Цецо съм го взел като човек, дето носеше папките…”
Бойко Борисов
През 68 г. император Нерон е свален с военен преврат. Пред заплахата от убийство той се самоубива на 9 юни 68 г. Казват, че последните му думи били: „Какъв велик артист умира!“ (Qualis artifex pereo!)
От 30 май 2019 г., това, което имахме като Цветан Цветанов, вече го няма. И ми се струва, че няма да е пресилено, ако възкликнем: „Какъв оратор си отива!“.
Не, не се шегувам, напротив, сериозен съм като гробарска лопата. Няма друг такъв оратор в новата ни история като Цветанов. Имало е по-добри, имало е дори и по-лоши, но точно такъв не е имало никога. Години наред сме се прехранвал от ораторското му майсторство. И в знак на преклонение пред това майсторство навремето го кръстихме Цецерон, като намек, че може да мери ръст с най-великия оратор на древен Рим - Цицерон. Смеем да твърдим и дори да се гордеем, че сме допринесли някои изключителни, неподражаеми образци на неговото майсторство да се разпространят и да останат завинаги в народната памет.
Такъв изключителен колорит в областта на ораторското изкуство като Цецерон не можеш го измисли. Такъв може само да се роди… Не мога да се съглася с проф. Йордан Ведър, че „ораторите се създават…“ Не, ораторите се раждат. Нима е възможно спортното училище или VII Управление на ДС, където работи като шофьор с чин сержант, да създадат оратор от ранга на Цветанов? Не, не и не! Той се е родил оратор, а въпросното образование само е забавило развитието му. Но, както се казва, не се гаси, туй що не гасне…
Липсата на съответното образование се оказва от голяма полза за бъдещия Цецерон. Защото той е напълно необременен, няма нищо в главата си, което да му попречи да бъде напълно автентичен, самобитен, неповторим и трудно повторяем.
Думите ни са безсилни да опишат този самороден къс злато. Затова нека дадем думата на самия Цецерон. Само с няколко цитата от свои изказвания той ще каже стократно повече от нас.
„В момента се създава необходимата организация за контролирано изпускане там, където позволява, със съответните изпускателни кранове да се изпуска водата, да не надвишава нивото, което би могло да застраши живота и здравето на населените места, които живеят и имат съответен живот.” (13 февруари 2012 г.)
Многократно сме се опитвал да намерим определение за това, което Цецерон изходира. И всеки път нашите определения се оказват тесни за израстващия оратор. Да съберем на куп Бъмбъл от “Оливер Туист”, г-жа Малапроп на Шеридън, почетния мирови съдия на Чехов, Кайзерът на Чудомир и още някои виртуози на усуканата реч, пак няма да постигнем богатството на Цветановия изказ. По едно време решихме, че „словесен волунтаризъм” (такава употреба на речта, при която си мислиш, че думите означават това, което ти си мислиш) отговаря най-точно, но той и него израсна…
„В мотивите или решението на съда винаги могат да излязат съответните предположения за някакви съмнения.” (29 март 2012 г.)
„По повод всичко това, което чувам като политическо говорене, и за входирането на бъдещ проектозакон за възстановяване на щетите при извънредните ситуации – към настоящия момент това интегриране и реакцията на МВР е много по-адекватна. Всяко едно действие е свързано и с взаимодействие на компетентните органи.” (1 юни 2012 г.)
”Ние традиционно с държави като Ливан например сме имали добри добросъседски отношения от взаимен интерес.” (11 февруари 2013 г.)
Харна глава има, ама е за четири крака поне.
„Нали разбирате, че това, което не е, това не е същото. В това всичко, което се случва, тези работи са, които са важни и не са това, което се твърди. Трябва да ви кажа, че в тази посока тези неща, които се казват, съвсем не са като тези, които съм казал. Така че мога да ви кажа, че това е същото, което съм казвал и досега…“ (11 март 2014 г.)
През 1837 г. руският цар Николай I слага върху едно донесение следната резолюция: “Да се вдигне медицинският надзор при условие, че не ще смее да пише повече.” Отнася се за Пьотр Яковлевич Чаадаев, който е турен под медицинско наблюдение заради едно от „Философски писма”, публикувано в сп. „Телескоп”.
„От целия политически живот само в ГЕРБ има политически живот.” (27 март 2015 г.)
Има талант за глупостта Цецерон, не може да му се отрече…
„ Аз смятам, че във всеки един разговор, който провежда всеки един, независимо в каква институция работи или с какво се занимава, той винаги може да импровизира и да пресъздава определени разговори или определени мнения, които би могло да има в определен човек. Така че в тази посока молбата ми е тотално да бъда разграничен в този казус…” (17 ноември 2016 г.)
Ще кажете, че съм извадил тези изказвания от контекста и те затова звучат така нелепо. Грешите. В контекста звучат още по-нелепо. За глупостта няма правилен контекст.
„Това, което имаме като осем парламентарно представени партии в българския парламент, показа, че има едно многообразие. Виждате колко е динамична ситуацията, дори част от тези, които формираме парламентарното мнозинство, вече се изразяват като единствената опозиция и във вчерашния дебат. И съм убеден, че ще има много подобни политически нови явления в политическия клонинг, който може да бъде осъществен в българския политически живот.” (19 февруари 2016 г.)
Хората (колкото и малко да са у нас), които са свикнали да се изразяват с цели изречения, малко се дразнят от омотаната реч на Цецерон. Дано да е речта, де, щото пък някои викат, че начинът на говорене е проекция на начина на мислене. Което вече е непоправимо…
„Тук искам да кажа, че говорим за тренировъчни полети. Вчерашното излизане на прессъобщение от прокуратурата показа, че няма умисъл в тези действия.“ (25 октомври 2017 г., за протеста на пилотите)
„Есенната парламентарна сесия се открива при добра ситуативност на България в Европа.“ (5 септември 2018 г.)
Както сме казвал и друг път, ако Цветанов ходеше така, както говори, щеше да е пълен инвалид.
Невежеството на Борисов и Цветанов е страшно, но много по-страшно ще е това, което ще дойде след тях. След полуидиотите винаги идват пълните идиоти! Защото след като се легитимира веднъж правото на публична изява на простотията, няма сила, която да я спре!
И никак не ми се иска да заприличам на един професор, но не мога да скрия от вас, че Бойчето, Цецерон, Тетка Цачева и т.н. са най-доброто доказателство, че никой не е загубил от това, че е подценил интелекта на българина. Градската десница например редовно го надценява и съответно редовно губи от това.
д-р Тони Филипов Текстът е публикуван в reduta.bg.
