Казват, че успехите и провалите ни са еднакво ценни, защото, когато човек направи една грешка, си взема поука и повече не я повтаря. Корнелия Нинова обаче за втори път загуби почти спечелени избори (след парламентарните през 2017 г.) заради собствените си грешки.

Да, БСП взе с един депутат повече, но не успя да спечели изборите като цяло. При това в ситуация, в която ГЕРБ затъна в скандали, а наказателният вот можеше да е силен. Но вместо да мобилизира максимално партията си, Нинова направи 4 стратегически погрешни хода.

1. С излизането от парламента.

Така тя реално обезсмисли опозиционната роля на БСП - хората видяха, че парламентарният живот може и без нея А БСП загуби основната си трибуна за послания.

Това я скара и с парламентарната ѝ група. Не само защото решението на лидерката, взето еднолично, ги остави без пари. (А след това “Позитано” поиска от тях да се включат в кампанията и с дарения...)

Но и защото депутатите загубиха целия си рефлекс на парламентаристи. След 9 месеца извън Народното събрание сега трябва да се кълнем наново, казват не на шега някои от тях.

2. С обвързването на евроизборите с предсрочни парламентарни.

Борисов го направи веднъж на президентските избори и сгреши. Нинова явно не се поучи и от чуждите грешки.

Тя се опита да създаде у хората настроение за революционна ситуация с изваждането на депутатите от Народното събрание. Да, имаше протестен вот срещу ГЕРБ, но БСП не му даде отдушник, не се прояви като истинска алтернатива на управляващите, не грабна с нищо и парата отиде в свирките на малките партии. Да не говорим, че огромното мнозинство е на негласувалите.

А хората за втори път показаха, че няма да дадат управлението в ръцете на БСП и не искат Нинова за премиер.

Листата на БСП не работи като екип в тази кампания - всички се появиха заедно само веднъж - при представянето им на 20 април в Южния парк.

3. С листата.

Лидерката вкара в нея силна гражданска квота, включително на първото място. Това по принцип е хубаво за една партия, води до свежа кръв в подкрепата за нея. Но не и когатона първите 4 места няма нито един известен партиец.

При това тук говорим за традиционна партия като БСП, най-старата жива политическа сила у нас, която държи на своите лица. Затова на избори като европейските, когато листата е национална, водачът трябваше да е ярко партийно лице. И тук не става дума за Сергей Станишев - дали той, или друг, но трябваше на първо място да е човек, който веднага се разпознава и приема от структурите.

Да, Елена Йончева се наложи за тези 2 години в парламента като лице на червените, но тя не е партиен член. А при БСП това все още има значение. Затова беше грешка, че разпознаваемото партийно лице е чак на пето място.

Втората грешка покрай листата на Нинова бе, че превърна избора на кандидатите във война със Сергей Станишев. Лидерката раздели силно партията си точно преди изборите, само и само президентът на ПЕС да не е в списъка

Не ѝ се получи - Националният съвет пренареди желанията ѝ. Но обидата и огорчението на другарите, които номинираха Станишев за водач, се усетиха на вота. Не на шега някои от тях са споделяли, че са в трудна ситуация - хем да подкрепят Сергей, хем да не позволят на Нинова да спечели изборите.

Лидерката със сигурност ще намери извинение за резултатите именно в листата. Защото още след онова инфарктно гласуване на пленума през април тя заяви, че това вече не е нейната листа и отговорността се носи не от председателя на партията, а от колективния ѝ орган - Националния съвет. Но в крайна сметка листата се получи такава именно заради ината на Нинова. Защото, вместо да я балансира и да намерят място представители на различните кръгове и интереси - както традицията в столетницата повелява, тя поведе лична война срещу Станишев.

Защо Нинова се страхува от Станишев?

Защото той показа, че може да обедини иначе аморфната вътрешна опозиция, която досега нямаше лице, зад което да застане, за да свали лидерката. Макар засега да не е застрашена, защото президентът на ПЕС не дава знак, че иска да се връща в родната политика - има си много по-важни дела за решаване на европейско ниво - лидерката си измисли несъществуваща война. И я направи реална.

И накрая се получи какво - двама се карат, спечелиха трети - младите и неизвестни Петър Витанов и Цветелина Пенкова бяха подредени на второ и трето място. Не коментирам тук техните качества, каквито безспорно имат. Но електоратът не ги познава, те не са “нашите деца”. Да, Пенкова е щерка на зам.-шефа на Градския съвет на БСП в София, Витанов е трето поколение социалист и може пък това и да мотивира червените избиратели от родните им места. Но не и да ги направи национални партийни звезди.

Да не говорим за включването в листата на шефа на кабинета на президента Иво Христов. Очакванията бяха, че така ще се прелее подкрепата на Румен Радев за БСП. Но Нинова подцени паметта на другарите си, много от които помнят как само допреди 2 години Христов яростно критикуваше БСП и дори стана един от основателите на крайнолявото сдружение “Солидарна България”.

Резултатът от дрязгите в листата бе един - в тази кампания БСП нямаше отбор. Кандидатите ѝ за евродепутати не играха като екип, а всеки води своята си преференциална война.

Никъде не се появиха заедно освен при представянето на листата в Южния парк в столицата. Нямаха общо послание и всеки си правеше своята медийна кампания. Йончева не се прояви като водач, който да събере екипа си и да измисли стратегия. А “Позитано” 20 се концентрира върху това да изхвърли Станишев, вместо да привлича периферия.

Като легенда из червените структури се разнася реплика, приписвана на Нинова: “Сергей да бъде смачкан”, която обяснява и наложената му медийна цензура, и забраната за срещи със структури. Която не подейства, а в соццентралата приеха тежко пълните зали, които посрещаха президента на ПЕС в цялата страна.

4. С кампанията.

За пореден път Нинова допусна да загуби почти спечелени избори с погрешни послания и лоша и агресивна кампания.

Първо, кампанията ѝ започна прекалено рано. Тя юрна червените да агитират по места за “Визия за България” още миналия септември. След това дойде конгресът през януари. После посланията от “Визия за Европа”... и така, когато дойде време за същинската кампания, Нинова вече беше изморила собствените си хора.

Второ, в тази кампания от БСП ясни леви послания не се чуха, липсваше и силно медийно присъствие.

Посланията излязоха от традиционната за столетницата лява реторика и навлязоха в полето на национализма. Мнозина предупреждаваха Нинова, че това е грешка, че БСП трябва да акцентира на лявата си идентичност, но тя не ги послуша. Резултатът - ВМРО по традиция си обра националистическия вот, а столетницата остана с пръст в устата.

Трето, в кампанията се говореше основно за корупция. Не отричам важността и дълбочината на този проблем в България, но това не е тема за евроизбори. Освен това Елена Йончева, която поведе тази битка, не надгради и на йота посланието си от конгреса през януари. Не бе извадено нито едно конкретно доказателство, не беше даден нито един пример освен аферата “Ало, Банов съм”, за която прокуратурата отказва засега да образува досъдебно производство.

Четвърто, но не последно - в националния клип на БСП, който се завъртя в последната седмица на кампанията, нямаше нито едно партийно лице. “Позитано” пусна напред любимеца на Нинова Крум Дончев, Иво Христов и Елена Йончева, вместо да завърти клипа на левите премиери от цяла Европа, които дадоха мощна подкрепа за Станишев.

Така у мнозина остана впечатлението, че тази кампания не е важна за БСП, а е подготовка за местните избори. Защо тогава да им се дава подкрепа?

Лиляна Клисурова http://pogled.info