България се феодализира, но има начин да се отървем от този нов феодализъм и неговите нахални дерибеи. И то без да се налага да си правим собствена буржоазна революция, на което и бездруго не сме способни.

Ето рецептата:

Коментар от проф. Евгений Дайнов:

В България, както и в други отстъпващи от демокрацията и Просвещението страни, живеем в политическа среда, която се вмества в дефиницията за феодализъм. Властта не върви отдолу нагоре, както е при демокрациите, а отгоре надолу. Няма нито прозрачност на решенията, нито последващ институционален или демократичен контрол. Властта съществува, за да могат нейните агенти да изпомпват обществен ресурс в своя полза, вместо да работят за увеличаване на общото благо.

Как се излиза от феодализъм? Класическата рецепта гласи: революция на средната класа, подкрепена от „народа”. Такива революции основават САЩ, Британия, както и съвременните големи държави в Западна Европа. Това е и революцията в България от 1989-1990 година, скъсала със специфичния вариант на феодализъм, предлаган от „реалния социализъм”.

А без революция? И този вариант е възможен: модернизация „отгоре”, от решителна централна власт.

Рецептата на Тачър

В своите мемоари Маргарет Тачър пише, че на принципа на децентрализираното самоуправление могат да живеят ефективно само страни като САЩ, Холандия и Британия, в които обикновените хора имат столетен опит да се оправят сами на нивото на местната общност. В страни, в които подобна традиция няма, децентрализиран модел на управление ще се изроди във феодализъм, тъй като обикновените хора нямат навика да контролират местните големци. В тия случаи Тачър препоръчва съсредоточаване на властта „в центъра” - в една просветена, реформаторска и почтена държава.

От време на време и такива неща са се случвали, дори в България. Възрастните хора в малките населени места доскоро помнеха, че „назначените” кметове (тоест, след 1934 година) са били най-добри, тъй като бидейки представители директно на централната власт, не са били подвластни на местни интереси. В село Миндя „фашисткият (както на шега го наричат) водопровод”, прокаран от такъв кмет, и до днес си е наред, защото се намира на 250 см под земята. Докато „комунистическият” водопровод, правен в средата на 1980-те години - тоест, по време на онзи феодализъм, е на има-няма 50 см дълбочина и затова постоянно се пука под натиска на минаващите отгоре автомобили.

Рецептата на Тачър обаче започва да издиша, ако самата централна власт е корумпирана и непочтена. При това положение едни назначаеми кметове, да речем, биха били откровени разбойници, изцяло извън контрола на местните хора. Не, че сега много от тях не са измамници, но все пак от време на време се натъкват на граждански отпор и отстъпват.

Но и за този случай британската консерваторка има препоръка: центърът на властта да бъде изтеглен още по-нагоре, в случая - към Брюксел. „Ако нямате истинско доверие на политическата система или на политическите лидери в собствената ви държава”, пише тя, „със сигурност ще изтърпите чужденци, които притежават интелигентност, талант и интегритет, да ви казват как да управлявате собствените си дела... Ако бях италианка, вероятно и аз щях да предпочитам директно управление от Брюксел”.

По-нататък, разбира се, Тачър препоръчва пряко управление „от Брюксел” за по-малките и недемократични държави из Европа, но относно Британия направо фучи. Напомня, без грам такт, че именно англичаните са водили световна война, за да научат германците и италианците на демокрация. И затова сега нямат никакво намерение да получават уроци по демокрация от победените от тях.

Решението

Ние не сме англичани. И препоръката за пряко управление от Брюксел изцяло се отнася до нас, тъй като в нашата държава, от центъра до най-малкото село, трудно се намират интелигентност, талант и най-вече - интегритет. Поне откъм възможността за пряко управление имаме (не много заслужен) късмет.

Откакто англичаните тръгнаха да напускат ЕС, из коридорите и на Европарламента, и на Еврокомисията отчетливо се чуват въздишки на облекчение: „Най-сетне ще можем да форсираме онази федерализация на Европа, която англичаните винаги спираха”. И наистина: за последните две години е направено повече за постигането на тази цел, отколкото за предходните двайсет. Устремно се върви към централизиран контрол върху банките, към общ контрол на границите и контрабандата през тях, към обвързването на евросредства с върховенство на закона, към общ прокурор и дори, според програмата на ЕНП, към „европейско ФБР”.

Ще рече: тъй или инак, процесът на „пряко управление от Брюксел” вече е тръгнал. Въпросът е максимално бързо да бъдем включени в него. И да станем част от изработването (което скоро ще започне) на нови форми на демократично участие в европейските дела от страна на европейските граждани.

Може ли обаче да се получи така, че и „Брюксел” да се окаже корупционно-феодална шайка? Защото ако да, няма къде по-нагоре да качваме властта, за да се отървем от българския феодализъм и от неговите нахални дерибеи.

Може и да може, но на практика е невъзможно. На „федералното” равнище в ЕС са монтирани прекалено много „тежести и противотежести”, за да може властта да се събере в една пирамида с някой европейски „Бойко" отгоре, разпределящ порциите надолу. А и предстоящото разширяване на гражданското участие ще изсветли и постави под някакъв контрол местата, където се взимат решенията.

Затова истинското родолюбие изисква всички да подкрепяме максимално бързото постигане на федерирана Европа. Само така ще се спасим от нашия феодализъм. Още повече, че към днешна дата очевидно не сме способни да проведем собствена буржоазна революция.