Наистина ли някой смята, че България е била „индустриална държава“ преди 1944 г.?…

Завидното 111-то място на България по свобода на словото в света отдавна позволява на премиера Бойко Борисов и съпартийците му да бълват „фалшиви новини“, както е модерно да се казва, или просто обикновени небивалици. Без това да има каквито и да е последици или обществен отзвук.

Подобна лъжа например е често повтаряното твърдение, че поради управлението на ГЕРБ повече българи се връщат в страната, отколкото емигрират.

Все по-задълбочаващият се медиен слугинаж изглежда дава увереност на премиера да навлиза и в историческата тематика. Така на състоялия се миналата седмица юбилеен пети годишен бал на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Борисов задълба в любимата си напоследък тема за индустриализацията, заявявайки дословно:
„Действително съм много впечатлен и от обиколките на заводите мога да кажа, че вече България пак се завърна така, както е била преди 1944-а година – като една индустриална държава, още от времето на Добри Желязков – Фабрикаджията, първите текстилни фабрики. С’я вече виждате – където минете е завод до завода. И всичко произвежда, всичко заминава в голямата си част за износ и това държи брутния вътрешен продукт висок. Така че, когато фактите говорят, да ги оставиме да си го изговарят колегите, защото за комунистите няма по-добро от чуждите пари (бурни ръкопляскания)…“

Да видим обаче какво „говорят фактите“ за индустриализацията в България преди 1944 г.? Дори да преглътнем факта, че Добри Желязков всъщност създава фабрика в Османската империя, а не в България, и че много скоро фабриката му е изцяло одържавена от същата тази империя, пак доста трудно можем да прием твърдението, че България е индустриална държава.

Индустрия, разбира се, се развива още след Освобождението, но темповете са изключително бавни. Държавата опитва да стимулира промишленото развитие, като приема редица закони за протекция на българската индустрия, които започват да действат от 1895 г., но на страната ѝ е трудно да навакса структурната си изостаналост спрямо Западна Европа и неблагоприятната си позиция в международното разпределение на труда. По тази причина до Първата световна война едва 0,45% от населението на страната е заето в индустрията на фона на 18% в Германия и 16,6% в Англия. С други думи, по степен на индустриализация страната е 35-40 пъти по-изостанала от развитите капиталистически държави . Парниковото развитие на българската индустрия под държавна протекция от своя страна дава възможност за съществуването на редица картели.

В периода след Първата световна, въпреки известната модернизация на икономиката, индустрията в страната продължава на миниатюрни пропорции, на фона на Западна Европа. През 1939 г., България изостава от 10 до 30 пъти от далеч не най-индустриализираните страни на континента като Чехословакия, Норвегия, Дания и Унгария. По-утешително е сравнението само с балканските държави, където България е на сходно ниво с кралска Югославия по обща индустриална продукция средно на човек от населението и е изпреварена само от Румъния по този показател.

За периода 1938-1939 г. сравнението по същия показател със Запада обаче е смазващо при цени в щатски долари:

Източник: Развитие на индустрията в България, С., 1990 г.

В същото време процентът на индустриални работници от общия брой на населението е:

Източник: Развитие на индустрията в България, С., 1990 г.

С оглед на данните е доста трудно да приемем България за индустриализирана страна на фона на признатите образци от епохата, а даже и на далеч по-слабо развити държави като Унгария или Норвегия. В целия период до 1944 г. България си остава аграрна страна със сравнително тънка градска прослойка. В интерес на истината, българският премиер Борисов и преди е показвал изненадващо липсващи знания по история, например относно Крайовската спогодба. В този смисъл, той би се изненадал да научи, че България постига някаква значима индустриализация едва при неговите (отскоро) омразни комунисти. Отделен въпрос е колко успешна и устойчива е тази индустриализация.

„Индустриалната държава“ преди 1944 г. може спокойно да се причисли към серията обилно циркулиращи из медиите митове за Третото българско царство. Само и само, за да бъде противопоставена на „комунистите“, тази държава бива постоянно изчиствана и представяна като някакъв обетован рай на демокрацията и просперитета, където по побие на наивистичен акварел охранени селяни си дават наздравица с богати и щедри индустриалци под благосклонния поглед на монарха.

Фактите отново трудно „говорят“, но пък ако някой случайно достигне до тях, би забелязал, че през 1939 г. икономиката на България заема 18-то място от 24 европейски държави по БВП (според авторитетното изследване на Angus Madisson, The World economy, 2006). Положение обяснимо и между другото по-добро от сегашното, но далеч не впечатляващо. В същото време в страната са забранени политическите партии, а голяма част от елитите лобират за близък съюз с Хитлер – нещо, което ще се случи година по-късно.

В крайна сметка, големият проблем са не познанията на премиера, а общото информационно кално блато, което се създаде в последните години под негово покровителство в България. В това блато професионални историци и „експерти“ бълват не по-малки абсурди, за да се впишат и за да осребрят по някой проект. Всичко помним българската русалка, открита от Божидар Димитров, а съвсем прясна е новината, обявена от двама професори, че граф Дракула е българин. А това вероятно идва да ни обясни защо мракът изглежда все по-непрогледен и страшен.

–

Авторът е историк, преподава в Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Бел. ред.:

От статистическите годишници на Царство България, цитирани от НСИ:

Към 31.12.1934 г. населението на България е 6,07 милиона.
С първоначално образование – 953 239
С прогимназиално – 158 304
Със средно – 33 607
С висше – 4362

За 1939 г.:
52 % от БВП е продукция на селското стопанство в непреработен вид.
15 % е от занаятите и индустрията. Тук влизат и преработените селскостопански продукти.
Делът на машиностроенето е 0% (нула).