиени шапки с родолюбив надпис (нещо от сорта на "Народът, който се изправи срещу боговете"), пълните шепите с печен слънчоглед и тръгвате - я тука една старобългарска шатра, я там една крепост ала Бабини видини кули, дръж тука едно копие, хвани тая конска опашка - абе българщина и родолюбие отвсякъде!
Сега, никой не крие от бъдещите посетители на своеборазния Патриотленд, че тук реална история няма.
Истинските археологически разкопки не са много далеч и не са малко, но пари за тяхното поддържане не се намират, пък и то там не е интересно, нали - само камънаци и полуразрушени основи. А и няма как да се печели, все пак... Да не си помислите обаче, че мястото на Исторически паметник е просто някакво си поле на 33 км от Варна! Всъщност, както твърдят организаторите, тове е много силен енергиен център. Не е ясно колко и защо е енергиен, но то това не е важно. Пък, хайде сега, дори и да не е така, то като се съберат едни 1000 български патриоти на едно място и затуптят сърцата юнашки, ето ти я енергията!
Важно е да кажем, че Патриотленд, разположен на 500 дка земя, може и да е родолюбиво предприятие с цел въздигане на българщината, но и то като всеки увеселителен и тематичен парк, каквото е по документи, си има финансови условия за посещение. Стандартният билет засега е 30 лева, като има вариации на цените при различни видове карти. В споменатото вече видеообръщение Ивелин Михайлов призовава активно онези с още несломен български дух да си купят онлайн карти или билети, дори и да не могат да ги използват сега, защото така щели да помогнат на предприятието и да станат негови спомоществователи.
Вложението им нямало да се загуби - закупените входни документи щели да важат за една година напред. Михайлов заявява, че лично той не желае да печели от бъдещия туристически хит у нас - иска единствено да си върне харчовете, направени по него и купуването на билети е начин това да стане. Пък че Исторически парк принципно ще печели, доказва цял бизнесплан, според който годишно тук ще идват около 300 000 души, които, естествено, ще си плащат.
Смятайте нататък к'во става!
С малко по-малко шум тези дни се откри за света и родината още една нова дестинация за българския дух - амфитеатър "Дамасцена". Тя, за разлика от Исторически парк, поне е изцяло частна инициатива на един собственик на бизнес с розово масло, известен с инвестициите си в културни продукти. Всъщност името на Стоян Стоянов нашумя с един силно рекламиран и потънал в творчески скандали филм, разказващ личната му история. Кинопроизведението "Дамасцена" си беше една неподправена хвалебствена ода за човека, която не влезе в полезрението на доброто българско кино, но за сметка на това даде добър рекламен тласък на други проекти на бизнесмена. Най-големият сред тях е туристическият парк "Дамасцена" към дестилерията в Скобелево.
В него, наред с демонстрации как се добива известното българско розово масло преди и днес, има потпури от паметници и реплики на антики, намерени по нашите земи. Сред тях бронзови скулптури на Алеко Константинов и неговия бай Ганьо, както и на владетеля на траките Севт ІІІ на кон и втората му съпруга Береника. Тук могат да се видят копия на всичките ни златните съкровища, разположени в коридорите на най-новото в парка - амфитеатъра. Той, както се казва в пресинформацията за мястото, бил точно копие на античните съоръжение от времето на траките (!), а погледнат от високо представлявал кошница с рози.
Така че, ако не знаехте, сега сте наясно - тракийците са правели анфитеатри най-вече в тази форма, тъй като най-често са ги гледали отвисоко, вероятно чрез древни дронове. Сцената на амфитеатър "Дамасцена" вече е в експлоатация, като на откриването й в навечерието на Еньовден (кога иначе), наред с фолклорни, акапелни и поп изпълнения, имаше и древен тракийски ритуал, пресъздаващ битката между Доброто и Злото.
Той достига до нас, благодарение на добрата памет и театрална интерпретация на органицацията за възстановяване на дребните български добродетели "Бага Тур". Гвоздеят в програмата по откриването беше концерт на певицата Марияна Попова, която изпя песента "Две хубави очи" по едноименното стихотворение на Яворов. Музикалното произведение на свой ред беше предизвикало скандал относно авторските права на кадрите, използвани във видеоклипа към него, но господин Стоянов внесе яснота по казуса, като припомни публично, че филмът си е негов, следователно и кадрите му.
Докато известната певица пееше яворовите безсмъртни стихове на сцената на новия, мадерен тракийски анфитеатър обаче, къщата на поета в София отново излезе на пазара. За трети път.
Казусът с нея е познат и доста сложен - фирма "Дом Яворов" ЕООД, която е собственик на имота, не може и не иска да го стопанисва по ред финансови и други причини, затова и го предлага на обществен търг чрез частен съдия изпълнител. Преди по-малко от година ситуацията беше същата и тогава кметът на София Йорданка Фандъкова авторитетно се произнесе, че този паметник на културата трябва да стане държавна собственост. Впоследствие обаче се оказа, че заради финансови и правни тежести, инвестицията е рискова дори и за държавата България.
И ето го резултатът - Яворовата къща, мястото, което още пази духа на любовта между поета и неговата Лора, домът на една от най-забележителните ни културни фигури, пак е достъпна за всички, които я пожелаят.
Това означава, че рискът някой да си я напазарува на принципа, по който е придобита например Къщата на ягодите (която от години е оставена от собственика си Валентин Златев да се руши) е реален. И както ни е научила новата ни история, най-вероятната съдба на мястото след това ще бъде наложително събаряне и скоростно построяване на поредния бетонно-стъклен архитектурен буркан, в който да се помещават офиси за и ние-не-знаем-какъв-точно-бизнес. А след това, в момент на силен родолюбив порив, някъде на фасадата му може и да се намери място за една паметна плоча, припомняща, че някога тук е бил яворовият дом. Или още по-патриотично - скулптурата на поета, която сега стои самотно в двора на старата къща, може да бъде достойно декорирана във фоайето на новата сграда, някъде там между гранитените плочи на пода, вегеталната стена с вградените прозрачни асансьори и рецепцията във вид на развята конска опашка например.
Така, както сме тръгнали да интерпретираме родната си история и да пазим паметта на българския дух и традиции, най-вероятно скоро ще станем Първата страна парк в света. Ми то ние сме наполовина готови - имаме си статуи на владетели със светещи очи, античните разкопки на София са приятно "отремонтирани" с нови плочки и красиви тухлички още от времето на Божидар Димитров (Царство му небесно!), а цялото древно ларго от три години стои "зазимено" в центъра на старата Сердика. Красивите софийски къщи падат като отстреляни войници една по една, но пък на тяхно място се извиват удивителни архитектурни "реплики" на нещо видяно някъде из Дубай, около което е много удобно да се вихрят спонтанни хорА.
Някогашната ни Софийска градска библиотека отдавна е гранитен хотел, дори и Мавзолеят, дето си беше готов атракцион, отиде в историята, за да може на неговата прощадка за се строят арт инсталации в образа на портативни Бронзови къщи за по два милиона. Ама то ние исторически паметници вече си имаме - я вижте само какъв величествен Паметник на Съветската армия си притежаваме в София! А като добавим Альошата в Пловдив? А подобните в Бургас, Сливен, Тутракан, Шумен, Ямбол, Стара Загора, Плевен, Добрич и т.н.?
След като стана ясно и че Русия иска да наказва онези, които посягат на паметниците им в други страни, предлагам направо й да дадем пълномощия да управлява нашата Първа страна парк в света. Те са добри стопани - знаят кога да бият, но и знаят кога да галят, така че няма от какво да се притесняваме. То и сме свикнали. Пък и без това споменът за братското им присъствие у нас отново се възражда, така че вместе... пардон, заедно ще бъдем истинска, непобедима сила в атракционното изкуство, което ще изведем на държавно ниво на световната политическо-увеселителна сцена. Що се отнася до съборените къщи на поети, писатели, интелектуалци и някогашни политически величия, колко му е да отделим още едни 500 декара някъде из софийските полета (а може и в Борисовата градина - нали сега там общината ще си взима някаква част) и да опънем едни реплики!
Слагаме екскурзоводи, отваряме два ресторанта с патриотична храна - единият на името на Тодор Живков, другият - на Че Гевара, инсталираме тонколони за непрестанно хоро и тук-таме Софи Маринова, пускаме стадо овце да пасат, ограждаме наблизо трасе за каравана парк и ето ти го - хем патриотично, хем увеселително, хем печелившо.
Може и артисти, маскирани като исторически личности, да пуснем да обикалят. Хаората ще се снимат като луди с тях! Заставаш до Яворов и вирваш палец нагоре. Прегръщаш Ботев и вдигаш знак за победа. Седиш в коленете на Вазов, правиш заешки ушични на Йовков, мижиш с едно око до Гео Милев. Кеф!
Единственото, което ме притеснява обаче, е, че нещо се запъвам над въпроса как точно да кръстим нашата Първа страна парк в света. ПСПС не е много атрактивно, признавам. Нещо по-модерно трябва, по-маркетингово.
Може би... Бутафория? Или пък Фалшленд?
