Масовият потребител плаща луди пари за почивки, автомобили, телефони. А когато купува храна, гледа да е евтина. Цената на евтините хранителни продукти обаче е солена.
Германците дават луди пари за почивки и скъпи автомобили. Цените на имотите за наем и продажба растат главоломно - особено в градовете. Същевременно хората в Германия отделят за храна средно едва 10 процента от приходите си. Много млади германци залагат на вегетарианската или дори веганската кухня. Но мнозинството консумира редовно животински хранителни продукти, при това - най-евтините. Да живеят дискаунтърите!
Ще попитате: какво общо има това със съдебното решение за умъртвяването на пиленца от мъжки пол? В четвъртък (13 юни) Върховният административен съд в Лайпциг постанови, че в промишлените птицеферми в Германия могат да продължат да умъртвяват новоизлюпените мъжки пиленца. Начинът, по който те умират, е брутален. Потребителите въобще не искат и да знаят как точно се случва това. А на тази жестока смърт са обречени 45 милиона пиленца на година.
Днес промишленото производство на животински хранителни продукти е подчинено изцяло на ефективността и максималната печалба. Ясно е, че яйца снасят само кокошките. А пилето на грил също е "женско", защото то има повече месо от "мъжкото". Същото важи и за пилешките гърди.
Съществува метод за определяне на пола на пиленцето още преди то да се е излюпило, но той все още не е масово разпространен. И докато не започне да се прилага масово, умъртвяването на пиленцата от мъжки пол ще продължи.
Моралът срещу печалбата
Защитата на животните е залегнала в Основния закон на Федерална република Германия (конституцията). Но на практика това не играе съществена роля. Съдиите от Лайпциг виждат нещата така: икономическите интереси и защитата на животните са две различни неща, като желанието за извличане на по-високи печалби не бива да отменя основното право за защита, включително на животните. Но на практика в продължение на десетилетия се е случвало именно това. Ако сега предприятията бъдат принудени незабавно да променят тази практика, биха се изправили пред много сложен проблем, а много от тях може би ще фалират.
Ето така стоят нещата със защитата на животните в консуматорското общество, особено пък когато то търси бързата и евтина консумация. Между другото, по същия начин стоят и нещата със защитата на климата: еко автомобилите може и да намаляват количеството изпускани в атмосферата вредни газове. Но това не е достатъчно. Бъдещето принадлежи на една съвсем нова философия за мобилност - електрическа, интелигентна и дигитална, съвсем без лични автомобили. И който иска да спре умъртвяването на новоизлюпени пиленца, трябва да започне да дава повече пари за био яйца, за био месо и т.н.
От нас зависи много
В крайна сметка голямата тема за екологията и опазването на природата върви ръка за ръка с темата за консумацията и начина ни на живот. Дълго време политиците и бизнесът в богатите държави караха хората да си мислят, че можем да продължим да си живеем както досега, стига да направим някои дребни компромиси. Но това е лъжа. Не можем.
Сега, ако политиците решат, че трябва да започнат да се съобразяват с последиците (в случая: да забранят умъртвяването на пиленца), те трябва да представят сметката на хората. Но никой от тях не се осмелява да го направи.
Затова е крайно време да започнем да говорим открито за нашата лична роля в опазването на околната среда и животните. Какви жертви са необходими от наша страна? Дали не трябва да променим коренно начина си на живот? Един труден дебат - особено, когато популизмът е във възход. Но този дебат е повече от необходим.
