Дълго време Димитър Дъбов отказваше интервю за БСП. В публичното пространство от поне година и половина е ясно, че човекът, който бе в основата за избирането на Корнелия Нинова за председател на БСП, е повече от разочарован от „кадровата си грешка“. Въпросите след загубата на европейските избори от „Позитано“ 20 и скандалите около последния пленум дават повод за сегашния ни разговор.
– Какво става в БСП, господин Дъбов? Какъв е анализът Ви за резултатите от изборите?
– Преди всичко искам да отправя поздравления за работата на общинските, районните и областните организации на партията за направеното от тях по време на изборите, независимо, че ръководството ги нарочи за виновни за разултата с искане за промени. В последните 2 години БСП за втори път губи спечелени избори. Поради груби, субективни грешки на ръководството на партията и на председателя. Кои са те: На първо място е неумението да се вкара партията в най-добра кондиция към датата на избори. БСП бе подгрята още в края на 2018 г. с редица инициативи като „Визия за България“, „Визия за Европа“, заседания на Конгреса, събрания и конференции за запознаване с тези решения, започнаха номинациите за кандидати за Европейския парламент и когато три месеца преди изборите социолозите обявиха, че БСП е мобилизирана над 80%, за разбиращите от избори стана ясно какъв ще бъде крайният резултат. 80% мобилизация на партията винаги е носило много високи резултати, но ако това се случи към датата на изборите. А към 26 май пикът на БСП беше отминал. Никой не може да задържи такава висока концентрация 3-4 месеца, ако ще и партията му да е само от младежи. За съжаление, това неразбиране в ръководството продължава и сега след изборите. Натяга се партията – вместо кратък отдих, в който отново да се подготвим, се планират събрания за номиниране на председател, кампания и вътрешнопартийни избори, паралелно със събрания и конференции за обсъждане на кандидатури за кметове и общински съветници. Вместо да се концентрираме да печелим привърженици и да търсим широка подкрепа за нашите кандидати за местната власт, ние отново ще се вглъбим във вътрешнопратийни борби – патент на ръководството. Започва и отпускарският период, честванията на Бузлуджа и т.н. Това или е тотална некомпетентност, или умишлено съсипване на партията. Друга съществена причина за загубата е напускането на парламента – мястото, където винаги сме давали битки и в най-тежките моменти, когато сме били 40 души, наритани и опрени в ъгъла. Ние загубихме парламентарната трибуна и другия инструмент на опозицията срещу управляващите – парламентарния контрол. Затова и в кампанията не чухме нито едно политическо послание. Те се коват в Народното събрание.
– Мобилизация или разделение на актива се постигна с противопоставянето БСП – ПЕС в навечерието на европейските избори?
– Това е следващата причина за резултатите. В подготвителния период за европейските избори бяха изведени на преден план различията с ПЕС и Социалистическия интернационал. Демонстрирано бе пренебрежително отношение към ПЕС и неговия председател. Това се видя и от серия публични изяви лично на Корнелия Нинова. Председателят на БСП персонално се ангажира с отстрелването на Сергей Станишев като водач, а по-късно и от листата въобще. Наложи се намесата на Националния съвет, оттам проблемът се пренесе в цялата партия и получи своя завършек от пренареждането и преференциалното гласуване като партиен вот за Станишев. Следващата причина за резултата на изборите бе предложената листа с имена и подреждане, различно от гласа на партията – преобладаващите предложения на конферециите в страната. В предложената от ръководството листа преобладаваше гражданската квота – сред първите петима има двама души – на първо и на четвърто място, което определено беше несиметрично подреждане. Особено спорно бе четвъртото място за човек без номинации от структурите на партията, попаднал чрез съвпадение на имена. Кандидатите не бяха добре подготвени, не станаха отбор, а някои говореха дори по време на кампанията срещу свои колеги от листата. Недоброто ни представяне на изборите се крие и в допуснатите, доста нетипични за една печеливша кампания, грешки. На първо място тя не беше европейски ориентирана. На второ – не беше достатъчно позитивна. Хората искаха да видят лъча на надеждата, светлина в тунела, а слушаха само негативи и какво не се е случило. Имаше елементи на битовизъм, на компроматна война със слагане на неясни документи и нотариални актове. Бе забравено едно правило – че с компромати избори не се печелят и че който нож вади – от нож умира. С лансирането на идеята за проверка на офшорните сметки и капитали по същество – бяха предупредени всички, които имат такива, да вземат мерки. Беше забравено, че няма банка в света, която да тръгне срещу своите клиенти, освен в случаи на тероризъм и пране на пари, защото ако подходи така скоро ще остане без вложители. Друга недомислица – в по-голямата си част – кампанията бе оставена на кандидатите. Членовете на ръководството, на Изпълнителното бюро и на предизборния щаб отсъстваха от предизборните срещи. В другите партии ръководителите на щабовете и ръководствата на партиите бяха заедно с кандидатите на всички срещи. Не особено уместни и ненавременни бяха проявите на президента, който наливаше масло в огъня, използвайки изборите и БСП за уреждане на своите сметки с ГЕРБ и Бойко Борисов. Въобще през последните 6 месеца станахме свидетели и на серия еднолични становища на председателя на БСП Корнелия Нинова, които са от компетенциите на Националния съвет.
– Точно председателят на БСП Корнелия Нинова обаче казва, че всички решения се вземат от пленума, че иска в БСП да се чуват различни мнения?
– Ще Ви дам примери – решението за напускане на Народното събрание бе обявено първо пред медиите и след това бе подложено за обсъждане в Националния съвет. Решението Сергей Станишев да не е водач на листата бе обявено седмици преди провеждането на заседанието на Националния съвет. Решението Сергей Станишев да не е в листата въобще беше обявено седмица преди пленума, с което предизвика намесата на Националния съвет и на партията. Изказването, че БСП подкрепя Лаура Кьовеши за европейски прокурор при положение, че тя е в тежък конфликт с управляващите в Румъния социалдемократи, с които членуваме в едно политическо семейство. Не на последно място – играта на оставки. Корнелия Нинова подаде формално оставка не заради загубените избори – ако беше за това тя заслужава адмирации. Тя подаде оставка, за да се преизбере до един месец за още 4 години, изпреварвайки резултатите от местните избори, които очевидно смята за загубени. А трета поредна загуба за две години ще бъде нейното политическо фиаско. Оставката u не е морален акт, а опит да оцелее на върха в БСП.
– Как ще избирате нов председател на БСП? Оказа се, че имате доста заплетен казус за новите или по старите правила. Отивате на пряк избор или конгресът ще избере председател?
– На последния пленум разбрахме за намерението на ръководството грубо да прегази устава на БСП. Корнелия Нинова иска да използва прекия избор, убедена в преизбирането си, но в преходните и заключителните разпоредби на устава има нарочен запис, че до края на мандата на действащите органи, т.е. до февруари 2020 г., изборът на председател става от Конгреса на Българската социалистическа партия. В последните 6 месеца сме свидетели и на случаи, които мога да определя като политическа перверзия от страна на председателя на партията. В БСП са се случвали много неща през годините, но такива не сме виждали. А прегазването на устава в нашите редици е особено укоримо.
– Политическа перверзия? Любопитна словесна находка използвате.
– За какво става дума – извеждането на БСП от левия политически спектър и левите послания и тласкането u към националистическата реторика. Превръщането u в евроскептична партия. Разчистването на хора, които отстояват тези позиции на БСП, представено като обновяване и модернизиране на партията. Загубването на образа на партия, в която има хора експерти, с които опонентите може да не са съгласни, но се съобразяват. БСП се изпразни от ценности, защитавани години. Така тя загуби и територия, и избиратели. Вместо политика и политически послания какво виждаме? Съвсем друго ниво – противопоставянето на Елена Йончева на Сергей Станишев, които, както е известно, някога живееха заедно. Издигането на ръководни позиции в предизборния щаб и в ръководството на парламентарната група на човек, който е дразнител на едно друго влиятелно семейство в политическия живот на страната. Предложението за Иво Христов за евродепутат със спорната подкрепа за него от президента. Замяната на проф. Иво Христов със съименника му. БСП направи цяла кампания под ръководството на апарата на Националния съвет, за издигане на проф. Иво Христов – посрещаха го из цялата страна, представяха му книгите, в резултат на което той получи над 100 номинации, а после беше изключително брутално заменен в листата от другия Иво Христов. Играта „срещи Петър Курумбашев в полза на Иво Христов“ и още много други неща. Сега отново се готви подобна схема – само за да не е Станишев ръководител на делегацията ни в Брюксел, за това се стяга третият в листата. Това не са случайни работи, а са плод на една лъжовна и безскрупулна дейност, провеждана от председателката на партията, в посока подмяна на БСП и превръщането u в нещо, което никой не знае какво е. Но знаем какво не е – лявата партия на България, готова да спечели управлението и да поведе страната в правилна посока.
– Явно вътрешната опозиция в БСП вече сте много мобилизирани?
– Вижте, вътрешна опозиция в БСП няма. За такава можем да говорим, когато има несъгласие с политиките, с визията за развитие на партията. Когато има идейни и програмни различия. В момента в БСП има безпрецедентно и масово несъгласие със стила и методите на работа, налагани от председателя. Абсолютно несъстоятелни са опитите на Корнелия Нинова, да представи ценностни различия между нас и ръководството. Последният хит е, че сме за Истанбулската конвенция и против намаляването на ДДС. Що за глупост? Ценностни различия между нас има и те са по оста оцеляването на партията или оцеляването на председателя. Слава Богу, с всеки изминал пленум мнозинството от хората, искащи оцеляването и възраждането на БСП стават все повече. А опитът да се стовари отговорността за национални и централизирани избори, каквито са европейските, на местните структури непосредствено преди местни избори ще взриви партията.
– Какво ще се случи все пак на заседанието на 49-тия Конгрес, което е обявено за 16 юни?
– Мисля, че той ще бъде едно продължение на заседанието на Националния съвет преди няколко дни и тези въпроси отново ще бъдат дискутирани на Конгреса. Независимо дали Нинова го иска или не – няма как да избяга от разговорите за момента – подходящ ли е за провеждане на пряк избор или трябва да се концентрираме върху вота наесен. Чух дори хора в отбора на Нинова публично да заявяват, че сега не е времето за такъв вид вътрешнополитически въпроси. Вместо да събираме сили и широка подкрепа за нашите кандидати за местните избори, ръководството отново ще ни вкара във вътрешна война.
– При депозирана и приета оставка, кога БСП трябва да премине към избор на нов лидер?
– По устава на БСП след като се констатира оставката на председателя на партията, Националният съвет определя един от заместник – председателите за изпълняващ длъжността до провеждане на отчетно-изборната кампания и избор на нов председател на партията. Всичко останало е прегазване на устава. А и вкарването на ресурс и енергия в грешна посока – така ще подарим трета поредна победа на ГЕРБ. Стига толкова, вече два пъти загубихме спечелени избори.
– Има ли възможност БСП да влезе в кампания за местните избори без да има избран председател?
– Да, съвсем реално е. БСП винаги се е управлявала колективно. В последните години има наченки за еднолично управление на партията.
– Вие бяхте сред хората, които застанаха навремето твърдо зад името на Корнелия Нинова за председател на БСП, колко голямо е личното Ви разочарование?
– Личното ми разочарование е огромно. Никой не подозираше, че тя може да… аз бях един от тези, които не само я подкрепяха, а помагах и на кампанията u. Разочарованието, разбира се, е такова, защото още след първата година тя показа качества, които никой не е подозирал, че притежава. И не само аз го изпитвам, а и много други, които смятаха, че партията ще тръгне по-ускорено напред с нейното избиране. Оказа се, че при Михаил Миков и да сме имали претенции, все пак бяха само партийни и се решаваха само с партийни средства и методи.
Нашият гост
Димитър Дъбов е роден е на 14 април 1948 г. в Шумен. Има висше икономическо образование. Владее добре руски език. Става член на Висшия съвет от конгреса на БСП през декември 1996 г., Влиза в Изпълнителното бюро на БСП през 1998 г. За първи път става главен секретар през 2002 г. в екипа на Сергей Станишев. Дълги години е бил зам.-председател на партията. Депутат в няколко състава на народното събрание. Семеен.
Биляна Веселинова http://pogled.info