Имам навик да изключвам звука, когато гледам Цветанов в студийни изяви. Започнах някъде през 2011 г, когато за първи път установих, че лошата му дикция и накъсаните изречения успешно помагат да лъже, но не може да контролира съвсем езика на тялото и най-често ръцете го издават.

През годините той доста се промени, речта му стана по-гладка и подредена, дори ръцете взеха да го слушат повече, но така и не успя напълно да подчини микрожестовете и някои почти незабележими мимически реакции на лицето.
Сега разбирам, че вероятно никога няма да придобие онази толкова полезна пълна беизразност, нито още по-полезното актьорско изпълнение, което така помага на Борисов.

Просто Цветанов наистина се бори с много по-голяма емоционалност и тя все отнякъде избива. И цялата му воля и желязна концентрация не са достатъчни да скрият разтърсващите го неудовлетвореност, разочарование и обида.
Днес почти се разплака...

След днешното интервю при Жени Марчева нямам никакво съмнение - политическата кариера на Цветанов е всичко, освен приключила!

Казвам го не заради думите (които си бяха обичайните му верноподанически и лоялистки клишета), а заради жестовете, с които непрекъснато създаваше ограда между мислите си и аудиторията...

Весислава Танчева