Европейските избори в края на май преминаха в един нездрав климат на песимизъм и неяснота за бъдещето на Европейския съюз. В Европа, а и в света, демокрацията последните години преживява конфронтация и конфликти. Политическите системи в различните европейски страни ги организират, съзнателно или не, прехвърлят ги съответно на правителства и на партии, като по този начин влизат в управлението и политиките на Стария континент, една практика от векове.
Но кое накара европейците да отидат до урните?
Два са основните импулси, които предизвикаха хората да гласуват в Европа. От една страна - поляризацията, която силно се раздвижи с изяви на националисти и популисти, най-вече във Франция и Италия, където крайната десница стана първа политическа сила. А от друга - появата на нов „ековот“, който много ясно се изрази в Германия - постави „зелените“ на второ място, пререждайки социалдемократите.
Двете исторически мажоритарни партии, управляващи в тандем Европейския съюз, народните и социалистите, днес разчитат вече на подкрепата, както на либерали, така и на зелените в Европарламента за сформиране на парламентарно мнозинство и в избора на висшите кадри на европейските институции.
Антиевропеизмът на различните формации на крайната десница в Европа направи рязък завой в тази изборната кампания, съобразявайки се с трудностите на британците за изпълнение решенията по Brexit. Тези партии вече не искат да напускат ЕС, а да се възползват от бюджетите и средствата на Съюза, за да го променят и дори да го разрушат, но отвътре. Този антиевропеизъм ще тегне над ЕС, но ще разчита на недостатъчна численост от евродепутати, които ще спъват и ще блокират парламентарната активност, но няма да управляват Европейския съюз.
Политическата личност, която най-силно бе наказана на тези избори бе френският президент Еманюел Макрон, който бе задминат от гласовете на Марин льо Пен. Но това не попречи на неговия неистов стремеж да е лидер на новия проект за европейско строителство.
Евровотът показа също и един друг важен факт, че е износена голямата коалиция, която управлява Германия, чиито компоненти, CDU-CSU y SPD, губят почти 20%. Така френско-германският тандем, който традиционно беше моторът на европейското строителство, ще трябва да се раздели вече с тази приоритетна задача след изборите и да потърси нови съюзници.
Италианският политик Матео Салвини също не постигна целта си. Лидерът на италианската Liga очакваше да победи и да оглави правителството в Италия, като по този начин получи по-силен глас в Евросъвета. Въпреки успеха си, Салвини остава назад и не може да оглави силна антиевропейска група в Брюксел, която да има управленски претенции за челни европостове.
Новата „звезда-политик“ в Европа е испанецът Педро Санчес, рекордьор в печелене на три последователни тежки избори – парламентарни, европейски и местни в рамките на един месец.
Санчес се оказа и безспорен политически стратег. Испанският и.д. премиер нито за миг не изостави премиерските си ангажименти, съчетавайки ги с напрегнатите три кампании, които се застъпваха. Твърдо решен Испания да поеме политическа отговорност в Брюксел, Педро Санчес предложи на испанските основни политически лидери важен Пакт за Държавата за гарантиране просперитета на Испания, която задължително да влезе в управленското ядро на Евросъюза. И получи тяхната подкрепа, въпреки че за кандидатурата му през юли в парламента десните партии - Народната партия и гражданската „Сюдаданос“ заявиха, че ще гласуват „против“.
“Ние изразяваме нашето съвпадение и подкрепа на Пакта за държавата, защото Испания трябва да има силна политическа позиция в Европейския съюз и ще подкрепяме кандидатурите, които ще предложи Държавата в институциите на Общността, надявайки се да са поне за два от най-важните постове.“, изтъква П. Касадо, лидер на Народната партия.
И ще попитам: А каква е българската стратегия за новите управленски институции и има ли мисъл, за изготвяне на подобен предварителен Пакт за Държавата ни за гарантиране просперитета й в Европейския съюз? Постигната ли е такава договореност, въпреки политическите различия между правителството и лидерите от опозицията? Има ли нужната чуваемост за обща политика в името на България на правителството и 17-те български евродепутати, които ще работят в Брюксел?
Новият европейски тандем Макрон-Санчес-Коща.
“Социална Европа” е по идея на бащата на ЕС, Жак Делор.
Нека припомня, че Франция винаги е проявявала активност в политиката на Европа и специално в ЕС от създаването му. Нека не забравяме в листата на Шуман, Делор и аристократът-президент Валери Жискар Д·Естен и „Конвента за бъдещето на Европа“, политически модел на ЕС от 2003г.
Лансираният преди две години Алианс „Социална Европа“ между Меркел и Макрон, днес е Алианс и между Мадрид, Лисабон и Париж.
Френският президент разясни с цел да насърчи своите колеги Коща и Санчес новата-стара идея за реформиране на Евросъюза, центрирана върху “европейския суверенитет и европейска ефикасност”.
Позицията и апетитите на Франция за новите управленски постове в Евросъюза.
Париж реагира остро:„новите важни постове в Брюксел не бива да са заради знамена, а за визия и проекти. Засега никой ”spitzenkandaten“ няма мнозинство“. Макрон все още не издава своя коз.
Брюксел отговори на Париж: „Трябва да се опитаме да спрем тази машина на престрелки и Макрон да преосмисли. Той не командва тук, Брюксел не му е Париж.“
Президентът Макрон сякаш си отдъхна след загубата от Марин льо Пен. Наблюдава се известно спокойствие във вътрешния фронт. Бурята от френската улица утихна, европейските избори консолидираха властта на либералите и катедралата “Нотр Дам” отвори опушените от пожара високи порти и макар с каски, неделна литургия отново оттекна в храма. Настъпи часът за Европа...
Френският президент изтъка цяла мрежа от алианси за амбициозната си програма за реформа на Европа през последните две години, но след последните европейски избори, той откри в лицето на Испания един от най-солидните свои съмишленици.
"Испания е най-голямата европейска страна с лидер-социалист. Педро Санчес показа силна проевропейска ангажираност, съпричастност към линията и програмата Макрон, постигна добър резултат на изборите и споделя големите европейски приоритети”, твърдят запознати от Елисейския дворец.
„Най-важно е избиране на най-добрия за нов председател на Еврокомисията, за което Франция има и амбиция, и опит и тук не е въпрос на знамена, а на проекти и на визия”, повтаря Париж.
„Съща така не е въпрос и от коя политическа фамилия ще бъде председателят на Европейската комисия, като се има предвид, че европейските избори показаха, че политическият пейзаж е наопаки, обърнат е с краката нагоре и да говорим, че винаги трябва да са същите семейства и същите страни, които решават каква да е Европа, не смятам, че е в унисон с посланието, което гражданите отправиха от урните. Става дума за европейско възраждане... ”, смята дипломат от „КЕ Д'ОРСЕ“/Quai d'Orsay/ и добавя: „Германецът Манфред Вебер “не е убедителен с нищо, че е по-добър от останалите кандидати, липсва му опит...”.
Макрон е отчаян: "Всичко ми се струва много бавно. Европа е свикнала не да действа, а да се отбранява само, очаква да настъпи нова криза с еврото, за да задейства механизмите за стабилитет”.
За да насърчи сътрудничеството и да получи подкрепа, Париж гледа към Мадрид и към Лисабон: "Можем да кажем, че сега съществува в Европейския съвет Франко-иберийски алианс, рамо до рамо Еманюел Макрон, Педро Санчес и Антонио Коща.", казва министърът по европейските въпроси Амели де Мончален, която отбелязва, че се касае за партньорство с много общи идеи "европейски бюджет, реформа на Еврозоната, обща земеделска политика, международна търговия, обща европейска отбрана…"За Шенген тя смята, че се налага “императивна реформа”. "Прилага се 33 години и се държи само на два крака: по-малко вътрешен контрол и повече контрол на външната граница, повече се грижим за първото и много малко за второто. Това върви само, ако има слаб външен миграционен натиск".
„Френско-иберийският годеж“ не е перфектен, както никой годеж. "Има теми, по които не сме съгласни", споделят испански дипломатически източници. "За присъединяване на Западните Балкани, например. Испания е за интегриране на Балканите, а Франция смята да се процедира по-бавно във времето."
Откриването на новия Европарламент е на 2 юли с избор на председател и заместник-председатели на Парламента от новите 751 евродепутати.
Преди първото пленарно заседание депутатите трябва да се определят към някоя политическа група и коя точно. В предишния мандат имаше 8 политически групи в ЕП.
Европейските политически семейства в досегашния парламент номинираха водещите си кандидати за поста на председател на Комисията. Парламентът заяви, че няма да приеме кандидат, който не е бил номиниран като водещ кандидат от политическите партии. Именно това е разковничето и разногласието между Меркел и Макрон на последната среща на върха на 20 юни на 28-те в Брюксел.
България влезев европарламентарна надпревара. За първи път председател и зам.председател на европейските либерали ще са евродепутати от Източна Европа. Евродепутатката от ДПС Искра Михайлова бе избрана за заместник-ръководител на либералната група. За председател фаворит е бившият еврокомисар по земеделието и експремиер на Румъния Дачиан Чолош, тъй като досегашният лидер на АЛДЕ белгиецът Ги Верхофстат се кандидатира за председател на Европейския парламент.
Брюксел, 20 юни: Деликатните преговори на срещата на върха на ЕС за избор на приемлив кандидат за председател на Европейската комисия завършиха с фиаско и безрезултатно.
"Няма мнозинство за никой кандидат. Ще се съберем отново на 30 юни. Ще продължа консултациите", заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск след петчасов маратон на дебати. "Вчера бях предпазлив оптимист. Днес съм повече предпазлив, отколкото оптимист", написа Туск в "Туитър" след разговора си с лидерите, Меркел, Макрон и Санчес. Кандидатът, който ще заеме на 1 ноември поста от Жан Клод-Юнкер, трябва да получи подкрепата на 21 от 28 европейски лидери и да събере мнозинство от поне 376 гласа в ЕП. ЕНП, най-голямата група в европарламента със 182 „народни“, срещу 153 социалисти и 108 либерали иска председателския пост на Европейската комисия и никой не оспорва нейните претенции, но трябва да се намери кандидат, различен от Вебер, са заявили пред АФП трима високопоставени източници.
За някои от участниците в Срещата на върха, като председателя на Еврокамарата Антонио Таяни, „кой ще ръководи ЕК, решението е да бъдат затворени 28-те европейски лидери в залата, така както кардиналите по време на конклав във Ватикана и да се отвори портата, когато се появи “белият дим”...“.
Други предполагат, че новото име на председателя на ЕК ще се появи на много отдалечено място, каквото е японския град Осака, където основните лидери на ЕС ще присъстват на световната Среща на върха Г-20 на 28 и 29 юни. На следващия ден, 30 юни, на срещата в Брюксел може да има вече наследник на Юнкер и даже имената на останалите лица за висшите постове, като председател на Европейската централна банка, председател на Евросъвета и името на Върховния представител на ЕС за външната политика. А на 2 юли Европейският парламент ще избере и свой председател, с което ще се сформира новата купола на Общността.
