Проблемът с БСП не е „Нинова долу! – Нинова горе!”. БСП не печели избори с твърди симпатизанти, които избират Нинова. БСП печели избори с периферните си гласове, които идват за тази партия, за да отстранят друга. Така често една партия печели избори не благодарение на лидера си, а въпреки него.

Така печели и Борисов – мнозина гласуват за ГЕРБ не заради него, а въпреки него – „да не дойдат комунистите”. Или – „той е по-малкото зло”, няма по-подходящ за момента и т. н.

Така е и с Нинова и всички нейни предшественици – тя има силна подкрепа вътре в партията, но гласовете извън нея са друг въпрос. На последните избори се видя, че има прилив на нови гласове към БСП. Но тези гласове не стигнаха на БСП да победи ГЕРБ.

Засега тези, които гласуват против БСП „за ГЕРБ въпреки Борисов”, са повече от тези, които гласуват против ГЕРБ, „за БСП въпреки Нинова”.

Предстои да се види какво следва на местните избори, после и на парламентарни. Те са различни от европейските, които имаха по-малко значение и по-малко хора излязоха да гласуват.

Нещата обаче не зависят само от БСП и излъчване на подходящ лидер там. Проблемът е, че

ГЕРБ вече е партия-държава

Тази партия е най-големият работодател в малки градове и малки населени места. Тази партия контролира или притиска и местния частен бизнес. Дори дребен чиновник в техническата служба на общината се назначава с партийна протекция. Държавата е най-големият работодател в малките населени места, а местната власт се е сляла с партийната власт на ГЕРБ. Централната власт пък притиска големия бизнес и всички назначения в най-важните институции на държавата и дори в другите власти, зависят от ГЕРБ.

На конгреса в неделя Нинова си оттегли оставката и предизвика буря от коментари. Всъщност, и когато подаде оставка последва буря от коментари. Заради надигащ се страх кой ще овладее БСП и заявена подкрепа за нея от партийни организации, тя оттегли оставката. Според противниците на Нинова вътре в партията, тя е режисирала тази подкрепа. Но конгресът я потвърди, оказа се, че опозицията й вътре в партията не може да я победи по демократична процедура. На техните партийни форуми Нинова в последните два месеца на два пъти беше бламирана по съвсем демократична процедура – веднъж като включиха Станишев листата, втори път като не приеха доклада й за изборите. Но я задържаха като лидер.

Противниците на Нинова в БСП

не са само герговци и други, готови на съглашателство с Борисов. Гергов беше припознат като главния агент на Борисов в БСП, който получи 43 млн. лева, гласувани от правителството на община Варна, за да му изплатят съмнителен имот, наречен от варненци „Дупката”. Гергов, също така, организира в кабинета си срещи на главния прокурор, да оказва натиск върху бизнесмени – известен стана случаят със Сашо Дончев, а дали няма и други? Може да се направи извод, че Гергов е несъмнен човек на Борисов в БСП. И не е единствен. Там има (макар и да са малцинство) жадни за власт и коалиция с Борисов, което ще е прегръдка в името на лапането.

Срещу Нинова е и по-либерално крило в БСП, което намира терминът „по-консервативен социализъм”, употребен от нея, за нонсенс. Модерните леви са за Истанбулската конвенция, а Нинова беше категорично против (както и повечето симпатизанти на БСП). Те я обвиняват, че е завила към национализъм и популизъм. Те са против „авторитарния й стил”, както го наричат, тя била „втори Борисов” и т. н. Впрочем, малко пресолиха манджата.

Някои от привържениците на Нинова пък поставят под един знаменател всички нейни противници – като продажници и съглашатели с Борисов. А не е така.

Но в крайна сметка нито едно крило или група в БСП не можа да излъчи лидер, който да замести Нинова. Това става с личности, които да се представят убедително, да заявят посока, алтернатива, някаква идея, с която да привлекат подкрепа. Не се появи такъв, никой не се осмели да се кандидатира, да постави въпроса за смяната й с един или друг.

Всъщност борбата беше „Нинова долу!”,

а насреща не излезе никой

Затова драматичните декларации, че е настъпила катастрофа с оставането й като лидер, са неадекватни.

Много от яростните критики срещу Нинова идват извън БСП. Обслужващите Борисов медии се задавиха от лай срещу Нинова в двата дни преди и след конгреса. Симпатизанти на ГЕРБ и бивши техни министри държаха да се изкажат заядливо из социалните мрежи за оставането й като лидер. Особено комично е, когато върли защитници на Борисов в медиите, се изказват как Нинова убила БСП. Това показва кой е главният враг на Борисов – Нинова е неприемлива за него. Борисов похвали Станишев няколко пъти. Но Станишев не показа намерение да се кандидатира отново за лидер на БСП.

И така – до следващите избори наесен имаме като главна опозиционна партия БСП с лидер Нинова. Дори може да се каже – единствената опозиционна партия. Досега ГЕРБ е успял да привлече като патерици всички други партии извън БСП.

На Борисов му пристанаха вкупом

малките десни партии, пристанаха му три националистически партии. В първия му мандат Борисов беше подкрепен и от Костов и от Сидеров едновременно. Макар и задкулисно Борисов е в съглашателство и с ДПС. Именно ДПС свали коалиционното правителство на Орешарски. Борисов прилапа и „Гергьовден” като символична подкрепа на последните избори. Както се готви да прилапа и бъдеща партия на Слави Трифонов.

На този фон като единствена твърда опозиция се очертава БСП, за добро или зло. Там си избраха Нинова, която се заяви като твърда опозиция.

Политическата картина в близко бъдеще е сравнително ясна – Борисов не може да управлява без патерици. В последните избори той разполага с около 90 депутати, не му достигат около 30 депутати, за да направи правителство. И асимилира другите партии и партийки.

За да бъде отстранен Борисов от власт, трябва да загуби изборите от БСП, няма от кого друг. Всички други му прислужват.

А от своя страна БСП, ако победи с 1-2% ГЕРБ на избори, няма да може да управлява без коалиция. Нинова вероятно си дава сметка за това. Или ще си я направи рано или късно. Кой може да стане премиер? Нинова няма да има достатъчна подкрепа за този пост, вероятно ще се търси компромисна неутрална фигура и квоти на министри в бъдеща коалиция.

И така, при евентуална победа на БСП след година-две, се очертава и възможна коалиция БСП-ГЕРБ. Нито Борисов, нито Нинова, само техни министри и неутрален премиер.

Дори да има коалиция без ГЕРБ, е същата ситуация. Търси се премиер за коалиция.