Днес овцата е в акция, както всеки път, когато овчарят я тупне с гегата. Беее, ние мислим, беее, за народа, беее... Умна овца: говори, лъже, краде, а става и за … сещате се, ако овчарят си е навехнал дясната ръка…  

Овцата може би не знае, че сценките със субсидията може би струват десетина милиона, да речем. Един дал, друг взел – за да се сглоби сюжета. И той се сглоби…

Няма по-нелеп спор от този за държавната субсидия за партиите. От ГЕРБ предлагат един лев. Дежурните говорещи, когато не играят голф, разтягат дъвки за популизма, зависимостите от олигарси, американска система, германски опит и прочие. Защото е важно да се отвлече вниманието - което и става.

През това време се „пече“ новият главен прокурор. Всъщност това е важният въпрос, защото трябва да се довърши реализацията на плана за „диктатура на прокуратурата“.

ГЕРБ печелят избори след избори - факт. Съмненията, че има купуване и манипулиране, са недоказани, няма и нищо черно на бяло. Трябва да го докаже прокуратурата, а тя няма да го направи, защото… знаете защо. Ако си търсите белята – подайте сигнал. По-лесно е да оцелееш в Сахара без вода и в Сибир без кожух.

Стигаме и до въпроса: Трябват ли им на партиите пари?

Отговорът е „да“. Много пари и знаят откъде и как да ги набавят. Говорим за акулите не за партиите-хамсии

Източниците:

Нелегалният трафик: дрога, цигари, проститутки, деца/бебета, просяци, нелегално карго (китайско, турско, дубайско и пр.) и др.

Тези източници са на първо четене, така да се каже. Детайлите са много и скъпи. „Евтините“ апартаменти, тераси и част от къщите за гости също са част от сметката.

Всички „разходи“ се калкулират в цените на повечето стоки, строежи, пътища и услуги, затова в Германия, Франция, Англия и други богати страни много неща са по-евтини отколкото у нас.

Това е имал предвид Доган, когато ни обясни как стоят нещата с разпредлението на порциите. Не спомена обаче, че вече трийсетина години вече върти ултра успешен бизнес с етническата карта.

Джон Едгар Хувър бе казал, че мафията „не просто превзема територии, а ги окупира“. В окупация сме.

Статуквото няма да допусне моделът да се промени. Това трябва да е ясно. Не и доброволно. Всички приказки за държавната субсидия, спорове за проценти и какво щяло да стане ако… и т.н. са пунта Мара. Ще продължи да процъфтява бизнесът, който подпомага партийните централи. Големите, разбира се, а много от малките ще загинат. Каквато е една от целите. Или ще се „родят“ частни партии.

Затова овцата блее, вдъхновена от тоягата на чобанина. Отвръща й грухтене – политическо и медийно. Фермата е възбудена.

Милионите, които ще се спестят, са капка в бюджета и БВП. Споровете всъщност прикриват прегрупиране на интереси, политически територии, бизнеси. В задкулисието се води война: кой ще гепи повече, чий ще е новият главен прокурор, кой ще натопи другарчето по закона РИКО в САЩ, за „кабинета на съгласието“ – все екзистенциални неща, олицетворяващи векът на Голямото плюскане. Къде сте вие в този сюжет? В кошарата, в кочината, в киреча – сами избирате. Свободни хора сте, в свободна страна, нали?

Борис Петков

П.П. Това е краткият вариант. Дългият съдържа данни, които авторът или не знае, но се досеща, или предпочита да премълчи.