Някой разбра ли защо в средата на годината депутатите се решиха да намалят партийните субсидии до 1 лв. за глас? Чухте ли логичен мотив извън обясненията за спестяването на пари от бюджета за 6 месеца и факта, че "Шоуто на Слави" пак размъти водата с данните, че всъщност партиите са взимали повече, отколкото им се полага по закон.
От референдума на Слави Трифонов минаха вече 2,5 години, а на спестените 14-15 млн. лв. много бързо ще им се намери друго приложение и ще потънат някъде там. Е, защо?
Защо в политиката у нас всичко има таен смисъл и скрити мотиви?
Ако питате ДПС, това е просто опит за популизъм и печелене на електорат месеци преди изборите за местна власт. Ако се обърнете към депутата на БСП Стоян Мирчев, всичко това е начин ГЕРБ да подаде ръка към евентуалния бъдещ политически проект на Трифонов.
Някъде там пред телевизионния екран зрителят Х си казва едно "Ахаааа!", разбрал най-сетне за какво е цялата тази работа.
Подобни неща се случват по няколко пъти всяка сутрин в поне 3-4 сутрешни блока, където редовни гости са действащи политици, политолози, социолози, коментатори, анализатори и Михаил Константинов. Така на ежедневна база се в пространството се излива едно огромно количество политически тълкувания.
Ако човек следи, дори и рядко, българската политика, няма как да не забележи един траен и постоянен феномен в нея - у нас тя се е превърнала във въпрос на символизъм и тайни смисли.
"Совите не са това, което са", сякаш няма политическо решение, което да е точно такова, каквото изглежда на повърхността. Зад завесата на всяко действие има някаква много по-различна логика на частна мотивация - от субсидиите за партиите до кадровите промени в медиите - потайна истина и борба на интереси, за която е дадено на малцина избрани да знаят.
Те, на свой ред, подобно оракулите предават избрани части от това "секретно познание" на масите, за да дойде след това някой друг, който да разтълкува поведението на конкретния оракул.
Тази ситуация залага на общата вяра, че политиката - такава, каквато я виждаме, е само повърхностният слой на нещата, който служи за прикриване на истинските намерения, мотиви и интереси на политиците (и разбира се - на хората зад тях). Няма идеология, няма политически програми, а само ходове в една по-голяма игра, за която обществото чува от различни източници по малко, и то в зависимост от интересите на източниците.
Това е и проблемът. Общоприетото чувство на скрито-покрито в българската политика прави невъзможно да вярваш на онези, които я упражняват, че се грижат по какъвто и да е начин за твоите интереси като гражданин. И това не е просто конспиративна теория, която да се подмине с лека ръка.
Реалност, в която една дума в закон може да струва няколко дестки хиляди лева, а лобистките практики и игрите със законовите промени и защитаването на нечии интереси са редовна практика.
Ако не броим твърдите партийци, за които лидерските думи са закон и трябва да бъдат бранени с цената на всичко, има ли някой, който наистина да вярва, че която и да е партия служи единствено и само на държавния интерес? Ако има такъв някой, то той спокойно би си спечелил славата на наивник.
В опростения свят на политиката политиците са онова необходимо зло - нужен враг на "народа", който е "там горе", за да оправи собствения си живот и междувременно евентуално да надзирава нещата да не се срутят съвсем. На политиката гледаме като на борба на интереси.
В една такава реалност всеки, който познава приятел на приятел на някой, който може и да знае нещо по еди кой си въпрос, се превръща в "разбирач" на тънките политически процеси и експерт по "истинското" в решенията на властта (или опозицията, зависи от случая). И всяко достатъчно убедено изречено твърдение може да набере последователи и "вярващи".
Ако някога за т.нар. обществен договор - негласното разбирателство между държавата и нейните граждани - се е смятало, че той се уповава на разбирателството между двете страни по въпроса за размяната на свободи (от страна на граждани) срещу права и услуги (от страна на държавата), то сега нещата се изменят в посока от типа "Ние знаем, че те знаят, че ние знаем, че те нещо ни лъжат".
Да не вярваш на политиците си, на избраните от теб да те представляват на национална база хора, всъщност е проблем. И съответно така и не очакваме нищо повече от тях.
Всички тези неща говорят за едно - болест на самото общество. Болест, която все някой ден трябва да започнем да лекуваме.
А лечението е просто - знанието. Знание за това как функционира всъщност държавата, как работят законите. Това ще разкрие и простите схеми за кого работят законите в този или онзи случай, чии интереси облагодетелстват.
Това знание ще помогне да се прескочи момента с оракулите и тълкувателите. Ще даде разбиране за самите процеси в политиката, които ще оголят "скритото". Ще има някаква истинска форма на граждански контрол.
И прахта в очите, която се хвърля ще изгуби своя смисъл. Тогава, искат-не искат, на политическите играчи ще се наложи сами да бъдат откровени. Поне отчасти...
